 |
|
| ВЯРА |
стр.33, бр.1, година X, 2003г. |
|
|
ЯНИС МИТРАКАС: "ПРАВОСЛАВНИЯТ СВЯТ ДА ИМА ИМА ВОДЕЩА РОЛЯ В ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ" |
|
|
ЯНИС МИТРАКАС
е роден в Тракия. Живее и твори в Атина.
Завършил е социология. Бивш председател на Камарата на гръцките художници.
Има 75 авторски изложби в Гърция и чужбина, 20 награди и медали. Автор е на юбилейната филателна серия на Вселенската Патриаршия по случай 2000 г. от Рождението на Христос.
Изографисал е стенописите на централния храм "Св. Павел" Женева, Швейцария.
Носител на благородната титла "Архон" и иконописец на Вселенската Патриаршия.
От времето, когато нациите на Балканите започнаха да се възраждат духовно и икономически - в началото на XIХ век, сянката на някогашна Византия и на византийската култура винаги се е възприемала като заплаха за национално обезличаване. И сега - в началото на ХХI век, не си даваме сметка, че православен и византийски са синоними на един и същи феномен и всеки балкански народ има принос в неговото развитие. Художникът Янис Митракас по свой начин ни показва тази идея - върху една от картините му зографи от всички балкански народности са протегнали ръце и заедно рисуват Христос, благославяни от Светите братя Кирил и Методий - няколко ръце като една пресъздават образа на Бога.
Като всеки голям творец Митракас е една вселена. Завършил е социология, но негово призвание стават живописта и поезията. Носител е на уникална титла, която за нашите балкански измерения е своеобразно аристократично звание - Вселенският патриарх Вартоломей го е обявил за "Архонт-Зограф". От 150 години с това звание не е почетен нито един православен църковен художник. Но и без него Митракас е доказал, че е един истински благородник на четката и словото - с еднаква лекота рисува и говори за изкуството и православната духовност. По случай 2000-та година от Рождество Христово Вселенската патриаршия избра 6 негови картини с християнска тематика за специална филателна серия. Тези марки вече са колекционерска рядкост.
Родовите корени на Янис Митракас отвеждат към Тополовград. Роден през 1936 г. от българка и грък, той се чувства художник на Балканите. Макар отдавна да живее в Атина, се определя като тракиец, а Родопите му дават мистична сила за творчество, независимо от коя страна на границата съзерцава планината. Орфей и Христос са двата вечни образа, които присъстват в повече от половинвековното му изкуство. Необикновен както самото си изкуство, Митракас оставя своя почерк върху всичко, до което се докосне - когато разговаря, ръката му не спира да скицира. Издава свои стихове с букви, изписани калиграфски от самия него. Думите му вдъхновяват дори неукия да посегне към четката. Може би, защото Янис Митракас носи в себе си мъдростта на библейски пророк, вярата на светогорски монах и гениалността на зограф от времето на Палеологовия Ренесанс...
 |
|
Благославянето на народите, триптих, 200 х 200, яйчно-темперна технология с варак, 2001 г.
|
- Казвате, че сте като дърво, чийто корени са в земята на България, а клоните му се веят от вятъра на Гърция. С какви сокове се хранят корените и какъв въздух дишат листата на това дърво?
- Благодаря ти за този въпрос, който е свързан много дълбоко с моята същност. Говорим за духовната храна, за храната, която ни дава културата, но същевременно говорим и за високата традиция на народа. Искам най-напред да спомена за богатството на тракийските носии, които са фантастични, независимо от коя страна на границата ги откриваме. На тази земя има нещо, което е създадено само тук - в Тракия и Родопите. Това е зърното, от което пониква моето творчество, духът на културата, която напоява корените ми. След като те преминат през филтъра на моята душа, дават плод - на словото и живописта. Но за да расте, са нужни светлината и слънцето на Гърция.
- Говорите за Родопите, но те са белязани от граница. Как можем да я преодолеем?
- Чрез изкуството и науката балканските народи са преодолели тази граница. Ако не бяха, изкуството щеше да изглежда като овчар, който си е сложил най-скъпото кожено палто - такова каквото носи един политик. И щяхме да казваме - това е гръцко, това е българско. А всъщност всичко е започнало от древността - от Тракия, където не е имало граници.
- Означава ли това, че песента на Орфей звучи еднакво и за българи, и за гърци?
- За себе си казвам, че когато засвири гайда - тя ми звучи еднакво, независимо дали свири в Александруполис или в Смолян. Това означава, че в кръвта си имаме един и същ заряд, който носим от древна Тракия и Византия и с който можем да осъществяваме духовния контакт по между си.
- Защо Орфей е един от вашите постоянни герои?
- Още когато четях приказките и легендите за Орфей, този образ ме отвеждаше в един друг свят, в една друга духовност. Сократ, Питагор, Аристотел също са велики умове, но в по-друга плоскост. Орфей е точно на противоположната страна - докато при философите виждаме съвършенството на науката, при Орфей е съвършенството на изкуството. Когато усетим природните звуци на Родопите, на Тракия, разбираме тракийското изкуство на Орфей. Когато въздухът преминава през игличките на боровете, през листата на бука, се чуват различни звуци, защото всички листа са с различна плътност - това е музиката на Орфей, музиката на Родопите. Тези, които имат щастието да я чуят, трябва да създават произведения на изкуството и да предадат чутото на хората.
- Кога усетихте божието благословение върху себе си?
- Когато направих големия триптих за Орфей - това беше някъде през 1989 година. В един момент усетих, че ме обхваща някаква лудост. Усетих, че трябва да счупя бариерата на мозъка ми, на душата ми, на сърцето ми, на съществуването ми. Нещо като "лудостта на учения". Чувстваш, че някой ти изпраща небесни сили, които те подтикват да извадиш от себе си това, което ти не си предполагал, че съществува. Когато отново се върнеш в нормално състояние, разбираш, че си като един цвят, който приема лъчите на слънцето, разтваряш се и семената се пръскат по целия свят. Ако произведението не беше излязло от мен, аз щях да свърша в лудницата. Това е като да стоиш на границата - една крачка вляво е Гърция, крачка вдясно е България. Но когато тази граница се намира в съзнанието ти - от едната страна е психиатрията, от другата изкуството.
- Във вашата живопис се вижда стилът на православната икона, но същевременно вие създавате едно модерно изкуство. Как точно определяте творческия си стил?
- Изкуството, което правя аз, моята живопис е следнеовизантийска. Византийската живопис има точно определено развитие, най-вече в следване на нейното точно изобразяване и правене на копия. Аз се опитвам да є придам нови елементи, използвайки богатството на миналото.
- Православният свят като че ли трудно се отваря за новите форми в изкуството. Все още сме склонни да се придържаме стриктно към канона, докато на Запад християнството прониква навсякъде. Не е ли по-добре християнското изкуство да стои по-близо до съвременния човек?
- Радвам се, че ми зададе този въпрос. Самият аз го повдигам от години и той стигна и до Вселенската патриаршия. За съжаление самите православни духовници много трудно приемат новото, трудно приемат всичко, което отстои дори на сантиметър от канона. Трябва да се направи достояние идеята, че да се създават копия на православни икони, не е изкуство. Това е техника. И непрекъснато цената на този вид изкуство пада, защото създателите му са добри техници, но не автори на собствени произведения. Ако искат да създадат нещо ценно, трябва да разчупят канона и от техници да се превърнат в творци.
- Смятате ли, че византийската култура - в смисъла на православна култура, на култура, която е създадена от всички балкански народи, може да обедини Балканите?
- Всички ние като балкански народи, като наследници на византийската култура я носим в себе си, тя тече в кръвта ни. Голяма грешка е да смятаме, че ще бъдем интересни на света, използвайки модерното изкуство и модерната живопис. Модерната живопис на Запад се е изчерпала - каквото е имала да даде, е дала, самата тя е изпаднала в криза. Аз не мисля, че ние трябва да решаваме нейните проблеми. След превземането на Константинопол от турците през 1453 г. големите творци на източното православие отидоха на запад и събудиха тогавашните народи за Ренесанса - византийските творци от Балканите дадоха маята за Западноевропейското Възраждане. Сега съвременните зографи и художници трябва да се върнат към изкуството на иконите, защото само така могат да приемат в себе си всичките живителни сокове на хилядолетната византийска традиция, развивана на Балканите. А както знаем, тази традиция споява човешкия и божествения дух - цветовете, които поставяме върху платното, трябва винаги да са пестеливи. Все едно топим в кръвта си.
- Какво изпитвате, докато създавате една картина?
- Молитва. Когато вземам четката, аз я вземам с преклонение, чувствам се малък пред картината. Самото рисуване за мен е молитва, едно друго измерение - измерението на световната любов, на тази, на която ни учи нашата православна църква.
| Интервю на Горан Благоев, БНТ |
|
|
| горе |
|
|
|
|
