 |
|
| КУЛТУРА |
стр.26, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
|
Ислямската култура в Босна и Херцеговина
(1463 - 1878) |
|
|
| Маргарита Добрева |
|
Из речта на министъра на външните работи на БиХ Свен Алкалай по време на конференция “Ислямът в Европа”, Виена, 23 март 2007 г.
“..Ако трябва изчерпателно да говорим за исляма в Европа, ние неизбежно трябва да говорим за исляма, който съществува в Босна и Херцеговина от няколко века като неразделна част от Европа.
Ислямската традиция, както и другите религиозни традиции в Европа, било то християнство или юдаизъм, е богата на духовни запаси на отваряне към останалите. Аз съм от Босна и Херцеговина и знам това.
Босненските мюсюлмани са местни европейци с техния произход, култура и религия - те просто са си европейци с всичките ни европейски несъвършенства.
Вече повече от 500 години мюсюлманите в Босна показват забележителна толерантност, която няма прецедент. Това е доказвано много пъти през вековната история. Един от тези моменти е тогава, когато прогонените от Испания евреи се отправят към Босна, където се установяват в мир и разбирателство до днешни дни.
Аз виждам това, когато се разхождам в центъра на старата част на Сараево и минавам покрай джамията, синагогата, християнската църква и катедралата в един кръг от 300 метра. Всички тези различни на пръв поглед, но всъщност еднакви религиозни центрове, са там от последните 400 години и представляват жив пример на един Алианс на цивилизациите и на европейския ислям, а не само на исляма в Европа.
Всички политически системи са оставили своя отпечатък върху идентичността на мюсюлманите в БиХ. С времето те са я обогатили, предложили са едно ново тълкувание и са дали възможност за нови постижения и предизвикателства.
В този исторически контекст бих искал да подчертая факта, че през вековете и по време на различните режими ислямът в БиХ винаги е бил толерантен, отворен и е приемал всички останали, както и тези, които са различни.
Накрая всички ние с нашия културен и религиозен опит сме част от едно историческо европейско пространство. Не бива да търсим само различията, които несъмнено съществуват, но би трябвало да намерим това, което ни свързва.
Можем с гордост да заявим, че той никога не се е предавал на злите сили. Той е устоявал на най-свирепите заплахи за унищожаването на исляма и мюсюлманите от БиХ...
...Ако нещо наистина винаги е оцелявало незасегнато при босненските мюсюлмани, то това е тяхната уникална идентичност на толерантност, уважение и приспособяване към другите. Това сега отново се потвърждава в ревностната борба за утвърждаване на демокрацията, която все още е доста странна за тези, които са нейни поддръжници в други части на Западна Европа.
Kогато се повдига въпросът кои са най-големите постижения в историята на БиХ, които в същото време са характерна част от исляма в Босна, съществува само един верен отговор, и това е толерантността и съвместното съществуване...”
Османското нашествие в Босна и Херцеговина започва в края на ХVI в. Отдалечеността на района от тогавашния център на формиращата се империя, Одрин, липсата на стабилна османска власт в Албания, Македония и Сърбия възпрепятстват установяването на военен и административен контрол над областта. През 20-те години на ХV в., след утвърждаването на султан Мурад II на престола и налагането на силна провинциална администрация в Македония и Сърбия, военният натиск срещу Босна и Херцеговина е подновен. За да запазят своята власт, отделните владетели са принудени да признаят зависимостта си от султана и да плащат ежегоден данък.
През 1461 г. владетелят Стефан Томаш отказва да изплати васалния трибут и се обръща към папата за военна и финансова помощ срещу османците. Това кара султан Мехмед II (1451-1481) да предприеме военен поход срещу Босна и Херцеговина, а след удържаната победа през 1463 г. да обяви областта за част от Османската империя. Административен център на завладяната територия става Сараево, а през 1470 г. южната част на страната придобива статут на санджак, наречена Херцеговина. Непосредствено след оттеглянето на османската армия през 1463 г. обаче в северната част на Босна нахлуват войските на унгарския крал Матияс Корвин. Те достигат линията Kлюч - Яйце - Сребреница. Едва през 1527-1528 г. след битката при Мохач (1526 г.) османците успяват да възвърнат контрола си и над този регион.
Установяването на османската власт в Босна и Херцеговина благоприятства активното проникване на исляма. Съвременната историческа наука предлага множество различни, а дори и доста противоречиви, мнения относно причините, които в онези далечни времена са накарали много славяни да припознаят исляма като мироглед и начин на живот. Вероятно ние никога няма да узнаем истинските мотиви за огромното множество от съдбовни лични решения, дори да разполагаме със значителен обем архивни документи, които разкриват темповете на процеса на ислямизация в Босна и Херцеговина. Понякога нашето желание да разгадаем тайните на отминалите векове е продиктувано от стремежа за толерантност към другия, различния.
По-често обаче това ,,любопитство” е израз на силни национални страсти, противопоставяне, разграничаване или асимилация. Няма държава на Балканите, в която от края на ХIХ до края на ХХ в. тази негативна емоционална енергия да не е оставила своите следи върху мюсюлманските културни паметници. А те не са много в аграрна страна като Османската империя, която разполага през вековете с много тесен управленски, военен и икономически елит, който финансира изграждането на големи архитектурни комплекси и издържа интензивен културен живот извън столицата.
В Босна и Херцеговина мюсюлманската култура оказва трайно влияние върху архитектурата и градоустройството. То се проявява най-отчетливо от началото на ХVI в. нататък. Заварените населени места се обновяват по инициатива и чрез финансовите средства на представителите на османския управляващ и военен елит. В повечето случаи обаче строежите са съсредоточени в главните административни центрове.
Още през първото десетилетие на ХVI в. Скендер паша благоустроява квартал ,,Варош” в Сараево. Той построява мост над река Милачка, странноприемница, кухня за бедни, магазини, мелници. За развитието на града допринася и благотворителната дейност на Фируз бей. През 20-те и 30-те години на ХVI в. се изгражда и религиозният комплекс на Хюсрев бей. Той се състои от джамия, висше училище за мистична мюсюлманска философия, медресе, мектеб и библиотека. Kъм тези архитектурни забележителности трябва да се прибави и големият безистен, завършен през 1551 г.
Паралелно със Сараево се развива и вторият по-важност административен център в региона - Мостар. Там обаче мюсюлманските култови сгради са значително по-малки в сравнение с тези в Сараево. Преобладават джамиите със скатен покрив. Неговото издигане не изисква специфични строителни познания и подсказва, че в града са работили предимно местни майстори. Джамиите с куполен покрив са само три. Най-стара от тях е от 1528 г. и е построена от Насух ага Вучакович. Като благотворител на града се изявява и Карагьоз бей. Той финансира изграждането на куполна джамия, медресе и начално училище. Важни паметници на мюсюлманската култура в града са мостът над река Неретва (1566 г.) и часовниковата кула, построена през ХVII в. благодарение на Фатима Сарич.
Преместването на управлението на Босна в Баня Лука през 1580 г. съсредоточава вниманието на османския елит към благоустрояването на града. Като най-значим благодетел се проявява Ферхад паша Соколович. Подобно на Хюсрев бей той финансира изграждането на религиозен комплекс, който се състои от джамия, училище за изучаването на хадиси, медресе, мектеб. Към тях Ферхад паша прибавя баня, странноприемница, безистен, часовникова кула и водоснабдителна система.
От края на ХVII в. до средата на ХIХ в. крепостта “Травник” бързо нараства и се превръща в относително голям балкански град. Това е обусловено от факта, че през 1697 г. той е избран за административен център на Босна и около нея започват да се заселват чиновници, военни, занаятчии. Тук османските управители заплащат със собствени средства строежа на 5 джамии, 5 мюсюлмански начални училища, 3 медресета и водоснабдителна система.
Наред с мюсюлманските религиозни комплекси в административните центрове в по-малките населени места и селата се появяват множество джамии, начални училища, бани. Те са построени от местни първенци и обслужват нуждите на по-малки общности. Често техните постройки не са много стабилни и бързо стават неизползваеми или се нуждаят от основен ремонт. Предвид на това в началото на ХIХ в. централната османска власт разпорежда да се извърши проверка на сградния фонд на джамиите, училищата и другите обекти, построени от благотворителни лица. Тази инициатива има за цел да установи дали в Босна и Херцеговина има достатъчно култови, образователни, хигиенни и обществени сгради и как се стопанисват те. Интезивният контрол в тази насока продължава и през периода на активни реформи от 30-те - 70-те години на ХIХ в. През 1878 г. обаче османската власт е принудена от Великите сили да предостави управлението на Босна и Херцеговина на Австро-Унгария.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
