Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ	стр.17, бр.1, година XII, 2005г.

	КИПЪР И ЕС

АГОП ГАРАБЕДЯН

   Споразумението за присъединяване на Република Кипър към Европейската икономическа общност (ЕИО) се подписва през декември 1972 г. и влиза в сила на 1. V. 1973 г. Мотивите, които карат Никозия да пристъпи към това, са преди всичко икономически, тъй като приблизително по същото време Великобритания, която е главният търговски партньор на Кипър, се присъединява към ЕИО.
   Турската агресия и окупация на 37 % от северната част на острова през 1974 г. забавя, но не осуетява развитието на връзките между Кипър и общността. За това спомагат както постигнатият, въпреки разрухата, относително висок темп на икономически растеж, така и надеждата, че с помощта на ЕИО ще се възстановят териториалната цялост и суверенитетът на страната. Така през октомври 1977 г. между Кипър и общността се подписва Споразумение за митнически съюз, което влиза в сила на 1. I. 1978 г. Тази договореност има важно икономическо и политическо значение, тъй като въпреки турската реакция изрично се декларира, че независимо от фактическото разделение и окупация на част от страната, юридически тя се простира върху цялата територия на Република Кипър.
   Турската страна с мотива, че решаването на кипърския въпрос трябва да предшества членството, се противопоставя на влизането на Република Кипър в ЕИО. Основният механизъм за постигането на решение са междуобщностните преговори, водени под егидата на ООН. Но протакането им говори, че турската страна ги използва повече като средство за дезавуиране на отговорността на Анкара и за затвърждаване на резултатите от политиката на етническо прочистване и разделяне. Така се стига до положение, когато на болезнения компромис на президента Макариос да се търси решение на основата на двузонална и двуобщностна федерация, турската страна през 1983 г. отговаря с обявяването на т. нар. Турска република в Северен Кипър (ТРС ).
   Въпреки че международната общност осъжда това действие, гръцката страна е притисната да направи поредния компромис, като се включи в диалога, без предварителното отменяне на едностранно обявената независимост. Така се създават условията впоследствие турската страна да настоява преговорите да се трансформират в междудържавни и да се търси конфедеративно решение.
   Ескалиращите претенции на Турция са резултат от много фактори, като основният от тях е настъпилата в нейна полза промяна в съществувалото до 1974 г. равновесие на силите в острова и в региона. Постигнала геостратегически контрол, Анкара няма стимул за федеративно решение. Целта е такава конфедерация, която да и осигури суверенитет върху Севера и съсуверенитет върху Юга. Ето защо турската страна настоява влизането на Кипър в ЕС да стане след решаването на кипърския въпрос, т. е. след международноправното признаване на постигнатото през 1974 г., или най-малко не и преди присъединяването на Турция. Тази стратегическа цел с известни тактически промени продължава до приемането на Кипър в ЕС.
   На 4. VII. 1990 г. Никозия официално депозира желанието си за членство в ЕИО, а две години по-късно привързва кипърската лира към екюто. През юни 1993 г. Европейската комисия (ЕК) обявява, че от икономическа, политическа и социална гледна точка Кипър е готов за членство. Същевременно тя изразява увереност, че “ще се стигне до мирно, балансирано и жизнеспособно урегулиране на кипърския въпрос, което ще направи възможно помиряването и възстановяването на доверието между двете общности и сътрудничеството между ръководствата им. Институционалните разпореждания на едно такова урегулиране би трябвало, осигурявайки необходимите равновесия между двете общности и правото на всяка от тях да защитава основните си интереси, да се съчетават с нормалното участие на Кипър в процедурите на Европейската общност за взимане на решения и с правилното осъществяване на общностното право върху цялата територия на острова.”
   Европейската среща на високо равнище в Люксембург през декември 1997 г. определя датата 30. III. 1998 г. за започване на преговори за членство. По препоръка на ЕС кипърският президент призовава турската общност да излъчи представители, които да се включат в преговорите като част от кипърската делегация. Кипърските турци отхвърлят поканата.
   Срещата на високо равнище в Хелзинки от 10-12. XII. 1999 г. обявява, че въпреки изказаното от Европейския съвет (ЕС) пожелание, кипърският въпрос да се реши преди членството, това в никакъв случай не може да представлява предварително условие. Това разпореждане е доуточнено с две решения на Европарламента от 4. IX. 2001 г. и 13. VI. 2002 г. В тях съответно се изтъква, “че е изключено да се водят поотделно преговори с двете части на острова и да се приемат две кипърски държави, или още по-малко, северната част да се присъедини към ЕС, заедно с Турция” и “че членството на Кипър е възможно само за една суверенна кипърска държава, двузонална, двуобщностна, която да има властта да взема решения и да действа суверенно на международната сцена”.
   На 9. X. 2002 г. ЕК представя доклада си “Към едно разширяване на Европа” (Towards the enlarged Union). Направените в него предложения са приети на 25 октомври от Европейския съвет в Брюксел и оформени като решения на срещата на високо равнище в Копенхаген на 12-13. XII. 2002 г. Те се отнасят до предвиденото за 1. V. 2004 г. безпрецедентно разширяване на ЕС с още десет държави. Новото за Кипър е призивът към ЕК да проучи в сътрудничество с кипърското правителство начините, по които може да се подпомогне икономическото развитие на северната част, за да може тя да се приближи по-близко до съюза.
   Във връзка с последното на 3. VI. 2003 г. ЕК прави конкретни предложения, които предвиждат предоставянето на 12 млн. евро от съюзния бюджет за 2003 г. За улесняване на търговията се предлага износът от окупираната част да се документира от браншовите организации, а не от никого непризнатото правителство и да се осъществява от пристанищата на Република Кипър. Накрая се обявява, че при едно цялостно решение на кипърския въпрос ЕС ще предостави допълнителна помощ на северната част в размер на 206 млн. евро за периода 2004-2006 г.
   Междувременно на 9. IV. 2003 г. Европарламентът гласува разширяването на съюза с десет нови държави. Едновременно се изразява съжаление от неуспеха на преговорите между двете кипърски общности и се приканва генералният секретар на ООН Кофи Анан да продължи усилията си за намиране на всеобхватно решение. С подобно съдържание са и пасажите за Кипър в документите от срещата на високо равнище в Солун от 20 юни, от ЕК от 5 ноември и от Европейския съвет от 12. XII. 2003 г. в Брюксел.
   След неуспеха на започналия през март 2004 г. нов кръг от преки преговори между двете общности К. Анан обявява, че е насрочил за 24. IV. 2004 г. провеждането на референдуми в двете части на острова, в които гърците и турците да изразят едновременно, но самостоятелно, своето отношение към представения от него план за цялостно урегулиране на кипърския въпрос. Резултатът е следният: 75,83 % от гърците го отхвърлят, а 64,91 % от турците го одобряват. По този повод на 28 септември с. г. председателят на Европарламента заявява: “След като не бе прието, значи решението, което се предложи на кипърци, не е било добро.”
   Междувременно година преди референдума, на 16. IV. 2003 г., в Атина кипърският президент Т. Пападопулос и външният министър Г. Якову подписват Договор за присъединяване на Република Кипър към ЕС. В него за пореден път се уточнява изрично, че до постигането на решение на кипърския въпрос европейските стандарти няма да се прилагат в районите на Република Кипър, които не се контролират от кипърското правителство. Това положение остава в сила и при официалното встъпване на Кипър в ЕС, което става на 1. V. 2004 г. в Дъблин - Ирландия. Пълноправното членство е последвано от представянето на Кипър в главните органи на ЕС. На изборите през юни Кипър изпраща девет депутати в Европарламента, а през ноември, когато изтича мандатът на Еврокомисията, и свой постоянен представител в неговия нов състав.
   С присъединяването си към ЕС Кипър не само става пълноправен член на голямото семейство на европейските народи, но и създава най-благоприятни възможности за решаването на политическия си проблем. Анализаторите са единодушни, че с превръщането на кипърския въпрос в евро-турски проблем Турция няма да може вече безнаказано да отстоява максималистичната си политика спрямо островната държава. Още повече че за Анкара европейското направление става приоритетно и много важно за турските национални интереси. Една Турция в ЕС много по-лесно ще приеме едно жизнеспособно решение, което ще възстанови териториалното единство на Кипър и със сигурност ще гарантира и интересите на турската общност.

горе