 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.28, бр.1, година X, 2003г. |
|
| Здравка Михайлова |
|
Самото име на град Навплион в Пелопонес е с привкус на морско приключение. Напомня платноход, тъй като на старогръцки думата "навс" означава кораб, а производните є означават всички реалии, свързани с мореплаване, докато "плио" е кораб на новогръцки. Платноход, който с вдигнати платна прекосява времето невъзмутимо, непрекършен от бурите и превратностите му. Разстоянието Атина - Навплион е 143 км. До Навплион можете да стигнете по море, но и за два часа, поемайки от Атина по магистралата в посока към Коринт. Дотам можете да отидете и с влак. Ако се отклоните от магистралата малко преди Коринтския канал, добра идея е да посетите Неа Епидаврос, докъдето пътят се вие между уханни средиземноморски пинии, сред които прозират изумрудено-тюркоазени заливи. Недалеч от Навплион, само на 14 километра, се намира античното селище Асина, на което първият гръцки нобелист поетът Г. Сеферис е посветил едно от най-известните си стихотворения - "Царят на Асина". Циклопските стени в Тиринт и Аргос, престолният град на Атридите, както и Микена - цитаделата на командващия похода на ахейците срещу Троя цар Агамемнон, са други заредени с древност отклонения от маршрута. Докато корабът акостира, гледката, която най-напред се разкрива пред погледа на новопристигналия, е тази на циклопските стени, опасвали града, останки от които са запазени и до днес в основите на по-късните постройки на крепостта Акронавплия, увенчаваща стария град.
Всяко място в Гърция си има своя митологична история. Повелителят на морските дълбини Посейдон видял дъщерята на Данаос, прекрасната Амимона, с разпуснати върху раменете дълги коси и бил заслепен от красотата є. От сливането им на едно крайбрежие на остров Евбея се родил Навплиос. Когато възмъжал и станал "опитен в мореплавателското изкуство", пристигнал с кораба си в Арголическия залив. А там, както философът Аполодор Родоски разказва, "построил и населил на този скалист полуостров прословутия град Навплион". Друг мит гласи, че основател на праисторическия Навплион е Тезей, първият от героите у когото съзрява идеята за организирането на човешките общества в градове.
Над стария град доминира масивът на Акронавплия. Кари, финикийци, египтяни са били неговите първи поселници. Състои се от три различни нива, всяко от които е представлявало и отделна крепост. Съгласно описанията на пътешественика Павзаний от II век пр. н. е. хълмът бил укрепен още от негово време. Построената на още по-високия хълм Паламиди в съседство крепост била свързана с нея чрез таен ходник. Ако се спуснем в подножието на Акронавплия, пред нас се раздипля лабиринт от малки, скромни народни постройки, повечето от които са се появили в началото на миналия век. Заслужава си човек да се разходи из тези тесни улички с непрекъснато променящ се изглед. "Тук е изстрадано, умряло и погребано юначеството на Гърция и Ориента", пише за това място известният гръцки писател Илияс Венезис.
Паламидис, син на Навплиос и Климена, бил прочут с мъдростта си. Есхил и Еврипид са писали трагедии със заглавие "Паламидис", а Софокъл е автор на трагедия, носеща името на баща му - Навплиос. Крепостта Паламиди била считана за непревземаема. Затова превземането є от гърците начело със Стайкос Стайкопулос в нощта на Свети Андрей на 29 ноември по време на въстанието от 1822 г. след продължила с месеци обсада, смаяло света. Четири месеца след като капитулират, турците предават града на героя на гръцките освободителни борби Теодорос Колокотронис. Цитаделата сама ще ви разкаже историята си, ако имате куража да не се предадете пред кабалистичното число на 999-те стъпала, които трябва да изкачите, за да се озовете на върха є. Легендата разказва, че стъпалата били хиляда, но последното от тях строшил с копитото си конят на Колокотронис, който някога наистина е бил затворен в крепостта. Дори онези, които се откажат по пътя към върха, ще бъдат възнаградени от великолепната гледка, разкриваща се през зъберите и бойниците при всяко завъртане на спиралата на изкачване. Паламиди има славата на най-страшната и със сложни фортификации венецианска крепост в Източното Средиземноморие. Днес сянката на нейния масив създава приятно усещане за сигурност вече не като предпазна стена срещу врагове, а като един вид гаранция, че все пак красотата около теб е истинска, а не си се озовал в някакъв онирически пейзаж. Народната песен гласи: "Ако ще всички крепости да се затрият, Паламиди, най-красивата от тях, Бог ще я опази."
За Навплион, столицата на областта Арголида в Пелопонес, казват, че е един от най-красивите градове в Гърция. Навплион, Наполи ди Романия, Анаболи, Анапли са някои от неговите имена: три народа - гърци, венецианци и турци, три култури и три философии, различаващи се помежду си, но и много сходни, са оставили следите си върху града, който с течение на времето ги е усвоил всичките в здраво споено цяло. Старият град с историческите сгради е бил не само столица на санджака Морея през XVI и XVII век, а и важен търговски център за цял Пелопонес. Турският пътешественик Евлия Челеби през XVII век описва града с пет махали, всяка от които имала своя джамия. В ново време от 1823 до 1827 г. той е провъзгласен официално за първа столица на новооснованото след освобождението от турско робство гръцко кралство. С възшествието на Отон I, син на елинофила Лудвиг Баварски, на гръцкия трон през 1832 г. се преценява, че градът вече не е подходящ за политически, административен и военен център и столицата е преместена в Атина. Оттогава Навплион лека-полека започва да губи някогашния си блясък, без патинираното му от времето очарование никога да угасне. През Втората световна война Навплион е бомбардиран и много от значимите обществени сгради, като старинната болница на Аджайоли, са разрушени
Днешният исторически център на града е започнал да се оформя през епохата на първото венецианско владичество, датиращо от 1388 г. След обсада първата морска сила на Средиземноморието - Венеция, е принудена да отстъпи на турците двете си укрепени "очи" в Егейско море - фортовете Навплион и Монемвасия в Южен Пелопонес. Прекосявайки живописните, настлани с плочи улички, на стария средновековен и неокласически град с надвиснали над тях дървени балкони, преливащите от алени, морави и бели водопади от букенвили, разхождайки се из вътрешните дворчета, покрай шадравани, антични чешми или такива поменуващи нечия памет с арабица, ще се натъкнете на сградите, подслонявали първата курсантска школа и първото министерство на войната в новооснованата гръцка държава. Недалеч от централния площад са съхранени неокласическите домове на регентите Армансберг и Маурер, придружили Отон, избран от Великите сили за наследствен крал на Гърция през възцарилия се след смъртта на Каподистриас период на анархия. Той бил посрещнат и коронясан в Навплион през 1832 г.
Не пропускайте да се отбиете в ателието на една от централните улици, където се изработват дървени и кожени фигури за гръцкия театър на сенките “Карагьозис”, който до 60-те години е бил най-популярното народно забавление и носи в себе си много карнавален дух, но корените му са източни; води началото си от яванския, китайския и индийския театър на сенките, присаден на турска почва през Персия. Живеещ зиме и лете все в същата барака без покрив гърбавият бос бедняк, който философства по неизменните въпроси бедност - богатство, власт - потисничество, е безспорният народен любимец и герой. Последен голтак, той не се страхува от нищо, устата му няма спирачки, ругае всяка власт, обществен ред и големците, тъй като бедността му го предпазва от всяко друго наказание, освен боя, който обикновено отнася. Тук е запазена действаща и първата гръцка аптека, в която е било балсамирано тялото на първия губернатор на новоосвободена Гърция Йоанис Каподистриас, служил преди освобождението є като министър на външните работи на царска Русия. Той пада убит през 1831 г. пред църквата "Св. Спиридон". "Убийството на Каподистриас нанесе смъртен удар на Гърция", възкликва швейцарският елинофил Ейнар, когато му съобщават грозната новина. Паметната плоча на църковната стена напомня това нелепо събитие, хвърлило мрачна сянка върху историята на новосъздадената гръцка държава. Малко по-ниско в стената, в покрита със стъкло ниша, е запазен куршумът, отнел живота на Каподистриас. Ръката на убийците, братята Мавромихалис, натиска спусъка, подстрекавана от икономическите интереси, стремежа за надмощие и завистта на силните пелопонески кланове, поставящи локалните ежби над държавния интерес и модернизаторския проевропейски дух на Каподистриас. Редица архитектурни закони, прокарани по времето на Каподистриас, и до днес определят облика на стария град. Централният площад напомня италианска пиаца, около която тупти сърцето на града. Тези еклектични родства съвсем не са случайни, тъй като той е получил облика си по време на венецианското владичество. Археологическият музей на града се намира в характерната, доминираща в дъното на площада, венецианска постройка от 1713 г., известна като Флотския арсенал. В него могат да бъдат видяни праисторически находки, рядко ценни експонати от микенската епоха, глинени маски и щитове, дребни предмети за всекидневна употреба, както и култови дарове, посветени на боговете.
На площада има две турски джамии и стар турски хамам, в който днес се намира киносалонът. Едната джамия подслонявала училището по взаимоучителната метода, а в другата заседавало първото Народно събрание на свободните гърци в ново време. Тук наблизо се намира и сградата на първата гръцка гимназия. Катедралният храм "Свети Георги", строен през XVI в., е изписан с фрески и картини-копия на големите италиански майстори, централно място сред които заема тази на "Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи. Образец на интересна архитектура е католическата църква "Преображение Господне", която крал Отон предоставя на католиците в Навплион. Това е храмът, споделил дълголетната му история. Тук градът посреща през 1686 г. венецианеца Морозини, избран по-късно за дож на Светлейшата република. Тук през 1824 г. е погребан обявилият гръцкото въстание духовен водач на Патра, екзекутираният от турците митрополит Германос. Тук почиват в мир Йоанис Каподистриас и друга водеща фигура на въстанието Димитриос Ипсилантис.
Камък и море съжителстват в уникална хармония и придават на "платнохода", закотвен на сушата, непотворимо достолепие. Навплион винаги е бил укрепен град, но и място с духовен облик и богата културна традиция. Известни писатели като Александрос Рангавис, Ангелос Терзакис, поетът Никос Карузос и други са пребродили в духовни търсения неговите улици. Гръцкият писател и иконописец Фотис Кондоглу, видял за пръв път божия свят в Кидониес, днешния турски град Айвали на малоазийския бряг, пише в своите "Пътешествия": "...Историята на Анапли прилича на приказка. Няма кръв или раса, които стените му да не са видели. Владетелите му непрекъснато са се сменяли. За да добиете представа, е достатъчно да хвърлите само бегъл поглед на миналото му..."
Етнографският музей в Навплион притежава една от най-богатите експозиции в страната - национални носии, медни и сребърни накити, скъпоценни камъни и произведения на изкуството. Едно от върховите културни събития в града е Фестивалът на Навплион, организиран всяко лято от общината. Всяка година тук, както и навсякъде другаде в Гърция, се празнува така наречената "Морска седмица". Празничните прояви започват последната неделя на юни и продължават до първата неделя на юли, като достигат своята кулминация през "Венецианската вечер", озарявана от фойерверки.
Островчето Бурдзи, ползвало се някога с мрачна слава, тъй като там се намирала една от най-тежките тъмници, днес кротко съзерцава оглеждащия се във водите на залива град. Укрепяването му започва от венецианците през 1473 г. и добива завършен вид през периода на второто венецианско владичество към 1686. Намиращо се само на 450 м от кея на Навплион, то било свързано с крепостта Акронавплия с верига, която затваряла входа на пристанището срещу нежелани кораби. Една разходка по кея с кафетериите, таверните и ресторантите сред подобните на ананаси нискостеблени тумбести палми по крайбрежния булевард, на фона на осветената вечерно време Бурдзи може да бъде почти равнозначна на посвещаване в мистично усещане.
Някога първа столица на гръцкото кралство, а днес съвременен град с десет хиляди жители, център на Арголида, в Навплион туристическият сезон не секва през цялата година. Всеки туристически период през града минават около милион и половина посетители. Но градът и районът не се издържат единствено от туризъм. Те имат свой икономически живот с промишленост и селско стопанство. Арголида с насажденията от портокали, лимони, мандарини и др. е известна като цитрусовата градина на Гърция.
Градът се предава пред нашествието на туристическата индустрия в началото на 60 години. Тогава започват интервенцията в природната му красота и измененията в архитектурния му облик. Дори свещената скала на Акронавплия се е сдобила с...нови стени: тези на най-известния днес хотел в града - "Ксения", кацнал на върха є. По една трагична ирония на времето туризмът е този, на когото е писано да върне стария блясък на Навплион. Неукрепен, днес Навплион вече не може да устои на набезите на туристите.
|
|
| горе |
|
|
|
|
