Eвропейският съюз обяви 2004 г. за Година на възпитание чрез спорт.
За България 2004 г. ще бъде годината на финала на маратона към ЕС и още една възможност за “превъзпитание”, както изисква всяка голяма промяна в живота на хората и на държавите. Ние по принцип сме добри ученици, дори когато необходимостта от промени се сблъсква с ината на старите привички - една иначе положителна национална черта. Успешното присъединяване към Европейския съюз може да бъде постигнато само, ако България се променя, и то по-бързо.
Вече десет години нашата страна е със статут на асоциирана с Европейския съюз държава. С решенията на Европейския съвет в Брюксел на 12 декември 2003 г. държавите - членки на ЕС, начертаха конкретен план за присъединяването на България към съюза.
"Посрещането на България и Румъния като пълноправни членове на съюза през януари 2007 г., ако те са готови, е обща цел на всички 25 държави в ЕС. Преговорите ще бъдат приключени на същата база и същите принципи, които бяха приложени към десетте присъединяващи се страни. България и Румъния трябва енергично да продължат подготовката си и да постигнат реален напредък така, че преговорите за присъединяване да могат да бъдат доведени до успешен край през 2004 г. на базата на собствените достойнства на всяка една от тях и Договорът за присъединяване да бъде подписан, колкото може по-рано през 2005 г. Европейският съвет подчертава решимостта си да изпълни този график. За тази цел от съдбоносно значение е България и Румъния да подобрят своя административен и съдебен капацитет до изискваното ниво".
Това е историческият текст, с който Европейският съюз окончателно премахна и последната сянка на съмнение, че България е желана в съюза. И повече няма да има никакви оправдания за собствената ни неорганизираност и недисциплинираност поне по отношение на ЕС. А присъединяването и членството изискват организация и дисциплина, които не са нашата сила като южняци. Другите южняци обаче се промениха и сега са пълноправни членове.
Какво следва оттук нататък?
В началото на тази година Европейската комисия ще представи предложение за финансова рамка за България и Румъния, което ще даде възможност на Съвета на министрите на ЕС да даде насоки на комисията да подготви през пролетта на т. г. Общи позиции по оставащите три глави на преговорите с финансови последствия - “Селско стопанство”, “Регионална политика”, “Финансови и бюджетни въпроси". (България трябва да затвори и глава “Конкуренция"). Самата Европейска комисия е поела ангажимент нейните предложения да бъдат базирани на същите принципи и методология, приложени в преговорите с десетте страни, които ще станат пълноправни членове на съюза на 1 май. Това дава добра възможност нашата страна да подготви свое собствено виждане какво може да се постигне в тази част на преговорите. Но дали има готовност за това? Публично у нас този въпрос дори не се поставя. А така адмирираната за постигнатия успех в най-сложната част на преговорите Полша беше впрегнала целия си научен и административен капацитет и бе готова с точни и ясни разчети в цифри месеци преди Европейската комисия да представи проекта на позициите на съюза по трите глави с финансови аспекти. Именно това направи възможен успеха на полската страна. Къде са българските цифри? Или тук, на финала на преговорите ще излезе наяве добре пазената тайна, че България влезе неподготвена в преговорите с ЕС и следването на “примера” на първопроходците от групата на десетте не е най-доброто решение?!
Единият вариант на финалната фаза на преговорите е България да приеме това, което представи ЕС. И това винаги е възможният вариант.
Другият вариант е България да помогне на Европейската комисия да представи на Съвета на министрите такъв проект на позиции, който да отчита един много важен факт: нашата страна ще се присъедини към ЕС три години след като десет страни от Централна, Източна и Южна Европа са станали пълноправни членове на съюза. Три години, през които тези страни ще ползват в пълен обем възможностите за финансиране на икономическото развитие и повишаване на конкурентоспособността им от средствата на съюза в пълен обем. Три години, през които тези десет страни ще могат да ползват възможностите на вътрешния пазар на ЕС - пазар от 450 милиона потребители, които, в края на краищата, са истинският двигател за постигане на икономически ръст.
Ако България не постигне по-благоприятни условия в преговорите по главите с финансови последствия, нашата страна ще задълбочи загубата на относителни икономически преимущества и ще стане за втори път жертва на собствената си неорганизираност и недисциплинираност, които бяха основната причина България - третата страна с европейско споразумение и една от “групата на шестте ПЕКО”, да остане извън първата вълна на сегашното разширяване на Европейския съюз.
Принципите и методологията, използвани от ЕС в преговорите с десетте, са ясни. Следва в минимални срокове да се направят необходимите разчети и да се аргументират позиции пред Европейската комисия, които да дадат възможност за добър резултат за нашата страна в преговорите. На практика става дума за начина, по който към България ще бъдат приложени условията на Общата селскостопанска политика (включително въпросите за референтните периоди, въз основа на които в преговорите ще се определят квотите за производство на селскостопански стоки в България, за площите на лозята, за размера на директните плащания за селскостопанските производители, които трябва да отчетат природните и икономически, традиционни и актуални особености на българското селско стопанство, и т. н.), на структурните фондове на ЕС за регионално развитие, за социално развитие и за постигане на ускорено приближаване на нивото на икономическо развитие към това на ЕС (Кохезионният фонд на ЕС) и като цяло на финансовото и икономическото взаимодействие на България и ЕС. В края на краищата, основен принцип на ЕС, приложен и в преговорите с десетте, е, че присъединяването към ЕС не следва да доведе до влошаване на бюджетното и финансовото състояние на присъединяващата се страна. А ние ще трябва да даваме и конкретен принос към бюджета на общността, който също следва да се изчисли и обяви, за да има яснота по общия баланс с ЕС. Освен това, отсега е известно, че присъединяването към ЕС ще доведе до повишаване на цените, които в момента в България са около 70% от средното ниво на цените в ЕС. Естествено може да се очаква, че както в други страни от Южна Европа, така и у нас нивото на цените ще се запази за продължително време на по-ниско ниво от средните за ЕС. Въпросът е в преговорите да се постигнат такива условия, че неизбежното и нормално повишаване на цените да се предшества от повишаване на жизнения стандарт у нас, който в момента е 26% от средното ниво в ЕС.
Всички икономически разчети на ЕС показват, че България ще бъде страна-бенефициент, т. е. ще получава повече средства от съюза, отколкото ще внася в общностния бюджет. И в това е значението на принципа на солидарност в ЕС. Въпросът е колко и как?!
В преговорите ще бъдат фиксирани принципите и някои конкретни цифри за размера на средствата, които нашата страна ще може да ползва. Става дума за възможности, които са многократно по-големи от мащабите на средствата, предоставяни в момента по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, по които от ЕС постъпват средства, еквивалентни на около 2% от БВП, и то при 100% усвояемост. Пълноправното членство в ЕС дава възможност за ползване на много по-големи средства. (На практика в ЕС съществува ограничение само за средствата, предоставяни по Кохезионния фонд, които не могат да надхвърлят 4% от БВП на страната, но е вярно и това, че най-високи резултати в усвояване на средствата засега постигат Гърция и Португалия, и то съответно - 3,5 и 2,5% от БВП. Ползването на средства изисква и собствено съфинансиране, което у нас е познато на практика от участието ни в “програмите” на Общността.)
През юни т. г. ще се проведат избори за Европейски парламент, в които за пръв път ще участват десетте нови държави - членки на ЕС. За България през юни т.г. Европейската комисия предвижда едно не по-малко по своята практическа значимост събитие - според публикуваната Работна програма на ЕК през юни България и ЕС ще сключат Протокол към Европейското споразумение за оценка на съответствието и за приемане на промишлените стоки (индустриални продукти). Той ще разпростре преимуществата на Вътрешния пазар на ЕС върху индустриалните стоки, произведени в България в онези сектори, за които ще се отнася протоколът. Преговорите се водят вече доста дълго. Смисълът на този протокол е, че когато той влезе в сила, българските производители ще имат облекчен достъп до пазара на ЕС.
Това, разбира се, не освобождава българския бизнес от необходимостта да прави необходимите инвестиции за постигане на стандартите на производство в ЕС. И тук става дума за всички производители, но преди всичко за производителите на хранителни стоки, защото България ще се присъедини към един съюз, в който се прилагат най-високите съвременни стандарти за качество и безопасност на храните и опаковките. Разбира се, и предстои да се договарят преходни периоди и конкретният бизнес, за които тези периоди ще се отнасят. И като се има предвид, че повечето предприятия у нас са малки, ако се приложи определението на ЕС, то те всички ще имат възможност от момента на присъединяване да ползват не само помощи, но преди всичко кредити при изключително благоприятни условия, които в ЕС се предоставят за развитие на малки и средни предприятия. Това, което нашият бизнес следва да направи още отсега, е да усвои европейските правила за изготвяне на бизнесплан, активно да търси партньори и все пак, въпреки всичко, да увеличава размера на инвестициите в качеството и да разнообразява производството, като по-успешно го адаптира към “вкусовете” на потребителите на пазара на ЕС.
През септември т. г. Европейската комисия ще изготви нов Редовен доклад за напредъка на България (и други за Румъния и Турция) в подготовката й за членство в ЕС, както и Стратегически документ. ЕК ще даде цялостна оценка на степента на готовност за членство в ЕС и ще посочи, дали отговаряме на Копенхагенските критерии за членство в съюза, както и областите, в които трябва да се положат повече усилия.
През цялата 2004 г. ще трябва да работим всички - държава, бизнес, общество, всеки един поотделно, за да бъдат за България тези два доклада последни от този род. (Не че процесът ще спре - за държавите-членки Европейската комисия изготвя ежегодно “мониторингови” доклади.)
На основата на становището на ЕК, Съветът на министрите на ЕС ще трябва да възложи създаването на Работна група, която да започне писането на самия Договор за присъединяване (и тук от наша страна ще трябва да има готовност да представим достатъчно преводачи от най-висше качество).
И накрая - Европейската служба за набиране на кадри ще обяви конкурси за набиране на български кандидати за работа в европейските институции - общо около 500 души, от които почти една трета - преводачи. Желаещите следва да започнат да се готвят още отсега. Предстоящите изпити в никакъв случай няма да бъдат по-лесни от изпита, който България държи - за пълноправно членство в ЕС.
В статията са използвани материали от семинар “Евроинтеграция и местни медии” в гр. Кърджали, декември 2003, организиран от Форум за устойчиво развитие “Фокус” със съдействието на правителствената информационна служба.
|
