 |
|
| ДОСИЕ |
стр.19, бр.1, година XII, 2005г. |
|
|
БЪЛГАРО-КИПЪРСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ |
|
|
СВЕТЛА KОСТОВА
ИЛИЯНА ПАСКОВА |
|
|
Hа 16. VIII. 1960 г. бившата английска колония Кипър е обявена за независима република с президентска форма на управление. Парламентът е еднокамерен - с 80 депутати, от тях 24 места, предвидени по Конституцията за кипърските турци, са незаети.
Същия ден председателят на Президиума на Народното събрание на Народна Република България Димитър Ганев поздравява президента на Кипър Макариос със следната телеграма:
“Ваше Превъзходителство,
От мое име и от името на българския народ поднасям на Вас и на кипърския народ поздравления по случай обявяване независимостта на Кипърската република.
Българското правителство тържествено признава независимата Кипърска република и изявява готовност да установи дипломатически отношения с нейното правителство.
Пожелавам на Вас и на кипърския народ големи успехи в изграждането на младата Кипърска република, с която нашата страна желае да поддържа най-приятелски отношения.”
Представител на българското правителство на преговорите за регулиране на двустранните отношения (25-30. Х. 1960) е управляващият българската легация в Гърция Коста Ламбрев. Преговорите завършват с подписването на съвместно комюнике за установяване на дипломатически отношения с ранг на посолства. Българският посланик в Египет Борис Попов, акредитиран и в Кипър, връчва акредитивните си писма на президента Макариос на 11. VI. 1961 г. В Никозия през същата година е открита дипломатическа канцелария, ръководена от Коста Ананиев.
На 1. IV. 1970 г. Никос Кранидиотис, първият посланик на Кипър за България със седалище в Атина, връчва акредитивните си писма. През 1971 г. в Никозия се открива Българско посолство начело с посланик Константин Попов.
След събитията от 1974 г. Кипър фактически е разделен. През 1975 г. окупираният от турските войски Северен Кипър (37 % от територията на страната) е обявен за Турско-кипърска федеративна държава, а на 15. XI. 1983 г. за Севернокипърска турска република, призната само от Турция. На 18. XI. 1983 г. от Атина в София пристига кипърският посланик, за да се срещне с Петър Младенов и да го запознае с последните събития в Кипър и да предаде молбата на Киприану до Т. Живков НР България да осъди този едностранен акт на Турция и да настоява за неговото отменяне. Още същия ден българското правителство обнародва декларация, в която изказва категоричното си становище на несъгласие с едностранното провъзгласяване на т. нар. Севернокипърска турска република, като подчертава, че то е в противоречие с разговорите на Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН и е за възобновяване на преговорите с посредничеството на генералния секретар на ООН за мирно решаване на кипърския проблем, гарантиращо независимостта, суверенитета, териториалната цялост и необвързаността на Кипър, при зачитане на правата както на кипърските гърци, така и на кипърските турци, за изтегляне на чуждите войски и премахването на чуждите бази на острова. Според българското правителство събитията от 15 ноември поставят на изпитание мира и сигурността в този район на Европа. Българската позиция остава непроменена и до днес. България се обявява за справедливо и трайно решаване на кипърския въпрос в съответствие с жизнените интереси на кипърския народ.
В началото на 2002 г. започват преки преговори между ръководителите на гръцко-кипърската и турско-кипърската общност с цел намиране на взаимноприемливо решение по кипърския въпрос. Въпреки сериозния натиск от страна на международната общност, изминалите кръгове от преговорите не постигат напредък по трите основни спорни въпроса: държавното устройство и територии, сигурността, проблемите с бежанците и тяхната собственост.
Докато гръцко-кипърската страна се стреми към формиране на държава на федеративен принцип с действащи централни структури на власт, турско-кипърската страна поставя като условие предварителното признаване на абсолютния суверенитет на т. нар. Севернокипърска турска република и последващо формиране на конфедеративна структура с централна власт, която да има главно представителни функции.
На 11. XI. 2002 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан връчва на гръцко-кипърската и турско-кипърската страна, както и на трите държави-гаранти - Великобритания, Гърция и Турция, план за разрешаване на кипърския въпрос. С плана са запознати и представителите на страните - постоянни и непостоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Планът се базира на т. нар. швейцарски модел на устройство и функциониране на федерална държава, както и отчасти на белгийския модел. Инициативата на генералния секретар на ООН получава пълно одобрение и подкрепа от Европейския съюз, САЩ, Русия и Япония.
Заключителните преговори относно приемането на мирния план за Кипър на генералния секретар на ООН Кофи Анан се провеждат на 10. III. 2003 г. в Хага, където освен ръководителите на двете кипърски общности вземат участие и представители на страните-гаранти. В официалното комюнике, разпространено на 11. III. 2003 г., генералният секретар на ООН заявява, че преговорите за обединение на Кипър са се провалили.
Нов момент в развитието на кипърския въпрос са оповестените на 23. IV. 2003 г. от т. нар. Севернокипърска турска република мерки по облекчаване на процедурата за преминаване на буферната зона от турските и гръцките кипърци. Тези мерки намират широк положителен отзвук сред населението от двете части на острова, като още през първата седмица разделителната линия е била пресечена от 107 000 гръцки кипърци и от 29 000 турски кипърци. Това допринася за намаляване на негативните настроения на острова.
На 16. IV. 2003 г. в Атина се провежда церемония по подписване на Договора за присъединяване към Европейския съюз на десетте страни-кандидатки, сред които е и Република Кипър. След ратификацията му от парламентите на страните-членки на 1. V. 2004 г. Република Кипър става пълноправен член на Европейския съюз.
Взаимният стремеж към контакти и диалог на всички равнища между България и Кипър се потвърждава от срещите в работен порядък на министрите на външните работи на регулярните сесии на ООН и други международни форуми. През 1996 г. е осъществено официално посещение в Кипър на българския външен министър Георги Пирински.
През април 1999 г. на посещение в Никозия е българска парламентарна делегация начело с председателя на Народното събрание Йордан Соколов.
През ноември 2000 г. за участие в Х среща на председателя на Европейския парламент с председателите на парламентите на страните - кандидатки за членство в Европейския съюз, в Никозия е председателят на Българското народно събрание Йордан Соколов.
На 15. III. 2002 г. заместник-министърът на външните работи и главен преговарящ за България с Европейския съюз Меглена Кунева посещава Република Кипър по покана на ръководителя на екипа за водене на преговори за присъединяване към Европейския съюз Георгиос Василиу.
На 19. IV. 2002 г., в рамките на участието си в международна конференция външният министър на Република Кипър Янакис Касулидис посещава България и се среща с министър Соломон Паси.
На 22. III. 2004 г. по покана на Меглена Кунева в България идва Георгиус Василиу, бивш президент на Република Кипър и бивш главен преговарящ за присъединяването на Кипър към Европейския съюз, за да участва в среща-дискусия “Пътят на Кипър към Европейския съюз”, организирана от Кръг “Европейски диалози”.
Разцвет в двустранните отношения в областта на културата, образованието и науката се наблюдава в началото на 80-те години на ХХ в. и по-специално през преломната за Кипър 1983 г. През тази година по инициатива на България в Кипър е открит център “Знаме на мира”, подписват се спогодби между БАН и Кипърския център за научни изследвания, между националните телевизии, Бюрото за информация на Кипър и БТА, разменят се посещения на културни дейци, много кипърски студенти и специализанти се обучават в български висши училища. В Никозия е поставена пиесата на Йордан Радичков “Опит за летене” и на премиерата е поканен авторът. В България гостува хореографски вокален състав “Сикали”, превеждат се произведенията на Никос Казандзакис. Бележи се началото на спортното сътрудничество - разменят се спортни делегации, български треньори са поканени на работа в Кипър.
На 21. V. 2002 г. министърът на външните работи на Република България Соломон Паси и министърът на образованието и културата на Република Кипър Ураниос Йоанидис подписват в София Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата за периода 2002-2004 г.
Промените в България след 1989 г. разкриват значителни възможности за разширяване на българо-кипърското сътрудничество в областта на икономиката. Търговско-икономическите отношения се развиват активно. От кипърска страна има интерес към инвестиции у нас в редица отрасли. В България работят над 30 кипърски фирми, а в Кипър има регистрирани фирми с българско участие. През последните години са подписани Търговска спогодба, Договор за сътрудничество в областта на туризма, Споразумение за сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията, Протокол за сътрудничество между министерствата на външните работи на двете страни. На 1. XI. 2000 г. е подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото на гражданите на двете страни.
Българо-кипърските отношения се развиват стабилно в дух на приятелство и сътрудничество от установяването им на 30. X. 1960 г. досега. Добрите приятелски връзки между двете страни се градят на базата на взаимоизгодното сътрудничество и доверие. Между двете страни не съществуват спорни проблеми и противоречия. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
|
