 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.5, година XIV, 2007г. |
|
|
Негово Превъзходителство Данило Вучетич, посланик на Република Сърбия |
|
|
|
|
Отношенията ни са на най-добрия етап в цялата история
- Ваше Превъзходителство, как оценявате развитието на двустранните отношения между нашите две страни?
- Във всички разговори на най-високи нива - президенти, премиери, министри, се констатира едно много позитивно развитие на двустранните отношения между България и Сърбия. Мисля, че в исторически аспект се намираме в етапа на най-добрите отношения между двете страни. Има няколко показателя за това и на първо място имаме един интензивен диалог не само на най-високо, а на всички нива. През последната година имахме посещения на президентите и в България, и в Сърбия. Нашият министър-председател бе в България и очакваме в скоро време г-н Станишев в Белград. Така че имаме един силно развит политически диалог, който е най-добрият знак за отличните ни отношения.
От друга страна, има една много положителна тенденция в развитието на икономическите отношения. Икономическото сътрудничество е доста добър показател за отношенията и място, където се материализират добрите отношения. Тенденцията е на растеж на стокообмена, който достигна 600 млн. долара, а дори и повече. България е на десето място сред нашите търговски партньори.
- Кои са най-важните общи проекти в сферата на икономиката?
- На първо място това е магистралата София-Ниш. Мисля, че е много важно този проект да бъде успешно завършен, като трябва да бъдат решени някои финансови въпроси. Виждам, че в момента този път се ремонтира на българска територия - не е магистрала, но е достатъчно широко и добро шосе. Ние също се надяваме и на наша територия да изградим хубав път, но знаете, има един участък през Сичевачка клисура, който е много труден. Но имаме амбиция да решим този проблем, за нашата страна това е един от важните приоритети. Ние имаме инвестиционен план за реализирането на приоритетни проекти и тази магистрала е един от тях.
- А как Вашето правителство смята да финансира строителството?
- Наши експерти проучват каква е оптималната схема. Има вариант да се даде на концесия, може да се финансира и от бюджета. Още не знам коя опция ще бъде избрана. Засега е ясно, че Сърбия избира сама да финансира строителството. Една част от средствата могат да бъдат получени и под формата на кредити, като например от Европейската банка за възстановяване и развитие. Въпросът е сложен, например в Сичевачка клисура може да се направят две трасета, за да се изпълнят изискванията за магистрала. По сега съществуващия път движението да бъде само в едната посока, а в другата да бъде изградено обходно трасе.
Друга наша обща задача е модернизирането на железопътната линия. Това е също важен инфраструктурен проект. Вече осъществихме един амбициозен проект в тази сфера и това е общата жп гара в Димитровград, където се извършва обща митническа и паспортна проверка, което много облекчава процедурата при преминаването на двете граници.
Трета цел е енергетиката. България е страна, през която преминават или трябва да преминат коридори за пренос на петрол и газ от изток на запад. Ние имаме интерес тези проекти, особено за газопровода Южен поток, да бъдат осъществени, защото по този начин решаваме проблема с газоснабдяването на Южна Сърбия. В този проект има и други партньори - Русия естествено, но смятам, че той е много важен и за Сърбия, и за България. Сръбската страна и Газпром водят сериозни преговори за изграждането на Южен поток и преминаването му през Сърбия. За нас това е възможност за диверсификацията на доставките на природен газ. Сега ние получаваме газ единствено от север.
- А културните ни отношения как се развиват?
- Културните отношения трябва да достигнат пълната си мощ. Смятаме, че въпреки че сме съседи, въпреки че имаме много общи традиции, можем и трябва да създадем простор още повече да се опознаем и сближим. Българското посолство в Белград е доста активно в представянето на българската култура. Има и предложение да се отвори български културен център в Белград. Това и израз, че има интерес към една много важна област, каквато е културата.
- Обмисляли се и възможността за сръбски културен център в София?
- Ние имаме желание да подпишем споразумение за културните центрове, но дали веднага Сърбия ще пристъпи към отваряне на такъв в София, ще трябва да се преценят всички аспекти, включително и финансовите. Но смятам, че има други аспекти на културното сътрудничество, като например засилване на културния отдел на посолствата. Налице е една доста голяма ангажираност от наша страна, а такава и от българска страна, за развитието на една област, която лично аз смятам за много важна.
- България подкрепя желанието на Вашата страна да се присъедини към ЕС. На какъв етап са преговорите с Брюксел?
- Имаме известен застой в отношенията с ЕС. Причините са известни, кризата през 90-те години оказа негативни последствия, тъй като международното положение на Сърбия, тогава Югославия, бе доста утежнено. Но днес европейската интеграция е един от важните приоритети на Сърбия. На второ място, но не по значение, е отношенията ни със съседите и регионалното сътрудничество. Наравно с тях поставям двустранното сътрудничество с великите сили. И след години на криза трябва да възобновим отношенията си с наши традиционни партньори, като арабските страни, държави от Азия и Африка.
Наскоро приключихме преговори с ЕС за споразумение за асоцииране и сега следва да го ратифицираме. Но тук има една политическа пречка и това е сътрудничеството с трибунала в Хага. От наша страна мога да уверя, че има пълна политическа воля този проблем да бъде решен. За съжаление няма решение на случая Младич - залавянето и предаването на трибунала на генерал Ратко Младич, за което главният прокурор на трибунала Карла дел Понте държи много.
Аз се надявам този въпрос да бъде разрешен скоро, знам, че и правителството също иска тази пречка да бъде премахната, за да бъде деблокиран процесът за финализиране на Споразумението за асоцииране и стабилизация. Така че ние се надяваме това споразумение да бъде ратифицирано, за да може Сърбия да придобие статут на страна-кандидат.
Ако изключим тази политическа пречка, Сърбия има необходимия капацитет да върви напред по пътя на интеграцията. Икономическата ситуация в нашата страна е далеч по-добра, отколкото през годините на изолация и санкции.
- Ползвате ли българския опит?
- За нас е много ценна и важна подкрепата, която получаваме от българска страна. Вашата страна се присъедини скоро към съюза и вашият опит е особено ценен за нас. От друга страна, българската спремност и българската заинтересованост като съсед за бързото присъединяване на Сърбия към ЕС ни носи конкретна подкрепа в преговорите с ЕС. В този план има меморандум, който предвижда сътрудничество между нашите две страни по този въпрос. Наскоро имаше посещение на експертна група начело с ръководителя на екипа към сръбското правителство за преговори с ЕС. Те имаха много полезни разговори с български експерти от външното министерство и от парламента. Скоро се очаква и посещение на министър Гергана Грънчарова в Белград.
- Споменахте, че икономиката е в далеч по-добро състояние от годините на санкции и изолация...
- Дългите години на санкции - доколкото си спомням започнаха през 1992 и завършиха през 2000 г., бяха много тежки за страната. Вече сме в период на обновление и резултатите са очевидни. Налице е едно отваряне към света и осъществяване на реформи. Стремим се да се върнем към икономическите показатели от 1989 г., макар че тогава те бяха за цяла Югославия, а не само за Сърбия.
Имаме процес на динамизиране на икономиката и през последните години ръстът на БВП е около
7 %. Мисля, че няма държава в Европа с такъв икономически растеж. Това е много ясен индикатор за позитивната тенденция в икономическото развитие.
И още нещо - нашият министър Младжан Динкич бе обявен от МФВ за финансов министър на годината, а за тази награда стоят и икономически показатели. Като например това, че Сърбия е с най-малък държавен дълг сред европейските страни.
- А произвеждате ли още славните леки коли "Застава"?
- Не, вече в тези заводи се произвежда "Опел Астра". Сръбското правителство не иска да затвори напълно завода и успя да запази онези производства, които са печеливши. Така че заводите "Застава" продължават да живеят, но се нагаждат към новото време.
- Има ли големи инвестиции на чужди компании във Вашата страна?
- Ние все още сме във фаза, в която приватизацията не е доведена до край. Някои от големите монополи още не са раздържавени. Но има и големи компании, които инвестират. Така например US Steel купи металургичното предприятие "Железара"-Смедерево, водят се преговори за приватизацията на НИС (Нефтена индустрия на Сърбия), като интерес за тази компания има Газпром.
На сръбския пазар се появиха и български инвеститори. Няколко фабрики бяха купени с български капитали, като производителя на гуми "Траял" в Крушевац и предприятието за стъкло в Парачин. Така че вече сме в ситуация български капитал да се появява в Сърбия и той е добре дошъл.
От друга страна, и сръбски инвеститори стъпиха в България, като покупката от "Делта холдинг" на 85 % от веригата магазини "Пикадили". Това е първата значима сръбска инвестиция във вашата страна на стойност от 70 млн. евро.
- Бихте ли разяснили сръбската позиция за Косово?
- Косовският въпрос е от огромна важност и за сръбския народ, и за държавните институции. Ако търсим историческите корени, трябва да се върнем далеч назад. Позицията на Сърбия е пределно ясна. Ние уважаваме реалната ситуация, в която се намираме. Трябва да се намери компромис, като за нас е пределно ясно, че независимостта на областта не е компромис. Компромисът може да бъде между положението отпреди 1999 г. и сегашното искане за независимост. Именно в това поле може да се търси решение и Сърбия излезе с едно доста разумно решение за същинска автономия на Косово и Метохия, като един голям брой прерогативи да бъдат предадени на косовските институции, а някои елементи от суверенитета на Сърбия над Косово бъдат запазени.
За нас е от голяма важност въпросът за сигурността на сръбската и другите неалбански общности в областта, а също така запазването на културните и историческите паметници и традиции. За нас е важна и икономическата сфера, защото в Косово има държавни предприятия, в които участие има и Сърбия. Така че предлаганият от Сърбия честен компромис задоволява законовите искания на албанците за достатъчно власт да управляват областта. В същото време се изпълнява и желанието на Сърбия да съхрани Косово като неразделна част от своята територия, да съхрани интегритета на своята държава.
- Но косовските албанци ултимативно поставят искането за независимост?
- Косовският въпрос според мен трябва да се реши на преговори. Едностранното обявяване на независимост за Сърбия е неприемливо. В нашата конституция ясно е заложен принципът за териториалната цялост на нашата държава, имаме и специално решение на парламента.
Още един елемент от нашето виждане за преговори и компромис е този въпрос да получи одобрение в Съвета за сигурност на ООН. Едно решение за Косово трябва да почива на основни документи, като например Грамота УН, Заключителния акт от Хелзинки за ненарушимостта на границите в Европа. И на трето място в Резолюция 1244 Косово е интегрална част от Сърбия, като правен наследник на Югославия. С тези становища от международното право и на базата на международните документи ние смятаме, че аргументите са на наша страна. С оглед на създадената вече ситуация ние мислим, че нашето решение е в интерес и на албанското население на Косово, и на сръбската държава.
Смятам, че трябва да се намери едно специфично решение, което дори да позволи на Косово да води преговори с ЕС и с международните финансови институции, да участва в проектите за регионално и за икономическо сътрудничество. Решението за едностранно обявяване на независимост води към един опасен път и това е път, който в никакъв случай няма да допринесе за общата стабилизация на региона.
Мисля, че не е добро решение да се поставя един ултимативен срок, каквато е датата 10 декември. Смятаме, че въпросът за Косово е много комплексен и е необходимо време за решаването му. Мога да дам примери за конфликти, които с десетилетия не намират решение, като Кипър или Близкият изток. Сърбия няма никакъв интерес да отлага решението, напротив, искаме да има пълна ангажираност в преговорите, за да постигнем решение за Косово и да можем да съсредоточим нашата енергия върху други важни въпроси като европейската интеграция например.
Често се спекулира, че ако не постигне независимост, в Косово ще избухне насилие. Това е неприемливо, международната общност, която е ангажирана в Косово, е длъжна да осигури сигурността и живота на хората там.
- Какво най Ви харесва в България?
- Вече две години съм в България, а преди това не познавах вашата страна. Аз съм дипломат от кариерата и не съм бил в страни - както преди им казвахме- от бившия източен блок. Моите впечатления са много положителни. Аз поех поста, когато отношенията вече бяха много добри и продължават да се развиват. Нямаме никакви отворени проблеми. Чувствам се като в къща, където вратите са отворени пред мен. Тук имаме възможност за комуникация, каквато имаме в малко други държави. Личното ми мнение, че имаме общ балкански манталитет, и това ми харесва. Природата е много красива, аз много пътувам и харесвам земята ви, манастирите, зимните курорти... Много се радвам, че на този етап от моята кариера съм в България.
|
|
Интервю на
Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
