архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОКАРТОТЕКА стр.11, бр.3, година XIV, 2007г.
Езиците в Босна и Херцеговина
Валентина Седефчева
Националният книжовноезиков тип е в състояние да удовлетвори потребностите на тези, които се самоопределят като негови носители във всички области на обществения живот, в различните видове комуникативни ситуации, в собствения мисловен и творчески свят...

   Както е известно славяните на Балканския полуостров спадат към етническо-езиковата група на южните славяни, сред които съществува и вътрешно деление на подгрупи - източна и западна. От втората се развиват три диалектни цялости: щокавска, кайкавска и чакавска (според изговора на въпросителното местоимение що/ща съответно кай и ча). Към щокавската група спадат сръбският, хърватският и босненският език. На основата на щокавското наречие, което обхваща най-голяма територия от бившия югославски ареал, се формира сърбо-хърватския/хърватско-сръб- ският (по-нататък в текста сх/хс) езиков стандарт, станал за дълго време официална книжовна норма за няколко от републиките на бивша Югославия. Преобладаващата част от Босна и Херцеговина спада към територията на щокавското наречие, а според резултата на старата ятова гласна изговорът е съответно йекавски и в по-малка степен икавски напр.: сръб. дете - босн. дйете или дите.

   За да бъде представена езиковата ситуация, е необходимо да се направи исторически преглед на езиковата картина в Босна и Херцеговина.

   Езикът на средновековна Босна следва стъпките на старата славянска писменост. Успоредно с приемането на християнството (IX в.) както в сръбските и хърватските земи, така и в босненското княжество се развива глаголическото писмо. По-късно кирилицата започва да го потиска и изтласква и се превръща във водеща богослужебна и административна азбука. За съществуването на тези две графически системи свидетелстват запазените надписи върху надгробните плочи и ктиторските надписи по църквите след X в., които условно поставят началото на босненско-херцеговинската литература.

   През XII в. се оформя стилизирана ортография, която представлява смесица от глаголица и кирилица, а целта й е да опрости правописа и да доближи писмеността до живия народен език. Важен писмен паметник от този период, който регистрира т. нар. босанчица или босненска кирилица е “Повелята на бан Кулин” от 1189 г. Удобствата на босненската кирилица я правят приложима и извън границите на средновековна БиХ, в Дубровник босненските католици също си служат с нея. През XVI в. в първата печатница на босненска територия започват да се печатат църковни и светски текстове на босненска кирилица.

   Средновековната босненско-херцеговинска, както и останалите южнославянски литератури, е предимно с религиозен характер, но едновременно се създава и светска книжнина. За нуждите на църквата се пишат кодекси, които напомнят философско-поучителни есета. Типична за този период и по-специално за Босна е епиграфиката - надписи върху надгробни богомилски плочи (стечки). Популярни са апокрифите, легендите, съставят се грамоти, договори, писма.

   До XVII в. в Босна и Херцеговина основно се използва кирилицата, след това в активна употреба, най-вече от страна на Францисканския орден, навлиза латиницата, въпреки че писмени паметници на нея са открити още от XIV в.

   С окончателното падане на босненското царство под турска власт (1463 г.) постепенно започва да навлиза и арабицата, която се възприема като съставна част от ислямската култура. На арабица се създава така наречената алхамиядо литература, която е написана на народен босненски език, но с арабско писмо.

   В разнообразието от религии (православие, католицизъм, богомилство, ислям и юдаизъм), етноси и култури се създават различни традиции, всяка от които следва спецификите на своя езиков ареал. Литературните историци изследват сръбска, хърватска, мюсюлманска, еврейска литературна традиция в рамките на босненско-херцеговинската литература. Периодиката в тази част на Балканите също се развива активно. През 1850 г. излиза първото периодично издание, сп. “Босански приятел”; от 1865 г. се печатат първите вестници, “За бога”, “Стършел”, “Боцкало” - със сатирична тематика; а през 1866 г. излиза и първият политически вестник “Босански вйесник”.

   По времето на австро-унгарското управление босненският език става служебен за територията на Босна и Херцеговина, но през 1907 г. същата власт издава наредба, с която определя държавният език да се нарича сърбо-хърватски, а със следваща наредба позволява на бошняците (ислямизираното население от славянски произход) в рамките на автономните си институции да именуват езика си босненски.

   Докато Република Босна и Херцеговина е в състава на Югославската федерация официалният език е сърбо-хърватският/хърватско-сръб- ският, използвайки кирилското и латинското писмо едновременно. Разпадането на СФРЮ довежда до “умножаване” на двувариантния сх/хс език на сръбски, хърватски и босненски. Дейтънското споразумение от 1995 г., което сложи край на войната в Босна и Херцеговина, призна за трите етнически общности: бошняци, хървати и сърби, босненския, хърватския и сръбския език като служебни езици с действаща кирилица и латиница. На научно ниво обаче дискусията за правилността на разпадането на сх/хс все още продължава. Мненията на лингвистите се оформят около две основни тези, засягащи структурата на езика и свойството му за идентификация. “Ако изхождаме от “чисто” лингвистични категории, твърди езиковедът Йосип Балтич, по-точно от езиковата структура като иманентна езикова същност, хървати, сърби, бошняци и черногорци говорят на един и същи език и проблемите се свеждат до въпроса за номинацията - но ако включим и социолингвистични категории и възприемем езика като символ на идентичността на един народ, също няма съмнение, че в съзнанието на хърватите съществува хърватски, на сърбите - сръбски, а на бошняците - босненски, и това за съществуването и оцеляването на езика често е много по-значимо от неговата структура.”
горе