 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
|
Авет Тертерян: Там, където започва музиката |
|
|
| Цветана Паскалева |
|
Музиката - това са вибрации на вселената. Аз не съчинявам музика, аз я записвам.
Авет Тертерян
Музиката - това е явление, стоящо между словото и безмълвието. Там, където свършва Словото, започва Музиката; там, където завършва Музиката, започва Великата тишина. Това обаче не е мъртвата тишина на забвението...
Авет Тертерян*
Цветана Паскалева представя арменския композитор Авет Тертерян (1929-1994) чрез спомените на съпругата му Ирина.
Ирина, трудна ли беше ролята да си съпруга на композитора?
- През целия наш съвместен живот музиката на Тертерян ми даваше много и ако не беше така, едва ли бих издържала. По цели месеци той работеше или в Дома за творчество в Дилижан, или на вилата ни на Севан в пълно уединение, заради което го наричаха "отшелник". Когато Авет Рубенович се завръщаше в Ереван - като че ли отчитайки се, слагаше на масата партитурата на поредното произведение. След изпълнението на всяка симфония разбирах, че ще му "служа" още дълги години...
- Музиката на Тертерян е звучала и продължава да се изпълнява в много страни.
- Тъй като музиката му започна да звучи, когато беше СССР, ще изброя най-напред съюзните републики. Често звучеше в прибалтийските градове - Талин, Вилнюс, Рига, в Средна Азия, в Закавказие и най-вече в Москва и Ленинград, както и в други градове на Русия - Ярославл, Саратов, Екатеринбург, Новосибирск и др. Това бяха и концерти от арменска музика, и авторски концерти, и цели фестивали, посветени на творчеството на Тертерян.
- А що се отнася до по-далечните страни?
- Мога дълго да изброявам - произведенията му са звучали в Германия, Франция, Англия, САЩ, Италия, Полша, Чехия, Словакия, Финландия, Холандия, Югославия и пр. За първи път зад граница, през 1968 г. в град Познан, Полша, бе изпълнен вокалният му цикъл "Родина", а през 1977 г. в Прага в зала "Сметана" прозвуча Третата симфония - и както разказваше Авет Рубенович, залата имала великолепна акустика и когато на финала зазвучали валдхорните, се създало впечатление, че звученето се изсипва някъде от горе и всички погледи се устремили натам. И ги нарекли "смеещи се валдхорни". В същата година се състоя премиерата на операта "Огнен кръг" в Хале, Германия.
- Ако не бъркам, тази премиера е предшествана от интересна история...
- Веднъж в Дилижан, в Дома на творчеството, където обикновено Авет Рубенович работеше, пристигнал Ханц Венцел - композитор от Хале. Там той чул Третата симфония и загубил покой. Бродил по дилижанските пътечки и повтарял, подражавайки звуците на валдхорните и зурната от Третата симфония. И обещал: "Музиката на Тертерян ще прозвучи в моя град". Не след дълго в Хале бе поставена първата опера на Тертерян "Огнен кръг". А на следващата година спектакълът откриваше фестивала на Хендел (Хале е родното място на композитора Хендел). Операта имаше грандиозен успех!
- С Германия също така е свързана историята със създаването на втората опера на Тертерян...
- Германия разбира и навярно се нуждае от музиката на Тертерян. Той написа операта "Земетресение" по поръчка на театъра в Хале и издателство "Петерс". Диригентът Екехард Клем специално пристигнал в Ереван и заедно с Авет Рубенович изучавал партитурата. Неочаквано обаче ръководството на театъра се сменило и идеята пропаднала. Но Клем изпълни обещаното, след 16 години, през 2003 г., премиерата се състоя! С истински триумф! Всичките девет спектакъла при голям интерес. Спектакълът се игра и през следващия сезон. И още 4-5 години не слезе от сцената. Операта получи "Златна звезда" като най-добър спектакъл за годината. А на следващата година бе награден с международната премия "Волф Еберман". В едно интервю диригентът Клем сподели: "Радвам се, че премиерата се състоя сега, а не преди 19 години, когато за първи път се заинтересувах от тази опера. Нужни ми бяха тези години, за да разбера как трябва да се изпълни тази музика".
- Кое изпълнение на Тертеряновата музика най-силно сте запомнили?
- През 2005 г. присъствах в Дрезден на изпълнението на Петата симфония. Наблюдавайки прииждащата публика, се питах: "Господи, какво ли ще бъде?". Местата се заемаха от респектабелни възрастни двойки във вечерни тоалети и колоездачи в кожени костюми и каски в ръце. Но при първите звуци на симфонията залата замря и в това се усещаше особено единение. Накрая с аплодисменти диригентът беше повикан за поклон седем пъти и никой не се разотиваше.
А какво беше изпълнението в Брауншвайг! В края на Петата симфония към реално звучащата камбана се прибавя и запис на камбани. А в този град има десет църкви. Попитаха ме какво мисля за идеята да бъде изпълнен звънът от всичките църкви едновременно. Отговорих им, че мечтата на Авет Рубенович беше да звучат истински църковни камбани. В указаното време забиха камбаните на десетте църкви. Чрез необходимата апаратура звукът им се наслагваше към звученето на оркестъра, а той пък се транслираше по целия град. Беше невероятно! Още едно не по-малко интересно изпълнение на Петата осъществи Генадий Рождественски. До ден днешен този случай си остава безпрецедентен. Денят на концерта - 7 ноември - съвпадна с честването на празника на революцията. Изпълняваше се в Ленинград. И Рождественски така разчете времето, че заключителната част съвпадна със залповете на "Аврора" и със салютите. Ефектът беше потресаващ. Значително беше и изпълнението на Шестата симфония на Международното музикално биенале в Загреб през 1983 г. И през 1988 г. на сцената на Болшой театър в Москва в изпълнение на солистите на оркестъра на Болшой театър под ръководството на Александър Лазарев. А последното изпълнение, на което присъстваше Тертерян, беше Седмата симфония в Лондон. Когато тя отзвучаваше, залата беше обзета от пълна тишина, след което се взриви от аплодисменти. Когато се завърна от Англия, Тертерян изпрати в Лондон телеграма с думите: "Благодаря ви за тишината след симфонията!"
- Звучала ли е музиката на Авет Тертерян в България?
- В България не е изпълнявана. Но през 1975 г. на "Закавказката пролет" в Тбилиси, където се изпълняваше Втората симфония, присъстваше българският композитор Зенгиров, който след това написа: "Огромно впечатление произведе и стана откритието на фестивала Втората симфония на Тертерян, който още веднъж потвърди високото ниво на арменската симфонична музика. Това е много съвременно и в същото време ярко национално произведение, покоряващо с дълбочината си. Слушайки го, аз почувствах Армения в цялото й величие! Разбира се, имало е замисли произведенията на Тертерян да звучат в България, но за съжаление засега не са осъществени."
Музиката на Тертерян е особена - не е възможно да се сбърка с никоя друга. Чутата "от горе" и записана от него музика е изпреварвала събитията. С това са надарени само избраните. Убедена съм, че неговият талант има магнетична, космическа обвивка, особена енергия, която свързва различни събития и различни времена. Затова неговата музика може да се усети от хора, принадлежащи към различни национални култури и религии.
Понякога си мисля, че ако бъдат унищожени културнине ценности на земята, но останат няколко ярки произведения, подобни на тези на Тертерян, по тях ще е възможно да бъде разшифрована историята на нашата цивилизация. Именно в това си качество музиката на Тертерян е носител и на общочовешка значителност.
За мен Авет Тертерян е един от най-мощните "гласове" в арменското изкуство. Нещо повече - той има ранга на особен посланик на арменската култура на световната сцена.
* Цитатът е от книгата "Беседи. Авет Тертерян", чийто автор е Рубен Тертерян, син на композитора.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
