 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.29, бр.3, година XVII, 2010г. |
|
|
Историческите и културни паметници на Истанбул |
|
|
| Проф. Чавдар Попов |
|
В ЕДНО ЕСЕ ИЗВЕСТНИЯТ ФИЛОСОФ И ЕСТЕТ ИСАК ПАСИ ОТБЕЛЯЗВА, ЧЕ В "ДОБРИ ГОДИНИ", Т.Е. КОГАТО ОЩЕ НЕ Е РАНО, НО НЕ Е И ВЕЧЕ ТВЪРДЕ КЪСНО, Е ИМАЛ СПОЛУКА И КЪСМЕТ ДА ВИДИ ЧЕТИРИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ, ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ГРАДА - ЙЕРУСАЛИМ, РИМ, АТИНА И ИСТАНБУЛ. ТОВА СА ЧЕТИРИТЕ СТОЛИЦИ НА ЕДНИ ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ СВЕТОВНИ КУЛТУРИ - ЮДЕЙСКАТА, РИМСКАТА, ЕЛИНСКАТА И ВИЗАНТИЙСКАТА. СПЕЦИАЛНО ЗА КОНСТАНТИНОПОЛ МОЖЕМ ДА ПРИБАВИМ - И МНОГО ВАЖЕН ГРАД, НАРЕД С БАГДАД, КАЙРО И ДАМАСК, ЗА МНОГОВЕКОВНАТА ИСЛЯМСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Днешният Истанбул е уникален в няколко отношения. Най-малкото защото е единственият град в света, разположен на два континента (Европа и Азия). За разлика от Рим например, отличаващ се с далеч по-диференцирано множеството от културни слоеве и пластове (от дълбоката Античност, преминавайки през Средновековието, Ренесанса, барока и т. н. до днешния ден), Истанбул е сравнително по-компактно стратифициран главно в три основни исторически епохи - Византия, Османската империя и съвременността. Всички те са белязали неговия облик и са създали неповторимо цяло, уникална амалгама от градски пространства, градини, най-различни сгради, пътища, улици и мостове, която поразява със своето невероятно разнообразие, с пъстротата си и изключително живописния си характер. Европа и Азия, Изтокът и Западът, миналото и съвременността си дават среща в един удивителен диалог на културите. Босфорът, Златният рог са природните дадености, които допринасят за обогатяването на пейзажите, за насищането на духовната аура на града. И сега при някоя приятна и спокойна разходка из старите части могат да се видят например специфични агломерации, нови сгради, които като живи организми сякаш израстват от корените на по-старите основи и "полуруини" на някогашните крепостни стени.
Основан като Византион или Бизантион, най-вероятно някъде към 660-657 г. пр. Хр. от гърци, колонисти от Мегара, в началото това е малко рибарско селище без особено значение. Уникалното му местоположение обаче бързо го превръща във важен укрепен пункт със стратегически характер. През 330 г. Константин Велики прави Византион столица на Източната римска империя и го преименува в Константинопол. Първоначалото наименование на града дава и името на по-сетнешната империя, на която е съдено да просъществува през цялото Средновековие до 1453 г.
Огромен брой стари и ценни паметници на културата придават важна част от специфичната физиономия на Истанбул. Между многото избрах да разкажа само за някои, които по своята значимост безусловно се разполагат в "първата редица" на световното културно наследство.
ХИПОДРУМЪТ
е разположен в историческия център на града, близо до Синята джамия и "Св. София". Разширен е от Константин Велики. Бил е дълъг 480 и широк 117,5 м. Императорската ложа се е намирала в центъра на източната му част и е била свързана с императорските апартаменти на "Големия дворец".
Тук и днес се извисяват три колони, които независимо от това, че са твърде различни като време, силуети и функции, формират много особен, единствен по рода си ансамбъл.
ЗМИЙСКАТА КОЛОНА
се нарича така, защото представлява бронзов пилон, съставен от три увити една около друга змии, чиито глави, липсващи днес, някога са увенчавали нейния връх. Едната от тях се пази в Археологическия музей на града. Колоната е била част от паметник, поставен в античния храм на бог Аполон в Делфи. Пренесена е тук от Константин Велики. Легендата гласи, че тя е била подарена на храма от победителите над персите в прочутата битка при остров Саламин.
Т.нар.
КОЛОС
представлява стълб, висок 32 м. Дълги години той е бил приписван неправилно като колона на Константин VII Багренородни, тъй като надписът, датиран от по-ранно време, е възстановен и обкован в бронз именно от този император. Всъщност паметникът е по-стар. Точната датировка е спорна. Бил е покрит с фини листове от позлатен бронз, като някога на върха е имало огромно кълбо. През 1204 г. кръстоносците смъкват металните листове от камъка, за да секат от тях монетите, които са им били необходими за успешното продължаване на походите към Йерусалим.
ЕГИПЕТСКИЯТ ОБЕЛИСК
датира от периода на царуването на фараона Тутмос III (XVI в. пр. Хр.). За съжаление при пренасянето му в Константинопол през IV в. вероятно от император Юлиан, той е бил счупен. Монтиран е върху четири медни блока, оформени със скулптурни релефи. Релефите, макар и поизтрити днес, представляват сцени от дворцовия бит на император Теодосий I и неговото семейство - можем да видим как императорът и хората от неговата свита наблюдават например различни сцени и зрелища, разиграващи се на хиподрума. Общата височина на монумента е 26 м.
"СВЕТА СОФИЯ"
или "Айя София", както са я наричали по-рано в страните на Близкия и Средния изток, е една от най-знаменитите постройки на Истанбул, паметник от световно историческо и културно значение. Това е бил катедралният храм на Византийската империя в продължение на 1000 години. Открита е тържествено от Юстиниан на 27 декември 537 г., който според легендата възкликнал: "Соломоне, надминах те!". Само след 27 години, през 2037 г. ще се навършат 1500 години от нейното освещаване. Като църква "Св. София" функционира до 1453 г., когато Мехмет ІІ след превземането на града я превръща в джамия. И така я спасява. Сградата е възстановена през 1847-1849 г. по заповед на султан Абдул Меджит, който за целта използвал професионалните познания на архитектите от италиано-швейцарски произход Гаспаре и Джузепе Фосати. В качеството си на молитвен храм като джамия функционира до 1934 г. През 1935 г. по разпореждане на президента Кемал Ататюрк е превърната в музей, каквато е и понастоящем. След този акт с историческо значение в "Св. София" и околното пространство са предприети сериозни реставрационни работи, които продължават и в наши дни.
Уникалната конструкция на храма, в някои отношения изпреварваща с векове установяването на основния тип църковни сгради във Византия (кръстокуполната църква), представлява правоъгълник с дължина 79,29 и ширина 71,7 м. Основната опора на купола са четири огромни колони, поставени на квадрат с широчина на всяка от страните окoло 31 м. От тези колони навън се простират четири големи арки, между които има четири пандантива, осъществяващи прехода от квадрата към леко елипсовидната база на купола. Диаметърът на купола е приблизително 31 (изток - запад) и 33 м (север - юг). Той се извисява на 56 м над пода. "В Константинопол - пише Исак Паси - чийто символ е величественият храм "Св. София", ти най-добре разбираш, че неговият огромен купол е трябвало да събере вярващата християнска община, която под него е трябвало да чувства покровителството, сигурността и защитата на Богочовека". Куполът е "прорязан" от серия прозорци по барабана си, така че намиращият се в интериора богомолец или по-сетнешен турист придобива впечатлението за това, че той едва ли не "виси" във въздуха. Това е един от най-ранните примери в световната история на такъв тип архитектура, при който майсторите буквално са работили освен с тухли и зидария, и със самото пространство, и със слънчевата светлина. Блещукането и трептенето на пламъка на свещите и полилеите са се добавяли към общото зашеметяващо въздействие. Ранновизантийският поет от VI в. Павел Силенциарий пише за вътрешното озарение на храма по време на служба: "Този блясък гони всеки мрак от душата, морякът, дали плава по Черно или по Егейско море, се взира в него като във фар, но също и в очакване на помощ от Господа Бога".
В сградата има 107 колони, изваяни и оформени от редки и красиви мрамори, донесени от различни части на огромната империя. Капителите им представляват сложни ажурни плетеници и са декорирани като своеобразни каменни резби във формата на дантела от акантови и палмови листа.
Запазени са и някои мозайки с изключителна историко-културна стойност. Забележителна е Св. Богородица с Младенеца в абсидата (IX в.). В галериите на втория етаж, където са се намирали местата на императрицата и придворните дами, се разполагат сцените "Дейсис" (XII-XIII в.), "Христос между императрица Зоя и Константин ІХ Мономах" и "Христос между император Йоан Комнин ІІ и жена му Ирина". "Дейсис", представящ според иконографския канон Христос между Св. Богородица и Иоан Кръстител, по мое скромно мнение е едно от най-великите произведения в историята на световното изобразително изкуство.
Земетресения в 557, 558, 869, 986 г. частично са я разрушавали, но отново и отново, като птицата Феникс, "Св. София" е възкръсвала, за да преживее не само природните катаклизми, но и опустошителните превратности на историческите събития, не на последно място от които са и погромите, устроени от кръстоносците през 1096 и 1204 г.
Сравнително недалеч от "Св.София" се намира днешният
МУЗЕЙ НА МОЗАЙКИТЕ
който всъщност представлява част от подовото покритие на "Големия дворец", построен от Константин Велики. Това е все районът на хиподрума. Експонатите на музея са били открити по време на разкопки през 1935 г. Те са подови и представляват богата галерия от най-различни изображения - хора, животни, растения, сцени от делнични живот. Датират се вероятно от ок. 500 г. сл. Хр.
КАРИЕ ДЖАМИ
е османското наименование на църквата "Спасителят в Хора", която след превземането на Константинопол е била превърната в джамия. Изразът "в Хора" означава "в околността", защото първоначално църквата и манастирът се намирали в стените, но на края на града. За щастие уникалните стенописи и мозайки не са били унищожени, а само замазани, поради което в основната си част са се запазили до наши дни. Това са едни от най-блестящите образци на византийското изобразително изкуство от периода на неговия последен разцвет, създадени вероятно ок. 1320 г. Сред стенописните сцени могат да се споменат "Родословието на Христос", "Животът на Пресвета Богородица", "Служенето на Христос". Особено забележителна е сцената "Анастазис", слизането на Христос в ада. Великолепни са и мозайките, които се отличават с пластичен финес на изработката, нюансирано колоритно богатство и изящна стилистика на формата.
Османският период е също изключително богат на историко-културни паметници.
СЮЛЕЙМАНИЕ
е едно от най-добрите творения на знаменития османски архитект Синан. Джамията е построена ок. 1555-1566 г. и е разположена на хълм в близост до Златния рог. Намира се в центъра на огромен двор с много внушителен портик, фланкиран с колони от порфир и гранит. Има четири медресета, едно училище за четене на Корана, медицинско училище и болница. Огромното молитвено помещение е с размери 58,5 на 57,5 м и е увенчано с купол с диаметър 27,5 м. Прозорци с многоцветни стъкла филтрират дневната светлина и създават изключително богатство от живописни впечатления в интериора. Той е оформен основно от плочки в тъмносиньо и червено. Инкрустирани със седеф и слонова кост дървени части на вратите довършват впечатлението за органична и завършена цялостност.
ДЖАМИЯТА НА СУЛТАН АХМЕД І
е може би най-знаменитата постройка от османския период. Преобладаващият цвят в интериора й е светлосин, поради което е наречена Синята джамия. Построена е през 1610-1617 г. от ученици на Синан. Намира се недалеч от "Св. София", редом с хиподрума. Богата система от куполи и полукуполи като своеобразна "каскада" от съвършени архитектурни форми, по думите на един изследовател, придава завършен вид на вътрешното пространство, което изглежда сякаш безгранично. Дворът е ограден от стени и колони и е структуриран с портици по четирите посоки на света. В центъра на двора е построен шадраван, който освен че притежава самостоятелна декоративна стойност, служи за ритуално умиване. Джамията има шест минарета - случай, доколкото ми е известно, уникален в ислямската архитектурна традиция. Интериорът е дълъг 52 м и широк 64 м, увенчан с купол от 23,5 м. По стените са разположени 250 прозореца, изградени от цветни стъкла. Под султанската ложа, която обичайно се намира в горната галерия, вляво от михраба, дървеният таван е изрисуван в изящен стил с растителни и геометрични арабески, датирани от началото на XVII в. Вляво от михраба на стената в рамка е монтиран къс от "свещения камък" от светилището Кааба в град Мека.
Синята джамия е известна и с това, че през 1826 г. тук е бил прочетен декретът на Махмут II за разпускането на еничарския корпус. До Първата световна война от тази джамия всяка година към Мека е потегляла "свещена каравана" с дарове за това свято за всеки мюсюлманин място.
Тези няколко примера са само малка част от необятното историческо, художествено и културно наследство на Истанбул. Не случайно градът на Босфора през настоящата година беше определен за културна столица на Европа. Така той ще може да разкрие в още по-пълна степен целия си блясък и величие, а също така и чисто човешките си, интимни и делнични измерения.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
