 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.3, година XX, 2013г. |
|
|
Динка Франулич - хърватски шарже д’афер в България: "Двустранните ни отношения се развиват отлично!" |
|
|
| |
|
Динка Франулич е родена през 1955 г. в Загреб.
Завършва психология и етнология във Философски факултет на Загребския университет.
- oт 2009 г. е дипломат, отговарящ за политическите и икономически въпроси в посолството на Република Хърватия в София, а от юни 2012 г. - шарже д’aфер.
- 2003 - 2008 г. - дипломат в посолството на Република Хърватия в Анкара, Република Турция, отговарящ за икономическите въпроси, културата, науката и образованието;
- 1998 - 2002 г. - дипломат в Мисията на Република Хърватия към Европейската общност, Брюксел;
В Министерството на външните работи на Република Хърватия се занимава основно с въпросите на многостранното икономическо сътрудничество.
- 1981 - 1995 г. - работи като психолог и психотерапевт в Детския отдел на Болницата за ревматични заболявания и рехабилитация в гр. Крапина, близо до Загреб, а по-късно като началник на Кабинет за психология към Отделението за сърдечно-съдови заболявания. Автор е на десетина научни статии относно ролята на личностните характеристики и моделите на поведение в етиологията на сърдечно-съдовите заболявания.
- Г-жо Франулич, гордеем се с двустранните връзки помежду ни от 12 века, а допреди 3 години двустранният стокообмен доближаваше 120 млн. евро. Какви са тенденциите днес?
Потенциалът и тенденциите за развитие на нашите двустранни отношения са отлични, като една от причините е, че са поставени на здрави и дълготрайни основи. Както казахте, хърватско-българските отношения датират от далечното минало, независимо дали става дума за връзки в културно-исторически или в икономически план.
Интересен е фактът, отбелязан в историческите хроники, че през ХIII в. (1230 г.) българският цар Иван Асен II е разрешил на дубровнишките търговци да пътуват и търгуват на територията на цялото българско царство. Освен това един от най-старите запазени хърватско-български договори е този от 1253 г. между Дубровник и България, който е регламентирал цялостните отношения помежду ни. Днес този договор представлява важен извор за средновековната история на нашите страни.
Хърватската икономика е била представена и в далечната 1892 г. на първия Международен панаир за селско стопанство и промишленост в Пловдив. Миналата година, в рамките на честването на 120-годишнината от създаването на панаира, в специалния празничен павилион се нареди и Хърватия със свои представители от Хърватската стопанска камара. Настоящите икономически отношения между Хърватия и България са добри, но за съжаление са под възможностите и икономическия потенциал на двете държави. След кризисната 2009 г., през която търговският обмен между нашите страни беше намален наполовина, сега стокообменът показва бавна, но стабилна тенденция на растеж, като в края на миналата година възлизаше на около 120 млн. евро. Тази сума не бива да ни задоволява и е нужно да работим за по-ефикасната реализация на икономическите и търговските ни отношения. Когато говорим за потенциал за по-нататъшно развитие на икономическо сътрудничество, на първо място трябва да посочим транспорта, инфраструктурните проекти и строителството, енергетиката, хранително-вкусовата промишленост и селскостопанският сектор, както и туризма.
- Къде виждате още потенциал за развитие на отношенията между нашите две страни?
- България и Хърватия имат много добро сътрудничество в областта на културата посредством различни програми, обмен и специализирано сътрудничество, участие в изложби, литературни събития, както и инициативи, представящи нашите традиции и културно наследство. През м. май 2013 г. в "Нощта на литературата" в българските градове беше четена книгата на хърватския писател Роберт Перишич "Наш човек от мястото на събитието", а Алек Попов представи в Загреб превода на сборника си "Митология на прехода".
Отлично е и сътрудничеството между Българската и Хърватската академия на науките, между нашите университети посредством лекторати, студентски обмен и различни научни проекти.
Страните ни си сътрудничат и на многобройни международни форуми и всичко това е потенциал за разширяване на традиционно доброто сътрудничество между нашите две държави.
Да не забравяме и факта, че в средата на 2012 г. Загреб и София подписаха взаимно споразумение за приятелство, с което се поставиха основите на бъдещото сътрудничество между нашите столици.
- За две години имаше две срещи на нашите премиери. Как повлияха те на двустранния диалог?
- Хърватия и България имат отлични политически отношения без неразрешени проблеми и доказателство за това са и многобройните и чести срещи на високо развнище.
През последните няколко години имахме интензивна размяна на посещения на ниво президент, министър-председател, министър на външните работи, както и на други високопоставени лица. Заедно с това Хърватия и България осъществяват и отлично парламентарно сътрудничество.
В процеса на преговори за приемане на Хърватия в Евросъюза България оказваше непрекъсната подкрепа, за което сме искрено благодарни. Страната ви беше готова и отворена за размяна на опит по различни въпроси, свързани с европейската интеграция. Тя беше сред първите, които ратифицираха хърватския Протокол за влизане в НАТО, както и сред първите, ратифицирали Договора за влизане на Република Хърватия в Европейския съюз.
Нашите страни споделят сходни позиции за международните ни отношения, както и по актуални въпроси от международната политическа сцена като например Арабската пролет и Близкия изток. Ето защо нашите две държави действаха заедно във външнополитически план - през 2011 г. със съвместно изявление признаха Националния преходен съвет в Либия, както през 2008 г. заедно с Унгария признаха Косово.
Високо ценим помощта на България при евакуацията на шестдесетте хърватски работници през февруари 2011 г. по време на кризата в Либия.
Сътрудничим си и в различни регионални инициативи, а членството на Хърватия в ЕС със сигурност ще разкрие нови възможности за съвместната ни дейност.
- Какво очаквате да се промени във Вашата страна след приемането й в ЕС на 1 юли 2013 г.?
- За нас членството в Европейския съюз означава стабилност, но и възможност за икономическо развитие, по-висок стандарт и по-добра социална среда, въпреки че осъзнаваме, че ЕС не означава автоматично решаване на всички проблеми. Гледаме на него като на рамка, в която по-лесно ще постигнем стратегическите си интереси.
Използвахме периода на кандидатстването си за изграждане на държавни институции и за провеждане на редица реформи. Преговаряхме по 35 глави, като имахме и отделна глава за Съдебната система и основните човешки права. Преговорите при нас бяха доста по-строги в сравнение с отношението към държавите от предишния кръг на разширяване на ЕС. Едновременно с това бяхме и първата държава, която имаше мониторинг с доклади за периода от подписването на договора до встъпването ни в пълноправно членство. В заключителния мониторинг беше дадена оценка, че Хърватия е изпълнила всички изисквания и влиза в съюза без каквито и да е условия и допълнителни изисквания. Според оценката на Европейската комисия ние сме напълно готови за членство, но все пак сме наясно, че реформите не спират с влизането в Съюза и сме готови да продължим на първо място заради нас самите - за да осигурим по-добър живот на хърватските граждани. Успехът на Хърватия е общ успех на всички нейни граждани, но и на европейските ни партньори. Хърватия е напълно готова да бъде надежден партньор в рамките на ЕС.
- Как Вашите сънародници приемат бъдещото членство, което ще носи ползи, но неминуемо предизвиква и скептицизъм у много хора?
- В процеса на преговори отношението на хърватските граждани търпеше известни промени, но тяхното принципно решение за евроинтеграция, както и това на съответните политически партии никога не бе поставено под въпрос. На референдума, организиран в края на януари 2012 г., 66% от хърватските граждани гласуваха за влизане в Евросъюза, въпреки че по същото време ситуацията в Гърция беше критична и че почти всеки ден в медиите имаше лоши новини за кризата в Еврозоната. Що се отнася до евроскептиците, такива има и в Хърватия, и във всички останали държави, но това е част от демокрацията.
Преговорите за членство на Хърватия в ЕС започнаха през октомври 2005 г. и завършиха през юни 2011 г. Договорът за влизане беше подписан през декември същата година. Така през шестте години преговори Хърватия премина през процес на хармонизиране на законодателството си с това на ЕС и той не беше лесен.
Разбираме колко е важно да информираме нашата общественост за Европейския съюз и за това, какво означава той. В тази връзка в страната беше организирана информационна кампания, чиято цел бе да направи по-близка до хърватските граждани концепцията за Европейския съюз и за всичко, което носи членството на страната ни. По Хърватската национална телевизия се излъчва телевизионната викторина "ЕУнигма (Енигмата "Европейски съюз"), в която по забавен и поучителен начин запознаваме хората с различните аспекти на функциониране на ЕС и как тези неща ще се отразят на ежедневния живот на хърватските граждани.
В хърватското общество очакванията от членството ни са различни, но като част от Европейския съюз гражданите могат да разчитат на по-лесна реализация на многобройните възможности, които им предоставя Евросъюзът, и преди всичко на по-добър жизнен стандарт.
- През м. май, когато в България честваме делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, в Загреб се проведоха Дни на българската култура. Разкажете ни за тях.
- Цялото честване, открито от градоначалника на Загреб Милан Бандич и от българския посланик в Хърватия Н.Пр. г-жа Таня Димитрова, получи силен отзвук и привлече интереса на голям брой загребчани.
"Дните на България в Загреб", проведени от 22 до 24 април, представиха част от богатите традиции и културно-историческото наследство на България, нейната арт сцена и езиково богатство. В поредицата от лекции и кръгли маси загребчани имаха възможност да опознаят отблизо България и да разширят знанията си за нея. В рамките на организираните събития беше и фотографската изложба на Бистра Бошнакова, която показа на жителите на Загреб как изглеждат "Покривите на София".
- Хърватия е доста популярна туристическа дестинация, но познават ли Вашите сънародници нашата страна?
- Въпреки че в Хърватия идват повече български туристи, отколкото обратното, ми е приятно да споделя, че в последно време се забелязва увеличаване на броя на хърватските туристи, идващи в България на почивка през лятото. Все повече наши туристи, страстни почитатели на зимните спортове, заедно с традиционните ски-курорти в Австрия, Италия и Словения избират да прекарат зимната си почивка на превъзходните български зимни курорти.
И Хърватия, и България са известни туристически дестинации, но не бива да се възприемаме като конкуренти, а посредством вече установеното сътрудничество между нашите туристически фирми, както и с други асоциации в района и с различни други инициативи трябва да дадем възможност на гражданите на страните ни да опознаят по-добре историческите, културните и природните забележителности.
- А Вие успяхте ли да я опознаете? Кое най-много Ви харесва и кое Ви смущава?
- В България съм от юли 2009 г. и скоро ще приключа мандата си, но за престоя си тук имах възможност да пътувам доста из страната, макар и не толкова, колкото ми се искаше. България очарова с прекрасните си пейзажи и природни красоти, както и с многобройните си манастири, културно-исторически паметници, културни резервати и етнографски музеи, не само от класически вид, но и на открито.
Вижда ми се нечестно да посочвам места като Рилския манастир, Рилските езера, Белоградчик, Етъра, Стобските пирамиди, Несебър, българските ски-курорти или Черноморския бряг, след като има още много други, може би не така популярни, но също толкова пленителни. София от своя страна впечатлява с динамичния си живот, с безбройните си културни събития, на които всеки може да намери нещо за себе си, в зависимост от предпочитанията си.
A ако нямаш достатъчно време за пътувания далеч от столицата, достатъчно е да се изкачиш на Витоша, да повървиш по някоя от многобройните туристически пътеки и ще се почувстваш като нов.
Докато пътувах из България като чужденец, ми се случваше да хлътна в някоя дупка на пътя или да объркам посоката и да завия в грешна отбивка заради липсващите пътни знаци, но съм сигурна, че следващия път, когато имам възможност да посетя страната ви като турист, ще си спомням за тези случки само със смях и с голяма доза носталгия.
|
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
