 |
|
| ДОСИЕ |
стр.17, бр.2, година XI, 2004г. |
|
|
УКРАИНСКО - БЪЛГАРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ: МИНАЛОТО КАТО ПЕРСПЕКТИВА НА БЪДЕЩЕТО |
|
|
Володимир Литвин,
председател на Върховната Рада на Украйна,
академик на Националната академия на науките на Украйна
|
|
Историческите съдби на България и Украйна, езиците и културата ни не са само близки: те водят своето начало от един и същи източник на култура и духовност, който грижливо е пазен и развиван от такива величия на интелекта и богопознанието като славянските просветители - равноапостолите Кирил и Методий, техния ученик и съратник Свети Климент Охридски. Те са проправяли път за славянските народи към просветителство, мъдрост и знания, създали са здрав фундамент за законосъобразен и рационален обществен строй, за демократично развитие на славянските народи.
На тези величия, които пророчески са видяли бъдещето и са възнасяли и възхвалявали духовно своята епоха, човечеството дължи съвременното си развитие по пътя на взаиморазбирателството и взаимообогатяването на националните култури, етническата и конфесионална толерантност, хуманизма и равенството.
Разнищвайки духовните завещания и напътствия на славянските първоучители, ще намерим в тях отговори на по-голямата част от жизненоважните въпроси, които животът днес поставя и формулира като предизвикателства на времето. Размишлявайки върху тяхната природа и търсейки начини за адекватна реакция, осъзнаваме как те могат да се използват като ефективно противодействие на всяка заплаха срещу човечеството.
Този въпрос намира конкретен отговор в активните действия на украинската държава. Приоритетната задача - подобряване на управленската конструкция на обществения строй - се състои в засилване ролята на парламентарните структури и утвърждаване на върховенството на закона, на демократичните норми и ценности, на правата на човека, както и на европейските стандарти на живот като цяло. Така демократичните процеси, които започнаха в Украйна, законодателната подкрепа на новия държавен ред и широката система от демократични структури са първостепенните задачи на Върховната Рада на Украйна. Да се изпълнят те изобщо не е лесно, но трябва да се прави всичко възможно за постигането им.
Приоритетна цел на външната политика на Украйна е нейната пълномащабна европейска и евроатлантическа интеграция. Евроинтеграционните стремежи на Украйна обуславят продължаването на вътрешнодържавните реформи и постепенното създаване на икономически и юридически развита държава. Опитът на България по отношение на развитието на демократичната държавност и перспективите на отношенията между нашите две страни, когато България ще стане пълноправен член на споменатите международни структури, особено тазгодишното й председателство в ОССЕ, е много важно за нас.
Обаче и днешното участие на Украйна и България в стабилизиращите процеси в Ирак, както и присъствието на нашите мироопазващи контингенти в “горещите точки” на съвременния свят ни правят също съюзници и единомишленици относно световния мир и демократичните права и свободи на човека, застрашени днес от международния тероризъм.
Застрашителната радикализация на ситуацията в света като цяло си остава чувствителна. Запазват се и контрастното противопоставяне на страните според нивото на икономическото им развитие, както и поразителните отличия между народите в социално-културната сфера. Фактор, който придоби особено важен статут в световната политика.
В условията на новата организация на света интелектуалният елит трябва да каже своята тежка дума относно формите и методите на осъществяване на тези дълбоки глобални процеси, които, от една страна, коренно трансформират утвърдените норми и реда за съвместно съществуване на световната общност, а от друга - вече очертават контурите на бъдещето.
Само ако се прилагат справедливи закони, ако се обедини зрелостта на съвместния разум със силата на общата мъдрост, могат да се преодолеят историческите предизвикателства на нашето време, решаването на които ще означава социално-икономическа стабилност, обща сигурност и стабилно развитие на човечеството.
С България свързва съдбата си великият мислител и обществено-политически деец на Украйна и Европа Михайло Петрович Драгоманов. От самото основаване на висшите педагогически курсове и висшето училище, на базата на които по-късно е създаден Софийският университет “Св. Климент Охридски”, до последния си дъх, той всеотдайно утвърждава българското национално начало в образователната и научната сфера, творчески изгражда политическия и културния живот на българския народ.
Неслучайно неговото име е вписано в списъка на известните учени, които са съдействали за създаването на СУ “Св. Климент Охридски” като един европейски университет. Мислители от такъв мащаб принадлежат към общата съкровищница на световната култура - те принадлежат на общославянското национално-политическо, образователно и духовно възраждане.
Украйна с право величае своите синове и дъщери, които се превърнаха в гордост на нацията, водели са я към върховете на цивилизацията. А родът Драгоманови е бил наистина “разумът на Украйна”, нейния интелектуално-политически елит и генератор на нови обществени, научни и творчески идеи. Михайло Драгоманов, професор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, гордо и убедено заяви пред цяла Европа от името на украинския народ: “Ние независимо от това, че се родихме от поданиците на руския император, не сме “руский”... Ние сме украинци...”. Към този род принадлежи и гениалната поетеса Леся Украинка, в творчеството на която българската струна звучи много силно!
На украинците дълбо импонира позицията на Михайло Драгоманов - с нозе и сърце да стоим в Украйна, с глава - в Европа, а с ръце да прегръщаме целия славянски свят.
Постигането на независимостта на Украйна през 1917-1920 г. и през 1991 г., както и създаването през следващите 12 години на новата държава Украйна са свързани непосредствено с бурното развитие на творческата мисъл и възпитанието на националното самосъзнание сред университетските и научните кръгове. Именно благодарение на упорития труд на интелектуалците сега е възстановена пълната и нефалшифицирана отечествена история, очертани са и определящите черти на националния профил, където отчетливо се открояват предпоставките за нашите върхове и падения, тласъкът към заемането на достойно място в световната общност.
Към тези черти се отнасят християнските традиции в манталитета и живота на народа; продължителното пребиваване на украинските земи в състава на различни държави: в началото - Голямото Литовско княжество, после - Реч Посполита, Австро-Унгария, Руската империя, и накрая - Съветския съюз; постоянният стремеж към създаване на самостоятелна и независима държава; дълбокото вкореняване в европейската интелектуална и културно-политическа традиция. Именно по това национално лице през всички времена са ни разпознавали в Европа и в света, независимо от дълбоките следи на чуждо влияние и асимилационните процеси.
Чертите, които през вековете толерираха нашия диалог с католическия и протестантския свят (а днес с иудейския, и с мюсюлманския) и са съдействали за взаимното проникване на различните култури в рамките на Украйна като цялостно държавно-политическо образование, са очертавали по европейски образец нашия културен и политически живот. Днес те съставляват основата на бъдещото развитие на Украйна.
Разбира се, с подобни стремежи Украйна далеч не винаги и не на всички се е харесвала. Не са я приемали заради стремежа й към самостоятелност асимилаторите, които са й налагали полонизация, русификация, мадяризация или румънизация. И до днес светът не рядко е склонен да гледа на нея през полоноцентрична или рускоцентрична оптика. Естествено е, че природното свободолюбие на украинците не е могло да се примири с тоталитарния режим на Сталин.
Затова различни режими са се опитвали да пречупят гръбнака на украинската земеделска нация (старателно планираният и реализиран гладомор през 1932-1933, 1937 г.; масовите политически репресии, унищожили милиони, преди всичко интелектуалния цвят на нацията - интелигенция, селяни-земеделци и църковни дейци) и са си поставяли за цел да зародят съмнения относно самото й съществуване.
Именно в глобалния аспект на жертвите на геноцида и гладомора, по мнението на известния италиански историк професор Габриеле де Рози, трябва да се търсят причините за укрепване на европейския избор на Украйна, нейната насоченост към Европа.
Общият за нашите две държави европейски и евроатлантически стремеж още повече сближава народите ни, които успяха да създадат модел на взаимно разбиране и подкрепа, на съседско съжителство върху принципа на взаимното уважение.
Всичко това се гнезди в традициите на общия ни живот, в неумиращия символ на интелектуалното и духовното единство на нашите нации. Нали още от Х-ХI в. съчиненията на Йоан Екзарх Български, Климент Охридски, Константин Преславски са били известни на предците ни и са съдействали за развитието на писмена култура и литература в Киевска Рус. Едновременно с това съчиненията на киевскоруските автори Иларион, Феодосий Печерский, Кирило Туровски са пристигали в България от Киев през ХIII-ХIV в. По времето на историческите изпитания и невъобразими беди на българския народ под османско иго Киев се превърна във втора родина за мнозина религиозни и културни дейци на България.
Така, първият киевски, сетне московски митрополит Киприан бе родом от България. По-късно неговият потомък Григорий Цамблак става киевски митрополит. Проникновените му проповеди са подхранвали ярко огъня на православната вяра, образование и култура, а лъчите им са достигали до всички краища на славянския свят. Плодотворното сътрудничество в по-сетнешни времена на И. Шишманов, М. Дринов, И. Франко, М. Павлик, В. Гнатюк, М. Паращук, както и животът и творчеството в София на вече споменатия известен украински мислител Михайло Драгоманов, който намери тук своя последен дом, а също и пребиваването в България на известната Леся Украинка, на прочути учени, политици и творци от Украйна - всичко това е най-отчетливата страница на българо-украинските отношения, неугасващ пример на братското духовно единство на нашите народи.
Нека си припомним и това, че Украйна предостави дом-земя и добросъседска подкрепа на многочислените българи, които в началото на XIX в. създадоха могъщи български колонии с център Болград (български град) в Одеска област. Наистина толерантното отношение към трудолюбивите българи, които винаги са се отличавали със силна историческа памет и патриотизъм, обяснява създаването и съхраняването и до ден-днешен на тази Малка България в Украйна. Затова е обяснимо изграждането на училища, развиването на културна дейност на българите в Украйна, както и съществуването на българско отделение в Одеския университет “И. Мечников” и специализация по българистика в Киевския национален университет “Тарас Шевченко” и в Славистичния университет.
Един от столичните университети на Украйна - Киевският славистичен университет - вече 10 години се извършва подготовка на специалисти по български език и литература, а в СУ “Св. Климент Охридски”, във Факултета по славянска филология подготвят специалисти-украинисти; в Югозападен университет “Неофит Рилски” в Благоевград следват студенти по специалността “Украинска етнология”.
Резултат дават изследователските програми по българистика в Академията на науките и университетите на Украйна, както и по украинистика - в България. Всичко това е реална интелектуална основа за украинско-българското разбирателство и единение. Обективното изследване на общите исторически корени на нашите народи, академичният прочит на вековната история на църковно-културните взаимоотношения и взаимовлияния, откриването на нови страници от историята са основа за едни пълноценни двустранни отношения днес и гаранция за съхранение на духовното единение между Украйна и България в бъдеще.
Съдбата ни отреди да бъдем заедно и заедно да творим занапред върху европейски терен, заедно да търсим адекватния отговор на глобални и сложни предизвикателства на съвременния живот.
В Киев, срещу главната за всеки украинец православна светиня - храма на София Киевска - гордо се извисява паметникът на създателите на славянската азбука, братята Константин Кирил-Философ и Методий. Всяка година на 24 май, в Деня на славянската писменост, към този паметник на цъфтящите брегове на Днепър се стичат слависти - студенти и професори от киевските висши училища, създатели и ценители на изисканото славянско изкуство, дипломати. Всички ние поднасяме искрено, от дълбочината на сърцето си нашата благодарност на тези общославянски просветители, духовният подвиг на които завърши не само с разпространението в Украйна на азбуката, на старославянските богослужебни книги, а много повече - на култура и закон. Тези личности просветители, ни вдъхновяват към все по-нови научно-просветни изследвания и постижения, водят ни по проверените с векове пътища на дружба, взаиморазбирателство и подкрепа.
Припомням си думите на известния украински поет Максим Рилски, които той адресира към София - столицата на България:
Тук стара дружба зрее и гори
и никой ураган не ще я угаси.
Ти, София, пренесе през столетен черен сън
пламъкът на свобода и вярност!
Нека София и софиянци, като символ на Премъдростта Божия, бъдат благословени от Светата Църква и кръщението за нови постижения, за духовно извисяване и икономическо развитие между украинския и българския народ. |
|
| горе |
|
|
|
|
