архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.5, година XX, 2013г. Известни личности от Бавария    Албрехт Дюрер (1471-1528)    Албрехт Дюрер е бележит германски художник, математик и изкуствовед. Още в ранна възраст добива популярност със своите печатни гравюри. Добре запознат с изкуството на Италианския ренесанс и хуманизма, той става един от първите художници, въвели класическите мотиви в изкуството на север от Алпите.    Роден през 1471 г. в Нюрнберг като син на златар от унгарски произход, Дюрер-младши тръгва първоначално по стъпките на своя баща, който го взима при себе си в работилницата, за да го изучи на златарство. Момчето обаче показва голям талант за рисуване и през 1486 г. преустановява обучението си за златар, за да получи образование като художник в ателието на най-известния по онова време нюрнбергски художник Михаел Волгемут. От този период са запазени един автопортрет на Дюрер, нарисуван огледално на пергамент, както и една "Мадона с два ангела".    Творчеството на Албрехт Дюрер обхваща гравюри, дърворезба и изобразително изкуство. Той пътува често до Холандия, Италия и Швейцария, където "най-известният син на Нюрнберг" се запознава по-обстойно с местното изкуство и бележити негови представители като Тициан, Белини и други. Още след първото си пътуване до Италия при завръщането си в Нюрнберг през 1495 г. Дюрер отваря собствено ателие и през следващите пет години стилът му все повече интегрира италиански влияния в основните северни форми. Оттогава датират първите седем гравюри от "Страстите Христови", както и известната поредица от 16 гравюри, илюстриращи "Апокалипсис". След като Дюрер загубва и двамата си родители - баща му умира през 1502 г., а майка му - през 1513 г., в творчеството му започват да преобладават портретите, един от които е на неговия баща.    Дюрер е получавал признание още приживе. Наемайки помощници в ателието си, той успява да се посвети на теоретични изследвания в областта на изкуството. Заниманията му с перспективата, с учението за пропорциите, с изкуството на измерването, укрепването и градоустройството намират отражение в няколко публикации. В последните си години Дюрер стига до идеи, които противоречат на тези на италианските майстори художници. Днес той е смятан за най-видния художник на Северния ренесанс.    Рихард Щраус (1864-1949)    Рихард Георг Щраус е германски композитор от края на XIX и началото на XX век, прочул се по света със своите опери и оркестрална музика. Освен композитор Щраус е бил диригент и застъпник за подобряване на ситуацията с авторските права в музиката.    Рихард Щраус е роден в Мюнхен на 11 юни 1864 г. Неговият баща Франц Щраус е свирел на хорна в дворцовия оркестър на Мюнхен, а по-късно става професор по музика. Майка му Джозефин произхождала от едно от най-богатите семейства в града по онова време. Заобиколен от музика още от много малък, едва шестгодишен, Рихард Щраус започва вече сам да композира. По-късно той взема уроци по композиране при ръководителя на мюнхенската капела Фридрих Вилхелм Майер. Под неговите напътствия младият Щраус създава своите първи по-големи произведения -голяма соната, струнен квартет, две симфонии и други.    През 1882 г. Щраус се записва в университета в Мюнхен със специалности философия и история на изкуството, но скоро след това прекъсва обучението, за да се посвети изцяло на своята кариера като музикант. В действителност това се оказва правилният път за него. Само година по-късно, когато Щраус е едва на 19 години, негови произведения вече се изпълняват в Мюнхен. Младият композитор се отправя на няколкомесечно музикално пътуване, по време на което осъществява важни контакти, преди всичко с диригенти и ръководители на оркестри, един от които е Йоханес Брамс.    Рихард Щраус полага усилия в посока всеобщо подобрение на положението на хората на изкуството и тяхното признание в обществото. Той участвал активно в създаването на няколко сдружения, едно от които съществува до наши дни и защитава авторските права на композитори, поети и издатели.    Щраус написва общо над 250 музикални произведения, най-известните от които са "Макбет", "Дон Жуан", "Дон Кихот", "Кавалерът на розата", "Електра" и "Саломе". Последните години от своя живот композиторът боледува и се оттегля в къщата си в Гармиш, Южна Бавария. След края на Втората световна война живее временно в Швейцария, а през 1949 г. се връща обратно в Гармиш. На 8 септември същата година, на 85 г., Рихард Щраус умира.    Лудвиг Вилхелм ерхард (1897-1977)    Скоро след Втората световна война и още преди създаването на Федерална република Германия общественият интерес в Западна Германия се насочва към дотогава никому неизвестния икономист от Бавария Лудвиг Ерхард. През 1948 г. неговото име става символ за възстановяването на Западна Германия и преодоляването на следвоенното бедствие. Тогава той получава названието "баща на социалната пазарна икономика".    Лудвиг Ерхард е роден на 4 февруари 1897 г. във Фюрт, недалеч от Нюрнберг. Първите деветнадесет години от своя живот той прекарва в родния си град, където чиракува, а по-късно и работи в текстилния магазин на своя баща и се обучава в областта на търговията. От 1916 до 1918 г. Ерхард участва в Първата световна война, където бива тежко ранен. След дълги месеци на лечение и възстановяване, но все още силно изтощен, той се завръща в родния си град с идеята отново да работи в магазина на баща си, но здравословното му състояние не го позволява. Тогава Ерхард решава да следва. През 1922 г. завършва икономика и социология в търговското висше училище в Нюрнберг, а през 1924 г. защитава докторантура в университета във Франкфурт на Майн. През следващите години работи като научен асистент и ръководител на Института за индустриално изследване в Нюрнберг.    Между 1945 и 1966 г. Лудвиг Ерхард прави политическа кариера. От октомври 1945 до декември 1946 г. заема поста на икономически министър на Бавария. Следващите две години оглавява други ключови икономически позиции и едновременно с това участва в подготовката на икономическата и валутна реформа в Западна Германия. През 1949 г. е избран за депутат в първия Бундестаг, а от 1949 до 1963 г. е федерален министър на икономиката. На 16 октомври 1963 г. Ерхард става канцлер на Федералната република, а две години по-късно бива преизбран. На 1 декември 1966 г. той се оттегля от канцлерското място, но остава председател на Християндемократическия съюз на Германия още една година.    Лудвиг Ерхард умира на 5 май 1977 г. в Бон, оставяйки след себе си трайни следи в историята на Германия, носител на титлата "Почетен доктор" на общо 23 германски и чуждестранни университета, "Почетен гражданин" на много градове, "Почетен член" и "Почетен президент" на различни организации и притежател на голям брой ордени.    Бертолд Брехт (1898-1956)    Бертолд Брехт, роден на 10 февруари 1898 г. в Аугсбург, е световноизвестен поет, драматург, режисьор и лирик. Следва естествени науки и медицина в Мюнхен, но никога не гледа сериозно на следването, защото иска да работи в сферата на литературата. В края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет. През 1924 г. Брехт заминава за Берлин, където работи като драматург. През цялото това време пише стихове и противно на буржоазния си произход се увлича от учението на Маркс за класовата борба, но никога не става част от Германската комунистическа партия. Брехт развива идеята си за "епическия театър". През 1928 г. се жени за актрисата Хелене Вайгел и заедно жънат сценични успехи, най-големият от които е постановката "Опера за три гроша".    След установяването на националсоциалистическата диктатура в Германия Брехт емигрира в Дания, а немското му гражданство бива отнето. След като през 1940 г. германските войски навлизат в Дания и Норвегия, Брехт заминава за Финландия, а през 1941 г. се преселва в САЩ с напразната надежда да работи като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден за комунист, едва успява да избегне затвора. През 1948 г. Брехт се завръща в Германия и заедно с жена си създава световноизвестния театър "Берлински ансамбъл", където поставя предимно свои творби.    В последните години от живота си Брехт съставя известния сборник "Сто стихотворения" (1951), в който включва най-добрите си творби от всички творчески периоди. Публикува и последната си стихосбирка "Буковски елегии" (1953). През 1954 г. получава "Сталинската награда за мир и разбирателство между народите" от съветското правителство.    Бертолд Брехт умира на 14 август 1956 г. от сърдечен инфаркт. В негова чест родният му град Аугсбург учредява през 1995 г. литературната награда "Бертолд Брехт". Многообразното му творческо дело продължава да оказва голямо въздействие върху съвременната немска и световна литература.    Адолф Даслер (1900-1978) и рудолф Даслер (1898-1974)    Адолф Даслер, по-известен като Ади Даслер, е предприемач от Бавария, създател на известната компания за спортни обувки и облекла "Адидас". Рудолф Даслер е неговият по-голям брат, който създава конкурентната на "Адидас" компания "Пума".    Двамата братя са родени в Херцогенаурах, северозападно от Нюрнберг. Рождената дата на Рудолф е 26 март 1898 г., а тази на Адолф - 3 ноември 1900 г. Баща им Кристоф Даслер е бил работник във фабрика за обувки.    След като завършва училище, Рудолф се присъединява към баща си в обувната фабрика, но получава повиквателна за армията и трябва да замине на фронта на Първата световна война. Адолф също заминава на фронта, но се връща по-рано от по-големия си брат. След завръщането си Ади започва да произвежда обувки в кухнята на майка си Паулина. Баща му Кристоф и братята Целайн, които произвеждат шпайкове, го подкрепят в начинанието му. През 1924 г. в родния си град се завръща и по-големият му брат Рудолф. Той заедно с Адолф основават "Гебрюдер Даслер Шуфабрик" (обувна фабрика на братята Даслер).    По време на Олимпиадата през 1936 г. много от атлетите, сред които и американският спринтьор Джеси Оуенс, се състезават с обувки по модел на Ади Даслер. След като Оуенс печели четири златни медала, неговият успех прави световноизвестни и обувките Даслер. Бизнесът на двамата братя разцъфтява и през годините преди Втората световна война те продават повече от 200 000 чифта годишно.    През 1948 г. след чести спорове и неразбирателства братята разделят бизнеса си. Адолф нарича своята фирма "Адидас", а Рудолф кръщава фирмата си "Пума". Така централите на две от най-големите световни компании за производство на спортни обувки и облекла се намират само на няколкостотин метра разстояние една от друга.    Рудолф Даслер умира на 27 октомври 1974 г., а Адолф Даслер - на 6 септември 1978 г. Според запознати през последните десетилетия до смъртта си двамата братя не са имали контакт един с друг. Деловите контакти, в случай на нужда, са били осъществявани чрез посредници.    Ханс Зайдел (1901-1961)    Ханс Зайдел е известен германски политик от времето след Втората световна война. Роден е на 12 октомври 1901 г. в Швайнхайм, днес квартал на град Ашафен-бург. Завършва право, немска филология и икономика в три университета -Вюрцбург, Фрайбург и Йена. През 1929 г. получава докторска научна степен и се установява като юрист в Ашафенбург. Три години по-късно става член на Баварската народна партия. Въпреки че Зайдел не е бил удобен и приятен на тогавашния режим, защото защитава евреите, успява да се наложи като успешен юрист в сферата на икономиката. От 1940 до 1945 г. участва във Втората световна война.    Американското военно правителство назначава Ханс Зайдел за окръжен управител на Ашафенбург. През 1946 г. той става член на Християнсоциалния съюз и Баварския Ландтаг. През септември 1947 г. е назначен за министър на икономиката на Бавария и заема този пост до 1954 г.    През януари 1955 г. Зайдел е избран за председател на Християнсоциалния съюз и когато през 1957 г. партията взема властта и образува правителство, Ханс Зайдел става министър-председател на Бавария. Неговата компетентност и уравновесеният му характер печелят одобрението на голяма част от баварското общество. На изборите през 1958 г. партията на Зайдел печели близо половината от гласовете на избирателите, което е най-добрият изборен резултат от 1946 г. дотогава. За общо съжаление обаче Зайдел преживява злополука с тежки травми и през януари 1960 г. се отказва от поста на министър-председател, а година по-късно и от този на председател на партията. На 5 август 1961 г. той умира вследствие на нараняването при злополуката. Непосредствено след това е създадена фондация, наречена на Ханс Зайдел. Фондацията съществува и днес с мото "В служба на демокрацията, мира и развитието" -както в Германия, и особено Бавария, така и по света, в това число и България.    Бенедикт XVI (р. 1927)    Йозеф Ратцингер, или по-известен като Бенедикт XVI, е глава на Римокатолическата църква от 19 април 2005 г. до 28 февруари 2013 г. Той е вторият поред папа неиталианец след папа Йоан-Павел II, преди който в продължение на четири века и половина всичките папи са били италианци. Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 г. в селцето Марктъл ам Ин в Бавария на Велика събота, в навечерието на Великден. Той е третото и наймалко дете в семейството на полицейския служител Йозеф Ратцингер-старши. По-големият му брат, Георг Ратцингер, е все още жив, а сестра му Мария Ратцингер умира през 1991 г.    След войната се записва като студент в Мюнхенския университет и през 1951 г. завършва със специалност "Теология и философия". Същата година е ръкоположен лично от архиепископа на Мюнхен и Фрайзинг за свещеник в катедралата във Фрайзинг, на север от Мюнхен. Осем години по-късно стартира преподавателската си дейност като професор -първо в Бонския университет, а от 1963 г. в университета на град Мюнстер, Северозападна Германия. През 1966 г. става завеждащ катедра "Теология" в университета в Тюбинген, на юг от Щутгарт.    През пролетта на 1977 г. Йозеф Ратцингер е провъзгласен за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, а през юни същата година е избран за кардинал от папа Павел VI. Четири години по-късно папа Йоан-Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, най-старата и важна конгрегация на Ватикана, пряк наследник на Светата Инквизиция.    След смъртта на папа Йоан-Павел II кардинал Ратцингер е избран за негов наследник, приемайки името Бенедикт (благословеният), в чест на папа Бенедикт XV и Свети Бенедикт Нурсийски. Бенедикт XVI впечатлява със своите езикови познания. Освен майчиния си език той владее английски, френски, италиански и латински, разбира португалски и чете на старогръцки и иврит. На 11 февруари 2013 г. папа Бенедикт XVI обявява, че на 28 февруари ще се оттегли от своя пост заради напредналата си възраст, която му пречи да изпълнява задълженията си.    Франц Бекенбауер (р. 1945)    Наричат го Кайзера. Заради елегантния му стил на игра, лидерските му качества и доминирането му на терена. Той е същинска легенда във футболния свят.    Роден на 11 септември 1945 г. в Мюнхен, още на шестгодишна възраст Бекенбауер става част от местния детски футболен отбор SC 1906 München. Там той изучава футболната игра и се състезава за отбора до 1959 г., когато решава да премине в друг мюнхенски отбор на име TSV 1860 München. Все още като състезател на първоначалния си отбор, в среща срещу TSV 1860 München младият талант влиза в спор с играч от противниковия маншафт, който му удря шамар по бузата. Тогава Бекенбауер променя своите планове и вместо за TSV 1860 München започва да се състезава за юношеския FC Bayern München. През 1964 г. влиза в мъжкия отбор на големия баварски тим, където играе до 1977 г. За тези 13 години Бекенбауер излиза общо на 427 срещи с фланелката на FC Bayern München и отбелязва 60 попадения. Следват няколко години като играч в Ню Йорк, а след това в Hamburger SV отново в родината. Паралелно Бекенбауер се състезава и за националния отбор на Германия по футбол, за който играе в 103 срещи, в 50 от които е капитан на отбора. Отбелязва общо 14 гола. Последният му мач за националния отбор е 11 години по-късно, на 23 февруари 1977 г., когато Франция бие като домакин ФРГ с 1:0.    След края на активната си спортна кариера Кайзера води националния отбор в периода 1984-1990 г. в 66 срещи. Бил е и треньор на френския "Олимпик Марсилия", а по-късно и на "Байерн". От 1994 г.    Бекенбауер оглавява силния мюнхенски отбор и като президент, а от 2009 г. насам е почетен президент. От 1998 до 2010 г. е вицепрезидент на Германския футболен съюз. Работи и като журналист за германския вестник "Билд".    В личен план Франц Бекенбауер преживява два развода. От 2006 г. е женен за Хайди Бурместер, от която има дъщеря. От предишните си бракове Бекенбауер има още четирима синове. Текстовете подготви Илия Тодоров горе