 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.11, бр.1, година XII, 2005г. |
|
|
Членството в или новата надежда на България |
|
|
| Николай Колев |
|
|
На 14. XII. 1995 г. България подаде молба за членство в ЕС. Четири години по-късно, на 15. II. 2000 г., официално стартира преговорите за присъединяване и след още толкова, на 15. VI. 2004 г., успешно затвори последните две преговорни глави. България трябва да стане пълноправен член на ЕС на 1. I. 2007 г., като според предпазна клауза в раздела “Други въпроси” дотогава ще бъде обект на засилено наблюдение за изпълнение на поетите ангажименти и при неизпълнение е възможно отлагане на членството с една година.
ОБЩЕСТВОТО
Изборът и следването на политическата линия за интеграция на страната в ЕС е от малкото национални въпроси в периода 1990-2004 г., по които мненията на политическия елит и обществеността съвпаднаха. Резултатите от проучвания на общественото мнение сочат устойчива висока подкрепа за присъединителния процес сред населението на страната. Не се оправдаха очакванията позитивно настроените да намалеят в процеса на преговорите, както това се случи в новоприсъединилите се през лятото на 2004 г. страни. Според резултатите от изследване на “MBMD Research” (вж. диаграма №1 от стр. 13) от ноември 2004 г. седем от всеки десет (71 %) пълнолетни жители на страната одобряват интеграцията. 15 на сто са противниците. Една десета (11 %) от хората са отговорили, че този процес не ги интересува.
Какво обуслови постоянството на оптимизма, дори след края на преговорния процес? На първо място това е макроикономическата стабилизация. България беше и остава в по-тежко положение от новоприетите страни. Но напредъкът през последните осем години е факт. Общественото мнение намира международно признание за икономическата стабилизация в допускането на страната до преговори с ЕС и успешното им приключване. Тежкият колапс на икономиката от началото и средата на 90-те логично изисква и повече време за възстановяване. Време, разбира се, от друга страна, твърде кратко, за да бъде усетено подобрението в отделните домакинства. Така голяма част от надеждите за позитивно икономическо развитие, гарантиращо трайно подобрение в жизнения стандарт, продължава да се свързва с перспективите на ЕС.
На второ място отпадането на ограниченията за посещения в страни от ЕС от 2001 г. създаде предпоставки да се доизгради представата за добре живеещия европеец - сигурен в ежедневието си, уверен в суверенитета и правата си. Допълнителна роля за изграждането на този образ, възприемането му като постижим и за българите играе опитът на трудовите мигранти в страни като Гърция и Испания.
Какво точно виждат българите в ЕС? Широко разпространена (51 %) е нагласата, че присъединяването на страната ще спомогне за по-бързо решаване на локалните проблеми. Подобно мнение е в пряка връзка с очакванията, че ползите от членството ще са повече от ограниченията (57 %). Една трета (31 %) виждат повече ограничения, но това не води до отричане на процеса, напротив - в повечето случаи ЕС се приема като желан регулативен орган (47 % от тях одобряват интеграцията).
Най-разпространени са надеждите за подобрение в областта на:
- персоналната сигурност (спазването на човешките права - 67 %, защита правата на потребителите - 61 %);
- вътрешната сигурност (редът и спазването на правилата - 64 %, борбата с престъпността - 57 %);
- националната сигурност - 59 %;
- трудовата реализация (условията на труд - 61 %, и възможностите за намиране на работа - 56 %, трудовите навици и дисциплина - 55 %).
В обществените нагласи ясно личи надеждата ЕС да подпомогне позитивно доизграждането на българската държавност и нейните институции. Тя е третото важно основание за стабилно високата подкрепа за присъединяването.
На този фон тревога буди фактът, че идеята за ЕС все още остава абстрактна за мнозинството от българите. Доказателство е ниското ниво на информираност. Мнозинството (52 %) от интервюираните преценяват знанията си за ЕС като по-скоро и много слаби, а една пета (20 %) признават, че нямат никакви познания. Достатъчно красноречив и е фактът, че пет месеца след успешното приключване на преговорите по-малко от една пета (17 %) от гражданите са осъзнали този факт. Става дума за одобрение не толкова основано върху рационална, изградена върху познаването и осмислянето оценка, а свързано с умерено скептична нагласа - нагласата от типа “На мен лично едва ли ще ми помогне, но не ми и пречи”. Половината (51 %) от хората смятат, че за тях съществена промяна след присъединяването няма да настъпи, малко повече от една четвърт (28 %) се виждат като печеливши и един от десет (11 %) като губещ. (Вж. диаграма №2 от стр. 13.)
Слабата информираност има за следствие и по-скоро пасивна подкрепа. Напълно възможно е в процеса на изпълнение на договорните условия и при персоналния допир със задълженията и отговорностите одобрението да намалее. Невинаги се одобряват отделни политики на ЕС. При обществената оценка относно приоритета на европейското законодателство над националното преобладава несъгласието (41 % срещу 34 % съгласни). Мнозинството от интервюираните са против да се предоставя убежище на чужденци извън ЕС (50 %), правото на хора от ЕС да купуват земя в България (53 %) и особено на граждани на страни извън ЕС (65 %). Много вероятно е при осезаемо повишаване на благосъстоянието съпротивата да намалее. Подобна тенденция вече се наблюдава, що се отнася до продажба на земя на чужденци - преди две години негативните нагласи обхващаха 80 % от българите.
Като негативни трябва да разглеждаме обществените очаквания, според които новата ситуация ще се отрази по различен начин на отделните социално-икономически групи. Особено ясно в представите на хората се оформя мнението, че “богатите ще станат по-богати, бедните по-бедни”, т. е., че ще се увеличи социалната дистанция между класите. Една трета (35 %) от интервюираните са посочили като печеливши от промяната богатите, едрия бизнес, а едва 1 % смятат, че представителите на тези групи ще са ощетени. Едва 2 % смятат, че състоянието на бедните хора ще се подобри, но 29 % ги виждат като губещи. Ясно проличава и диференциацията политици - население. Една десета (10 %) посочват политическия елит като печеливш, а по-малко от 1 % като губещ. На противоположния полюс остават работниците и служителите - според 10 % те ще загубят, а според 1 % ще спечелят. По отношение на средната класа представителите на малкия и средния бизнес също преобладават, макар и не толкова категорично, песимистичните очаквания (10 %), пред оптимистичните (4 %). Ясното открояване на богатите и политиците като облагодетелствани е доразвитие на представата, че именно тези две групи са печеливши от политико-икономическите промени след 1989 г. Тази увереност, че водещите социални групи в страната имат по-голям интерес от интеграцията, в някои случаи обуславя мнението, че процесът на присъединяване ще се случи независимо от мнението на обикновените хора. Подобна позиция обаче явно не предизвиква конфликт, най-вероятно поради пасивното очакване за подобрение и на личното положение.
БИЗНЕСЪТ
Регистрираната сред населението подкрепа е още по-категорична в друга група, върху която присъединяването ще има пряко въздействие - бизнес субектите. Според резултатите от проведено от MBMD Research изследване2 (вж. диаграма №3 от стр. 13), 86 % декларират, че подкрепят интеграцията, като повече от половината (58 %) категорично одобряват следваната политическа линия. Тези изключително високи стойности се обуславят от широко разпространените нагласи, че членството ще донесе повече ползи, отколкото ограничения както за страната (78 %), така и за икономическите организации (71 %).
Най-често очакванията са насочени към проблеми, които обикновено бизнесмените изтъкват, като най-важни - платежоспособността на потребителите и състоянието на инфраструктурата. Половината (50 %) от интервюираните посочват, че една от най-големите ползи за фирмата им след присъединяването ще бъде повишаването на жизнения стандарт на населението, респективно платежоспособността, което ще увеличи оборотите на икономическите субекти. Две пети (41 %) разчитат, че средствата от европейските фондове ще спомогнат за подобряване състоянието на инфраструктурата и за регионалното развитие. Една трета (36 %) оценяват, че отпадането на сега съществуващите ограничения ще им позволи разширяване на пазара и увеличаване на печалбите. Също толкова (36 %) са посочили като полза увеличаването на чуждите инвестиции, което ще разшири достъпа до капитали, технологии и чуждестранен опит.
Българските бизнесмени си дават сметка, че паралелно с ползите ще бъдат изправени и пред редица трудности. Като сериозни препятствия най-често се възприемат по-голямата конкуренция в новите пазарни условия - 63 %, повишаването на цената на труда, респективно разходите за труд - 58 %, необходимостта от инвестиции за опазване на околната среда, подобряване условията на труд, обучение на персонала - 52 %.
Българският бизнес е наясно, че освен пазарно обусловените промени ще настъпят и изменения вследствие на административната регулация на икономиките на страните-членки на ЕС. 88 % са съгласни, че някои стопански отрасли в страната ще спечелят повече от присъединяването, отколкото други. Като ощетени се посочват производствените отрасли и най-вече тежката промишленост, а като печеливш - секторът на услугите. Особено високи са очакванията туризмът да бъде печеливша сфера за дейност, което обяснява и големите инвестиции в тази област през последните години.
Наред с ширещото се позитивно отношение към членството на България, доста разпространено (61 %) е и мнението, че българските фирми няма да бъдат готови да отговорят на новите пазарни условия до датата, определена за членство. Оказва се обаче, че това не е повод за отричане или отлагане на присъединяването. Напротив, най-голяма (41 %) е групата, която смята, че икономическите организации не са готови, но че България трябва да стане част от съюза възможно най-скоро, защото това ще помогне за решаването на проблемите.
Ситуацията силно напомня регистрираната в изследването сред пълнолетното население на страната. И тук в очакванията на интервюираните прозира надеждата, че членството в ЕС е решението на проблемите на страната и икономическите организации в частност.
Дали тогава членството в ЕС се разглежда от българите като панацея за проблемите на страната? Отговорът е по-скоро не. Причината за това е, че и в двете изследвани групи съществуват възпрепятстващи еуфорията и преекспонирането на очакванията фактори. Сред населението тази роля играе обстоятелството, че ползата от интеграцията се интерпретира на по-високо от личностното ниво, на равнище общество, държава. Това следва да се разглежда като по-скоро положително обстоятелство - липсата на високи лични очаквания елиминира възможността от последващо силно разочарование. За бизнес субектите възпрепятстващият фактор е осъзнаването на факта, че освен новите възможности, членството в ЕС предявява и нови, по-високи изисквания. За повечето от тях подкрепата за присъединяването се свързва по-често с очаквания за подобрение вътрешноикономическата ситуация и значително по-рядко с възможността да се използва потенциалът на единния европейски пазар.
|
|
| КАКВИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПОЛЗИ ЗА ВАШАТА ФИРМА OT ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО КЪМ ЕС? |
| Ще се повиши жизненият стандарт на хората, а оттам и оборотите на фирмата. |
49,8 % |
| Европейските фондове ще подпомагат подобряването на инфраструктурата и регионалното развитие. |
40,8 % |
| Достъп до голям общ пазар с възможности за по-големи печалби. |
36,1 % |
| По-големите потоци от чужди инвестиции ще осигурят капитали, технологии и умения. |
35,7 % |
| Пълното прилагане на европейското общностно право ще подобри бизнес климата. |
34,3 % |
| Ще паднат разходите за митнически и друг тип бариери. |
30,7 % |
| Ще се подобри конкурентоспособността на фирмата. |
30,7 % |
| Ще се въведат по-високи екологични стандарти |
28,2 % |
|
|
| КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТРУДНОСТИ ПРЕД ВАШАТА ФИРМА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО? |
| Конкуренцията ще се засили и фирмите ще оцелеят по-трудно при новите условия. |
62,5 % |
| Ще се увеличи цената на труда. |
58,3 % |
| Ще се увеличат разходите за опазване на околната среда, безопасни условия на труд, обучение на персонала, по-високи помощи за безработни. |
51,9 % |
| Ще се увеличи текучеството поради по-голямата мобилност на работната сила. |
23,7 % |
|
|
| горе |
|
|
|
|
