 |
|
| ВИТРИНА |
стр.39, бр.1, година XI, 2004г. |
|
|
ПРОФ. БОЯН БИОЛЧЕВ: КЪДЕТО НЯМА СРЕДСТВА, НЕЩАТА СЕ ПРАВЯТ С УМ |
|
|
С ректорите на Варшавския и Ягелонския /Краков/ университет пред портрета на първия ректор - проф. Балан |
|
|
| - Проф. Биолчев, наскоро бяхте преизбран за втори мандат като ректор на СУ “Св. Климент Охридски". Кое от Вашата работа досега Ви помогна да спечелите доверието на колегите и какво предстои още да бъде направено? |
|
| - Може би най-голямо значение изигра отчетният доклад пред Общото събрание, където с ясни доказателства беше показано какво е свършено. Хората обикновено привикват към някои добри неща и, нескромно казано, аз трябваше просто да ги събера в едно, за да могат да се усетят. Мисля, че това беше най-важното. Академичната общност разбра, че не съм хвърлял думи напразно. Много хора са го знаели разбира се, но Всеобщото събрание на университета е един особен духовен механизъм, една ярко изразена академична душа, и е много важно точно в този момент да спечелиш хората. |
|
| - Какви оттук нататък ще бъдат Вашите приоритети? |
|
| - Имах може би късмет, че един от приоритетите - възстановяването на пълния университет, липсата на който много пречеше в утвърждаването му в Европа, е вече факт. Софийският университет си има своето име и своя авторитет, но пък е от огромно значение дали е пълен - това нещо стана в самото начало на моя втори мандат. Другият ми приоритет е изключително важен - това е обявяването на СУ за национален. Този втори основен приоритет в програмата ми трябва да бъде осъзнат и като важна задача от самата държава. |
|
| - Не смятате ли, че по някакъв начин обявяването на университета за национална институция ще окаже отрицателно влияние на неговата конкурентна способност, ще го отдели от останалите учебни заведения, ще го направи недосегаем, ще го консервира? |
|
| - Не мисля. Създаването на пълния университет не е някакава предпоставка за неговата ретроградност. Напротив. Възникват огромни възможности за интердисциплинарно развитие на науката, което е много важно. Освен това ние не сме конкуренти с останалите университети. Конкуренцията е постигане на качество. А в това отношение университетът много често като че ли се състезава сам със себе си. Което не е добро. Аз бих искал в България да се развие мрежа от висши учебни заведения, в която конкуренцията да бъде ясно изразена, да не се изражда в изхитряне кой ще продаде повече дипломи, а в постигане на високо равнище на обучение. Като, разбира се, тук е много важно намаляване броя на университетите и ликвидиране на тази така нездравословна среда на конкуренция с ниско ниво, на подлъгване на студентите заради лесната диплома. Между другото, Министерство на образованието в момента е започнало една акция срещу ниското ниво на дипломите, която аз подкрепям. |
|
| - Бихте ли обяснили за нашите читатели какво на практика означава пълен университет? |
|
| - В момента университетът ни е 98%. Това зависи от специалностите, които обхваща. За да бъде пълен университетът, в него трябва да присъстват всички клонове на науката и в тези клонове всички основни специалности. Ние бяхме малко над 80%, в момента, с откриване на Медицинския факултет, отиваме високо над 95%. Което означава, че университетът е вече пълен. |
|
| - По какъв начин този факт се отразява не признаването на неговите дипломи зад граница? |
|
| - Отразява се на неговия международен престиж, тъй като отсъствието на медицина в СУ правеше силно впечатление на моите колеги в Европа. Те трудно си обясняваха как така в най-големия университет у нас няма медицина. И като разказвах носталгично за това, че всъщност медицината е създадена като дисциплина в СУ, но впоследствие му е отнета - в едно не особено благоприятано за истинската наука и образование време... Но оправданието не е начин на разговор с партньори. Трябва да си на тяхното равнище, за да те уважават. Що се отнася до признаването на дипломата - в момента, в който СУ стане национален, това автоматично ще означава и признаване на неговата диплома в Европа, или пък най-малкото - лесно дооформяне на нейното признание. |
|
| - А как става това признаване на практика? |
|
| - Вижте, тези неща не са регламентирани. Дипломата се признава там, където искат да я признаят. Междудържавни конвенции в това отношение трудно могат да се изработят. Защото един бизнесмен малко го интересуват спогодбите - дали има или не, той или признава дипломата и тръгваш на работа, или не. И все пак, когато види, че това е национален университет, дори и да не го познава, ще има по-друго отношение. Става въпрос за този труднопостижим, но изключително важен престиж, който трябва да лъха от самото висше училище. |
|
| -- Въвеждането отново на медицински факултет в университета не създава ли поле за конкуренция с единствения тартор досега - Медицинска академия? |
|
| - Има такъв момент, че медицински висши учебни заведения има и в Пловдив, и в Плевен, и другаде, а пък се оказва, че изведнъж създаването на такъв факултет в най-големия университет на България, и най-стария, и практически очевидно единствения университет събуди страхотни реакции. Това означава, че практически в София не усещат като конкуренция останалите медицински факултети, а това не бих казал, че е най-доброто. |
|
| - В тази сложна ситуация - на конкуренция отвън и отвътре, на неконкуренция какви качества трябва да притежава един ректор, така че лавирайки между нещата, да извлече максимална полза за университета? |
|
| - Първо и основно качество е да не лавира. Да умее да проявява характер и да не се огъва. Защото тръгне ли на компормис ректорът на СУ, той може да спечели в малка конкретна ситуация, но ще се отклони в стратегията си. Още преди четири години, когато бях избран за първи път, аз си наложих като най-важен приоритет отстояване и възстановяване на достолепието и достойнството на СУ. Много често са ми казвали - тези така правят, онези така правят - смесено обучение и т. н. Винаги отговарям, че всички висши училища, а те са вече 39 на брой, могат да правят всичко, но СУ “Св. Климент Охридски” не може да си позволи демонстративно нито да нарушава законите, нито да създава прецеденти, които са в негова изгода. Ние имаме национална задача и трябва да я спазваме. Лавирайки, това не може да стане. |
|
| - Какво ще кажете за кредитната система, която отскоро бе въведена в СУ? |
|
| - Това е особено ефективен начин на интеграция на висшето образование, при който един студент може да завърши като част от изпитите е държал в чужбина. В Европа съществува Европейски център за трансфер на кредити - той се намира в Белгия, в гр. Гент. Убеден съм, че въвеждането на този вид кредитна система с изборност на предметите ще направи дипломата ни още по конвертируема. |
|
| - В други Ваши интервюта споделяте един доста интересен и артистичен според мен възглед, казвайки, че преподавателите и студентите трябва да бъдат сътворци в академичния процес? Има ли това връзка с проблема за корупцията сред университетските среди и неговото решаване? |
|
| - За сътворец по отношение на студента съм имал предвид преди всичко неговото ранно научно социализиране. Привличането му в научни програми, привеждането на програмите още от втори и трети курс към една особена прагматичност, когато студентът ще може да се докосва и до практическата реализация на науката. Ако има някакъв отрицателен елемент в образованието извън високото ниво, което сме постигнали, това е лекият уклон към фундаментална наука. Практичната, приложната наука като че ли малко ни убягва. |
|
| - Но за тази цел са нужни и немалко средства? |
|
| - Там, където няма средства, това може да се направи и с ум. А ние го притежаваме. Въпрос е също на програма, начин на мотивация и много други неща. А що се отнася до корупцията - явления от този род са толкова ограничени в университета, че не си струва да разсъждавам върху тях. Доста голяма е тази проказа в нароилите се висши училища като самото роене на висши училища с наемни преподаватели представлява една привидно узаконена форма на корупция. |
|
| - Но все пак едно държавно учебно заведение е по-изложено на този риск, отколкото частният университет, дори поради факта, че във втория заплащането е по-високо. |
|
| - Естествено, че след като университетът е частен, там нещата ще бъдат много по-проследими, дисциплината е на много високо равнище, включително финансовата. Преподавателите не си играят с хляба, за да тръгват да вършат солови операции. Но в частните университети корупцията идва понякога от превръщането на дипломата в платена индулгенция. Те са трудно проверими за много от своите дейности, но като цяло появата им в България беше положително явление. Най-напред частните университети са много по-мобилни от субсидираните от държавата, освен това всички градят себе си от нулата. Строителите знаят много добре, че по-лесно и по-евтино е да разрушиш една стара сграда и да построиш нова върху нея, отколкото да ремонтираш старата. В този смисъл доста нови специалности, които ги нямаше в държавните университети, се появиха в частните. А и смятам, че те се допълват. Лошото е, когато тръгва да се фаворизира една от формите на обучение. Както това се случи преди 6 години, когато абсолютно с цел да се подпомогнат частните университети беше забранено платеното обучение в държавните. Това беше абсолютен акт на реверанс към първите, което в крайна сметка се отрази зле върху финансовата мощ на държавните и не допринесе кой знае колко за набирането на студенти. В общи линии у нас хората искат да учат и желаещите винаги са много, независимо от демографския срив. |
|
| - Какво ще ми кажете за идеята да се създаде лицензационен център по руски език към СУ? |
|
| - Искаме да направим ТОРФЕЛ по руски език и той да се осъществява във факултета по славянски филологии. Деканът проф. Валери Стефанов много амбициозно се е заел с тази задача. Времето на примитивните митове си отиде. Русия ни е партньор. И огромен пазар. Трябва човек да е луд, за да се обръща нарочно на другата страна. Аз съм убеден, че доброто познаване на руски език ще се превърне скоро време във втори вид стока каквото е познанието по английски. |
|
| - Бихте ли споделили нещо за вашите творчески планове? В момента работите над историческа книга за българите от VII - VIII в.? |
|
| - Това е един шеговит, малко горчив, малко закачлив и малко абсурден роман. В него става дума за сливането на отделните елементи в един или за онази историческа лаборатория, която от няколко племена направи един народ. Отдавна го пиша романа. За първи път работя в този стил с толкова голяма вътрешна увереност. Изпипвам нещата многократно, докато получа пълната увереност, че това е най-точното изречение. Понякога се връщам по 10 или 15 пъти върху една дума. Но не бързам за никъде. |
|
| - Защо го наричате шеговит роман? Обърнат е към психологията на българина, към неговата характерна автоирония ли? |
|
| - Комичен е, понеже на мен лично са ми малко смешни патриотарските изхвърляния, които се прокарват и по пресата - като че ли ние седим в центъра на световната цивилизация. Това изобщо не е така. Трябва да се радваме, че просто навреме сме се включили в нея и имаме своя малък принос. И че сме съхранили огромната си културна виталност, която може да се реализира и днеска. Но иначе измислицата, че нещо е започнало от нас, другите са го приели и после ние сме изчезнали в мрака на историческите пластове, е непохватна метафора. Нека се ценим такива каквито сме, без да си измисляме историята, без да превръщаме настоящето си в едно самобичуващо се време и без да гледаме на бъдещето като на игра на тото. |
|
| - За тази година си пожелахте всичко най-добро за всичките Ви приятели и неприятели и нищо за себе си. Това проява на скромност ли е или смятате, че онова, за което сте мечтали, вече сте го постигнали? |
|
| - След като пиша този роман от месеци, непрекъснато съм под пресията на текста. Не ми трябва нищо друго. Трябва ми здраве за всички в семейството, ако съдбата го реши. Самият аз, да чукна на дърво, още съм здрав. Така че, какво да си пожелая... Нека не предизвикваме Бог! |
|
Интервю на
Цветанка Еленкова |
|
|
| горе |
|
|
|
|
