Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

СВЯТ	стр.37, бр.1, година X, 2003г.

	НЕРАЗГАДАНИТЕ ТАЙНИ НА ДРЕВНОЕГИПЕТСКОТО ИЗКУСТВО

Проф. Чавдар Попов

Стъпаловидната пирамида на Джосер и част от заупокойния храм, 2650 г. пр. н. е.

    През 1996 година имах щастливия случай да направя едно незабравимо пътуване из Египет - от Александрия до Абу-Симбел на границата със Судан, преминавайки, разбира се, през Сакара, Гиза, Луксор, Карнак и Асуан. Онова, което видях, надмина всичките ми очаквания. Отдавна се интересувам от египетското изкуство и съм събрал много материали за него в библиотеката си. Благодарение на любезно предоставената ми възможност от списание "Европа" едва сега мога да споделя наблюденията си за един от най-енигматичните феномени в културната история на човечеството.

"Всичко се бои от времето, но времето се бои от пирамидите"

   Древноегипетската цивилизация, просъществувала около 4500-5000 години - случай, безпрецедентен в човешката история - и до днес си остава тайнствена и изпълнена с множество необясними загадки. Сякаш внезапно по силата на някакво изумително озарение около края на IV хилядолетие пр. н. е. от "небитието" на праисторията се зараждат удивително съвършените форми на пирамидите, храмовете, изящните живописни изображения и прекрасните каменни изваяния, йероглифите.

   Египет е обвеян в митове и легенди още от древността. Гърците били поразени от чудодейните знаци и символи по стените на пирамидите и храмовете и започнали да съзират в тях скрит, "езотеричен" смисъл. Питагор и Солон са били запознати с египетската религия, теология и наука. Учението на Платон за идеите и концепцията за Логоса на неоплатониците навяват реминисценции с онова, което хиляди години преди тях е било провъзгласявано от мемфиските жреци. Великият древногръцки философ е ценял по-високо "реда и мярата" на египетското пред "подражанието на подражанието" на гръцкото изобразително изкуство.

   В Египет се заражда древният херметизъм. Египтяните приписвали на митичния Хермес Трисмегист 42 книги от областта на тайната наука, които са били познати на образованите общества на древността. Считало се е, че прочутото "Видение на Хермес", без да е записано на папирус, е било закодирано със символични знаци, като тяхното тълкуване се е разгръщало в продължение на много години. Неслучайно през епохата на елинизма именно в Египет проникват мистичните християнски учения. Някои секти изповядват гностицизма - учението за тайното знание, което е съдържало елементи на питагорейство и платонизъм.

   В своята "Иконология" (1593) италианският хуманист Чезаре Рипа говори за онтологичния символизъм на древноегипетското изкуство и за йероглифите като знаци на тайнственото, езотеричното познание. Марсилио Фичино, друг италиански учен, говорейки за изгубената мъдрост, дава пример с древноегипетското изображение на змията, погълнала края на опашката си, което олицетворява представата за времето.

   Пирамидата е най-завършеният, "абсолютен" образ на древноегипетската култура, превърнал се в неин знак. С изчистената си правилна геометрична форма тя е типично египетско архитектурно съоръжение. Диодор Сицилийски в своята "Историческа библиотека" отнася пирамидите към седемте чудеса на света, като между впрочем те са единственото, което е оцеляло до днес. "Всичко се бои от времето, но времето се бои от пирамидите" - пише арабски писател през XIII век. Чак до края на Средновековието Хеопсовата, или както е известна още Голямата пирамида, с нейните 146 м остава най-високото съоръжение на планетата. За своеобразния мистичен култ към тях са допринесли многобройните записки на европейски и арабски пътешественици. Считало се е, че Кабалата е била предадена на човечеството от първите посветени в египетската мъдрост, "запечатана" в пирамидите.

   Привържениците на библейските теории се стремят да открият тайнствените съответствия между сложната система от коридори, преходи, входове и помещения в интериора с основните "формули" на Вселената и събитийната последователност на свещената история. На схващането за особената роля на Хеопсовата пирамида като "вечно пророчество", "каменна Библия" и т. н. не са чужди и теософите, които съзират връзките є с "египетските мистерии" и ролята на жреците в египетския култ, магически практики и изкуство.

   В древността Хелиопол е бил център на култа към Бога на Слънцето и територия на свещения "Бенбен". Според преданията това е бил култов фетиш във формата на малка пирамида, символизиращ първородната митологична земна твърд, която е възникнала от водната стихия. Има предположение, че пирамидите са строени като продължение на този идеален модел или "архетип" на Бенбен.

Анубис, 1347-1337 г. пр.н.е.

   Съвършената геометрична форма на пирамидите в Гиза близо до Кайро е предшествана от определена еволюция. Считаната за най-древна пирамида, тази на фараона Джосер, основател на III династия (ок. 2780-2720 пр. н. е.), построена в Сакара, близо до Мемфис, която известният английски изкуствовед Кенет Кларк нарича "едно от свещените места на човечеството - истинското рождение на цивилизацията", е стъпаловидна. Авторът на това забележително, първо по рода си архитектурно съоръжение от грандиозен мащаб (ако имаме предвид и храмовия комплекс около пирамидата) Имхотеп, мъдрец, маг, учен и архитект, е бил обожествяван още в древността и е олицетворяван от гърците с бога на лекарите Асклепий.

   Сложният архитектурно-скулптурен комплекс в Гиза, включващ и знаменития Сфинкс, поразява със своята осмисленост. Очевидно, че в мрежата от взаимовръзки няма нищо случайно или ненужно. Без труд могат да се открият пропорционалните съотношения на т. нар. златно сечение, което по представите на древните има божествен произход. Всичко е точно пресметнато - от избора на мястото (на границата между пустинята и напояваната земя) до астралната символика. В пирамидите вероятно са се извършвали жреческите обредни и култови церемонии на посвещението. Счита се, че Сфинксът, състоящ се от човешка глава, тяло на бик, лъвски крака и орлови криле, вероятно символизира четирите елемента на макро- и микрокосмоса: вода, земя, огън и въздух, които съставляват самата същност и основата на тайната наука.

   Според мемфиския теологичен трактат за "Сътворението на света", датиран от III хил. пр. н. е., бог Птах чрез мисъл и слово "поискал да станат трудът и изкуствата, ръкотворната дейност и ходът на нозете", като по този начин е създал храмовете, статуите, уменията и изкуствата. По това сказание, Ра е създал изображенията, а Тот, "най-мъдрият от боговете", изобретателят на писмеността, е бил и първият художник. В продължение на дългата история на египетската цивилизация изкуството е било тясно преплетено с магията, митологията, религията и ритуала. Неслучайно в известен смисъл занаятчийското творчество, което е идентично с изкуството в съвременното разбиране, не се отличава от творящата природа на Демиурга, т. е. на Бога. Ето защо египтяните вярвали, че онзи, който създава или копира изображението, "непосредствено твори ново същество".

   Благодарение на магията, която те считали за по-древна от религията, изкуството се изпълва с одухотвореност. Скулптурата и живописта не са били създавани за удовлетворяване на естетически или художествени потребности, а за точно определени култови или религиозни цели. Много често статуи и релефни изображения са били снабдявани с надписи, тъй като египтяните, подобно на други древни народи, считали, че словото обладава собствена магия. А според вярванията, познаването на името давало власт и сила. Смятало се също така, че пълноценното завършване на статуята изисквало изпълнението на ритуала "отваряне на устата" с произнасянето на специални формули и заклинания.

   Канонът се е считал за свещен. Съгласно поверията, познатият ни Имхотеп отнесъл на небето сакралния свитък, който съдържал правилата за построяването на храма, т. е. кодифицираните принципи на канона. Неслучайно в художествената практика тези принципи са били толкова по-строго съблюдавани, колкото по-високо изобразяваните персонажи са се разполагали в религиозната и социалната йерархия. Сакралното пространство, фараонът и неговите приближени, ритуалните и тържествени церемониални сцени неизменно са били обрисувани и извайвани с цялата строгост на канона. Обратно - художниците са си позволявали относително по-голяма "свобода" и отклонения при изографисването на слугите, робите, чуждите пленници.

   "Тайнственият" ключ, който придава стилово единство и органична цялостност на многобройните различни по характер, функция, сюжет и композиция произведения на древноегипетското изкуство, е числото. Канонът по своеобразен начин е символизирал посвещението и е бил интегрална част от мирогледа на жреческото съсловие. В съответствие със своите ритуално-магически и религиозно-митологични функции, египетското изкуство не си поставя за задача да изобрази видимостта такава, каквато я вижда окото, а да намери визуалния еквивалент на архетипа, на модела, на образеца. Поради това то представлява синтез между конкретната и жива наблюдателност и отвлечената знакова символика. Р. Грегори, който е нарекъл древноегипетските изображения "картини-съществителни", напомня, че в словото древните са съзирали атрибут на предмета.

   Този синтез обяснява и характера на някои особено повтарящи се символи и знаци. Така например кръгът се е свързвал със соларния, или слънчевия култ. Палмовото дърво с разположените от двете страни жирафи представлява ос на симетрията и символизира свещеното "дърво на живота". Този култ към свещеното дърво е свързан и с многобройните изобразени ритуални сцени на дърво върху ладия. Може да се предположи, че смислово дървото се е свързвало с водата, белег на което е и изображението на ладията. Оттук се наблюдава устойчивата взаимовръзка между елементите ладия, вода, дърво, оформила се в езотеричните мистериални култове.

   Архетипите на птиците са били свързани с космогоничните представи за сътворението на света. Много разпространена е била символиката на цветята. Съгласно текстовете, лотосът например е служил като символ на рождението, магическото оживяване и благоденствието. Оттук и самият лотос, даряващ живот на бог Ра, се е считал за символ на виталната сила на природата. Оцветяването му също е имало символичен смисъл. Белият лотос е олицетворявал чистотата, синият - небесните сфери, към които се възвисявала душата на покойника.

   Египетското изкуство прави едно от най-удивителните открития - рамката, която придава на изображението знаков смисъл и определя композиционната цялостност. Канонът се формира в съчетанието на профил и фас, в разномащабността на изображенията на отделните човешки фигури в зависимост от техния божествен или социален ранг, в ритмиката на фризообразното композиране. На границата между IV и III хилядолетие от пиктограмата се създава йероглифното писмо и отсега нататък то става интегрална и органична част от пластичния образ. Неслучайно живописта, независимо от това дали става дума за стенопис, украса на саркофаг, оцветяване на статуя или тъкан, по египетски се е наричала "подпис", "писане". Стенописите например са се изпълнявали на части в съответствие с общия план, който неизменно се е обсъждал с висшите сановници. Мрежата от квадрати е давала възможност за съгласуване на частите и тяхната органична спойка. Черната боя символизира завършеността на рисунката и формата на йероглифите. Ескизът на композицията се изпълнявал обикновено с червена боя, а синият цвят означава божественото начало. Така религиозните, магическите, ритуалните и занаятчийските аспекти на художественото творчество в Древен Египет се сливат в неповторима сплав, от която са се родили великолепни произведения на изкуството, будещи нашето възхищение и удивление.

Микрокосмосът като отражение на макрокосмоса

   Египтяните считали, че създаването на храма се осъществява според определен "архетип", който съществувал до началото на времето. В някои от т. нар. строителни текстове се твърди, че първият храм е издигнат от Словото на Твореца, като едновременно с това съществувала вярата, че е имало някаква "Книга на плановете на храма", спуснала се от небето северно от Мемфис.

   Около мястото, избрано за строителството на храм, се е издигала свещена ограда, която е служела като магическа защита и едновременно ограждала сакралното от профанното пространство. Символичното изображение на подобна ограда се среща още по архаичните печати. По-късно този знак се интерпретира като трон на сокол и с него се свързва представата за магическото покровителство. Възникването на храма се оприличава на раждането на света.

   По същество храмът е микрокосмос, модел на макрокосмоса. Богът се пробужда сутрин и заспива вечер, така, както това прави слънцето. Четирите краища на постройката са четирите стълба, символизиращи четирите посоки на света. Пространствената ориентация е сред най-фундаменталните изисквания при построяването и цялостното функционално изграждане на храма. Съгласно култа слънцето трябва да се роди в центъра на храма, в неговото светилище. В древноегипетските представи светлината е метафизична категория, която от най-дълбока древност се свързва със Слънцето.

   Между двете издадени части на входните пилони през ниска врата се преминава към голям двор, заобиколен от портик. След това посредством стълба се отзоваваме в хипостилна зала, после - в "пронаоса", а след това - в "наоса", или "светилището". Този преход е преминаване от осветените към по-малко осветените и най-накрая - към почти напълно затъмнените части на храмовото пространство. В дълбочината, обикновено в дясната част се определяло помещение за иконостас с идол на бога, на когото е посветен храмът.

   Идолът се е разполагал в специално помещение, обвито в абсолютна тъмнина. Жреците, които по право са имали достъп до "светая светих", са отваряли иконостаса и са извършвали специални действия. Съществували са такива странни за нас ритуали като "очистване" с вода, запалване и "опушване" с благовония и т. н. Самият идол, символизиращ божеството, както и другите персонажи, изобразени по стените във вид на оцветени релефи или присъстващи в помещенията като каменни изваяния, са се нуждаели от храна и вода така както всяко живо човешко същество. В този смисъл тези ежедневни ритуали са имали за цел да поддържат техния постоянен тонус.

   В т. нар. домове на живота при храмовете са се събирали учени, жреци, магове, мъдреци. Те са били пазители на знанията, на религиозните традиции, съхранявали са многовековните "анали" на фараоните, записвали са научните и техническите открития. Тук е била изобретена т. нар. криптография, тайното писмо. Именно тук Платон се е срещал и разговарял с египетските жреци, които му разказали невероятната легенда за Атлантида и още много чудни истории, безвъзвратно потънали в небитието.

   Таваните на множество храмове са изписани с тъмносини краски, на които се разполагат съзвездията - свидетелство, че в схващанията на египтяните те действително са представлявали модели на мирозданието. Архитравите, колоните, техните постаменти, пилоните, стените отвън и отвътре са били изобилно покрити с фигури и йероглифи. Изображенията и тайнствените думи, както и изобразителната и декоративната орнаментация имат строго определен смисъл - те изразяват функцията и значението на постройката, космологичните представи, определят ритуалните и религиозните практики, които са част от функционирането на храма.

   Един от важните елементи на предхрамовото пространство е обелискът. Той е бил схващан като символ на слънчевия лъч и представлява своеобразен първичен хълм, който е изплувал от хаоса и е поставил началото на Египет. Пред храма също така са били поставяни и монументални статуи. Най-голяма популярност от този тип са придобили т. нар. "Колоси на Мемнон" пред един от храмовете в Луксор, днес несъществуващ. В античността северният колос на Мемнон е бил смятан за едно от чудесата на света. Сутрин от полуразцепената статуя се издавали странни звуци уподобявани на "музиката на сферите", за която говори Питагор, а вечер също се чували плачевни вопли, които античните автори определяли като "пеене на статуята".

   Всеки египтянин е могъл да постави в подножието на статуята на Амон или на Птах малка стела, на която заедно с изображението на бога са били гравирани ухо и око, понякога до 378 на брой. Това е бил начинът богът да бъде накаран да "види" и "чуе" дарителя. Представата за цялото по неговите части или за абстрактните качества на неговите атрибути е древно магическо мислене.

   Във всички храмове е имало "целителни" статуи и стели. На едната страна на стелата обикновено се изобразявал младенецът Хор, стоящ на крокодил със змии в ръцете, а над него - гримасничещият Бес, покровител на семейството и пазител на злите сили. Понякога надписите разказвали как Ра е излекувал ужиления от скорпион Баст или как Озирис, хвърлен в Нил от своя брат, по чудо се спасява от зъбите на крокодила.

   Вярата в тъждеството на божеството и неговия идол, както и в необходимостта от материалното съхраняване на тялото, което да осигури вечен живот на душата, стои в основата на египетската религия и има най-тясна връзка с изобразителното изкуство. Египтяните вярвали, че изображенията на даден предмет или същество в задгробния свят придобиват качествата на оригинала. В гробницата слагали статуетки, които трябвало да работят вместо покойника. Те се наричали "ушебти" (букв. "ответник").

   Тази практика има непосредствено отношение към вярванията за духовните качества на човека. Египтяните смятали, че той се състои от физическо тяло и невидими субстанции. Смъртта нарушава необходимото единство, а за вечния живот отвъд е необходимо тяхното повторно съединение. В текстовете се срещат няколко ключови категории: "Ка", "Ба", "Ах". Относно "Ка" има спорове. Някои считат, че това е двойникът на покойника. Други - че е духът-покровител, трети - че в "Ка" се въплъщават абстрактни качества, необходими за продължаването на живота в задгробния свят. "Ка" действително често се е схващал като своеобразен "гений-пазител". Другото фундаментално понятие - "Ба", възниква по-късно. Съгласно вярванията "Ба" са имали само фараоните. Някои представят "Ка" като дух-пазител, а "Ба" като душа. "Ка" е безсмъртно и рано или късно се завръща в безжизненото тяло, поради което се налага неговото консервиране или "дублиране" в скулптурно изображение. Обикновено "Ба" се изобразява във вид на птица над главата на умрелите.

   Според магическите представи статуята и човекът са свързани помежду си - унищожаването на статуята означава и унищожаване на човека, или по-точно осуетяване възможността духът отново да се засели в тялото. Особено силни са тези внушения в изобразителния съпровод на текста на "Книга на мъртвите" - един от най-загадъчните древноегипетски литературни паметници. В магически и често трудно разбираеми формули тя описва задгробното пътуване на душата, изкуплението є в огнената земя, пречистването є, явяването є пред съдиите, оправданието й от бог Тот, преобразуването є в светлината на Озирис. Древната традиция приписва създаването на тази книга на бог Тот, който е бил оприличен от гърците на Хермес. Съществува убеждението, че "Книга на мъртвите" е съдържала секретни познания за посветения, които са били изобразявани в алегорична и символична форма, своего рода представи за прочутите "египетски мистерии". Още в текстовете на пирамидите, тези предшественици на "Книга на мъртвите", крайната цел на покойника е областта Дуат в северната част на небето, където той имал възможност да се възсъедини с полярните звезди, "непознаващи унищожението".

   Изображенията, придружаващи "Книга на мъртвите", представляват във висша степен странен свят. Космосът - небето, земята, въздухът, водата, небесните светила, се е възприемал като живи същества с огромни размери. На всяка крачка се долавят следите от тотемизма - стихиите се олицетворяват от животни, птици, влечуги, насекоми. Слънцето, имащо изключително важно значение и място в религията, се изобразява и като гепард, и като сокол, и като феникс, дори понякога и с човешки черти, като далечен отглас от някогашните антропоморфни традиции. Отделни "сюжетни сцени" изискват конкретни тълкувания. Така например често се среща мотивът на покойника, наведен над водоема под сянката на финикова палма. Този мотив е бил каноничен и е съпровождал онази част от текста, която съдържа молитва за даряване на дихание и ритуално отливане в некропола.

   Нерядко подобни церемонии са се разигравали в реални пространства, които е трябвало зримо и осезаемо да пресъздадат онези, които са описани в "Книга на мъртвите". Така например дългите коридори, свързани със стълби в гробницата на фараона Сети I, са представлявали, вероятно, различни пещери или области на Подземното царство, а цялата погребална церемония е символизирала пътешествието, което е трябвало да направи покойният фараон. Внушителният обред, при който жреците с песнопения бавно са носели на раменете си царския саркофаг, е бил съпроводен от действията на други жреци, изобразяващи добри духове или зли демони. По стените на коридорите шества цяла редица от страшилища, които, както в някаква сюрреалистична картина, сякаш са възникнали от глъбините на подсъзнанието. Между тях плава ладията на слънчевия бог с неговата божествена свита, а на бреговете на подземната река са се притаили демоните и чудовищата от праисторическия Египет.

   "Книга на мъртвите" с нейните мистерии отново ни изправя пред една от най-големите загадки на древноегипетското изкуство.

горе