 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.21, бр.2, година X, 2003г. |
|
|
ИЗКУСТВО НА КОМУНИКАЦИИТЕ В ИНФОРМАЦИОНАЛНАТА ЕПОХА |
|
|
| Руси МАРИНОВ |
|
Изкуството в комуникациите може да се разглежда като своеобразна комуникационна игра, изискваща задълбочени познания на теоретичните и практическите модели в информационната сфера, изграждане на умения да се търси необичайното и нестандартното в идеите, качествени анализи на комуникационните реалности, стратегическа ориентация към проблемите, интуиция и абстрактно мислене, обобщаващо ситуациите, прозрения и своеобразен поглед към бъдещето. Експертът, усвоил изкуството, наречено инфокомуникации, е способен да вижда зад пределите на видимия хоризонт на събитията и е в състояние да осъществи скок в обширния и могъщ океан на магията, известна като виртуално общуване. Казваме, че определена личност е овладяла изкуството на комуникациите тогава, когато успява умело да се впише във формиралия се контекст, ориентира дейността си към прецизни визуални послания, които, от една страна, са лесно разбираеми за почитателите, а от друга - с тяхна помощ се сътворяват блянове и смътни очаквания сред публиката. Посланията са ориентирани както към забавление, така и към привличане вниманието на хората към събитията.
Съвременните мрежови общества постепенно се превръщат в доминираща социална морфология. Основните им характеристики са асиметричност на комуникациите, алогичност на процесите, преобладаваща символна дейност, интерактивност, фрактални структури и игрови подходи към събитията. Видният социолог Мануел Кастелс, един от най-популярните изследователи на мрежовите общества, прави аналитично разграничение между информационно общество (information society) и новото явление информационално общество (informational society). Първият термин подчертава ролята на информацията в обществото, а вторият - акцентира на специфичната форма на социална организация, която благодарение на новите технологични условия възниква в даден исторически период, като генерирането, обработката и предаването на инфрмация се превръщат във фундаментален източник за производителност и власт. Специфичното за инфрмационалния способ за развитие е въздействието на знанието върху самото знание, като обработката на информация се съсредоточава върху подобряване на технологията за самата обработка. Другите характеристики на тези ултрамодерни тенденции са взаимодействията между знанията като източник за нови технологии и използване на тези технологии за подобряване генерирането на знание и интерпретиране на информацията. Кастелс популяризира тезите за пространство на потоците, за виртуално време, за "време извън времето". Последното означава, че времето принадлежи на пространство на потоците, така както биологичното време и социално детерминираният порядък характеризират местността на природата, "време извън времето" материално структурира и деструктурира нашите сегментирани общества.
Разпространение на производството, основано на знание, и управление на целия спектър икономически процеси в глобален мащаб изискват дълбоки социални, културни и институционални промени, като същевременно се отчитат технологичните иновации. Кастелс поддържа тезата, че информационалната икономика е не толкова основана на използване на информация, колкото на разпространението на новите технологични парадигми. Науката, технологията и информацията са концентрирани в глобални потоци и имат асиметрична структура. Глобалната икономика не представлява нищо друго, освен икономика, способна да работи като единна система в режим на реално време и в мащаб цялата планета.
За да бъде нашият подход адекватен на съвременните теоретични изследвания и практики на комуникационните структури и ако искаме по-точно да дефинираме информационните си стратегии, е необходимо да вземем предвид идеите на Кастелс за структуриране на пространството на потоците в новите мрежови общества. Това пространство, от една страна, е кристализирано време, а от друга - матерална основа на всички практики при споделяне на времето (tieme sharing). Можем да дефинираме следните потоци, около които се изграждат обществата: капиталови; информационни; технологични; организационни; изображения, звуци и символи. Новата пространствена форма, която доминира в мрежовото общество и го формира като такова, е пространство на потоците. Това пространство, на което се основават информационалните общества, е изградено, съгласно тезите на Кастелс, от три основни слоя.
Първият слой е материалната опора на съвременните организации; състои се от мрежи електронни импулси (макроелектроника, телекомуникация, компютърна обработка, системи за предаване на данни, високоскоростен транспорт). Тази технологична инфраструктура изразява същността на мрежовите потоци, определя архитектурата и действащите сили в глобалния свят.
Вторият слой се състои от определени комуникационни възли и центрове. Пространството е базирано на електронната мрежа, но тази мрежа свързва определени конкретни места с ясно очертани културни, социални, технологични и физически характеристики. От тези мрежови процеси зависят социалната йерархия, структурирането на властта и съдбата на всяка конкретна област.
Третият важен слой се отнася към пространствената организация на доминиращия мениджърски елит, който изпълнява управленски функции, а от друга страна организира пространството. Фундаментална форма за господство в съвременното общество е способността на управленския елит да се организира и същевременно да дезорганизира онези обществени групи, които притежават частни интереси. С други думи, точната и навременна организация на елита, от една страна, и от друга - сегментация и дезорганизация на масите, е механизъм за социално господство. Пространството на потоците е изградено от персонални микромрежи, откъдето личните интереси чрез глобалното взаимодействие се трансформират във функционални макромрежи.
Понятието кинетика (от kinetikos, който се движи, и titemi - поставям, складирам) може би описва най-добре новите комуникационни реалности и мрежи. Мрежата, по думите на френския философ и мислител Мишел Сер, притежава характеристики, нетипични за предишните инженерни технологии. Според него можем да я характеризираме като единствена и множествена, изменчива и постоянна, присъстваща и отсъстваща, реална и виртуална, гигантска и неоткриваема консерватория, универсална и локална, която бързо трябва да замени библиотеки, музеи, видеотеки, пазари, студентски градове, колежи и университети, т. е. всички онези места преди разпръснати в своята относителна концентрираност. Новите инфореалности и техните принципи изискват трансформиране на традиционните комуникационни модели и практики.
Зрителят на изкуството, ако можем да се изразим така, постепенно попада в един комуникационен свят на усещане, на напрежение, на объркване, като по този начин изчезва дистанцията: автор - творба - аудитория. Появява се нов тип комуникационна култура, основана на драматичното, емоционалното, стимулиращото като постоянни величини. Комуникационните явления и структури стават по-абстрактни, по-разчупени, накъсани, флуидни, изпълнени с дисонанс, по-меки и летливи. Комуникацията е открита и разтворима в пространството, нелинейна и асиметрична. Комуникационното творчество се трансформира в състезание, с една-единствена цел - разграничаване от друго течение в сферата на комуникациите или от друг екип. Творческият подход към събитията отхвърля принципа на подражание и ориентира креативните мениджъри непрекъснато да проучват, измислят, комбинират, да търсят нови идеи, често пъти противоречащи на миналия опит. Популяризирането на идеи и визии за бъдещето на определени общности и групи по същество представлява изключително комплицирана информационна дейност поради факта, че съществуват най-малко шест комуникационни пространства, които трябва по някакъв начин да бъдат овладени. Напълно е възможно това да се постигне на практика, с помощта на стратегическия инструментариум на комуникационния мениджмънт.
В съвременния глобален свят всяка група, общност и държава се стреми с всички средства да заеме определено място в тези инфопространства, за да наложи и утвърди своето име, визия, изкуство, култура и ценности, т. е. всеки един играч в глобалното пространство се опитва да изтласка от определени комуникационни зони "другия".
Кои са тези пространства, в които трябва да навлезем, да заемем място в тях, за да успеем до известна степен да популяризираме нашите специфични идеи и ценности и да утвърдим собствената си идентичност.
Първа зона - световното медийно пространство.
Втора зона - глобалното публично пространство.
Трета зона - пространство на образите и символите.
Четвърта зона - социално-икономическото пространство.
Пета зона - пространство на идеите.
Шеста зона - киберпространството или пространството на инфопотоците.
Необходимо е да отбележа, че всяка общност и държава вече е заела някакво място в тези зони и се стреми непрекъснато да ги разширява. Глобалният свят се е превърнал в глобален, тъй като почти всички комуникационни пространства вече са поделени, като в него доминират икономически по-силните държави, които разполагат и с достатъчно развити технологични, медийни и символни средства, за да позволят на други да навлязат там.
За да успеем, се нуждаем от висока степен на компетентност, развито въображение, адекватен запас от интелектуални ресурси, стратегическо мислене и най-вече в България да се структурират трите основни слоя на мрежовото пространство на потоците.
|
|
| горе |
|
|
|
|
