 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.39, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
|
Баня Лука |
|
|
| Красин Химирски |
|
Изграден върху двата бряга на буйната планинска река Върбас, със своите 220 000 души Баня Лука заема второ място по население в Босна и Херцеговина след столицата Сараево. Предполага се, че градът е получил името си от топлите минерални извори, които се намират в Горни Шехер, Слатина и Лакташи.
Баня Лука има топъл, влажен климат, с мека зима и обилни валежи, както и рекорден брой слънчеви дни през годината, което е характерно за Панония и Посавина. С право той се смята за един от най-зелените градове на Босна и Херцеговина.
Археологическите находки показват, че по бреговете на река Върбас е имало древни поселения още от времето на палеолита. Тук е живяло племето мезей и в 9-а година преди н. е. те били покорени от римския пълководец Германик и територията им обявена за част от римската провинция Илирия. По време на Римската империя са познати целебните свойства на минералните извори. От това време датира и внушителната крепост “Кастел” на р. Върбас, която е възстановена и представлява туристическа атракция. През VI и VII в. от н. е. тук се заселват славянски племена, предците на днешното население на Босанска Крайна.
Първоначално името на града се споменава като Върбас в старинен ръкопис от 1320 г. Унгарският крал Владислав II през 1494 г. назначава за комендант на крепостта в Баня Лука Юрай Микулашич. Градът, който е най-силно укрепената крепост в района на гр. Яйце, пада под османска власт през 1528 г. Скоро след това столицата на Босна е преместена от Сараево в Баня Лука. По време на турското владичество Ферхад паша Соколович основава ново селище при вливането на р. Църквена в р. Върбас, което е част от днешна Баня Лука. Оттогава Баня Лука фигурира неизменно в турските стратегически планове. Градът е място на жестоки стълкновения в австрийско-турските войни особено в битката през 1773 г., когато и двете страни понасят големи жертви.
През 1878 г. Баня Лука е включен в състава на Австро-Унгарската империя и става административен център. В политиката на австро-унгарците за модернизиране живота в цяла Босна и Херцеговина Баня Лука не прави изключение. Разгръща се строителство на административни и обществени сгради, на важни железопътни линии, които обхващат цяла Крайна. Построени са голямо дървопреработващо предприятие и цигарена фабрика. Изгражда се модерна инфрастуктура и градът е водоснабден. В края на XIX в. е издигнат и импозантният православен храм “Света Троица”.
От този период датира и Банският двор - резиденция на наместника на австрийския император, а по-късно, по време на Кралство Югославия - на губернатора на Крайна. Днес в Банския двор е седалището на президента на ентитет Република Сръбска. Той е и културен център на града. Банският двор е обявен за защитен културен паметник на Босна и Херцеговина.
Когато в страната се засилва националистическото движение срещу австро-унгарската анексия за независима Босна, в Баня Лука се провежда нашумял процес срещу 156 сърби, 16 от които са осъдени на смърт и присъдите им изпълнени. Изразител на патриотичните и демократичните тежнения на своя народ от онова време е големият сръбски писател-революционер Петър Кочич, класик на сръбската литература. Градският парк носи неговото име, на централно място в него е поставена скулптурата на писателя.
По време на Втората световна война Баня Лука е жестоко бомбардиран от настъпващите немски окупационни части.
Силно земетресение през октомври 1969 г. засяга града и причинява множество разрушения, но с помощта и на международната общност пострадалите райони са напълно възстановени.
След разпада на СФРЮ в районите на Босна и Херцеговина настъпват сериозни промени. Макар военните действия да не са нанесли преки поражения върху сградния фонд на Баня Лука, демографският характер на района е силно променен. Юридически Сараево е столица на ентитет Република Сръбска” но де факто Баня Лука е реалната столица и там се помещават президентът на ентитета Милан Йелич и правителството с министър-председателя Милорад Додик.
В периода на Кралство Югославия и особено в годините на СФРЮ в Баня Лука се развива с усилени темпове промишлеността. Тук работят модерна леярна, металообработващи и машиностроителни заводи, предприятия за електрооборудване, за автомобилни части, дървообработващи и мебелни предприятия. Развита е също кожарската индустрия. Има модерни текстилни предприятия. Досега работи фабриката за цигари, построена по времето на Австро-Унгария. На базата на механизираното селско стопанство се развиват консервната промишленост, лозарството и винопроизводството.
Първите училища, както и в другите балкански страни, са тясно свързани с доминиращите религии: православието, католицизма и исляма. В областта на образованието още в първата третина на XIX в. се откриват основни училища, по-късно прогимназии и гимназии.
Със съгласието на турските власти през 1832 г. в Баня Лука се откриват сръбски православни училища. От 1864 г. датира и първото женско училище. С присъединяването на Босна към Австро-Унгария образователното дело отбелязва бурен разцвет. Изграждат се първата търговска гимназия, църковно хърватско училище, девическа гимназия.
Държавата полага големи усилия за развитие на образованието. Между двете световни войни броят на средните училища расте. Днес в Баня Лука има 29 средни училища с 18 500 ученици.
Университетът на Баня Лука е основан през 1975 г. с пет факултета: правен, икономически, механо-инженерен, технологичен и електроинженерен. По същото време са открити Педагогически колеж и Висше училище за икономика и търговия. Създадени са: Институт по история, Икономически институт, Селскостопански институт, Институт за борба със земетръсите, Институт за икономика и развитие, Изследователски строителен институт, Научноизследователски институт за развитие и планиране, Център за приложение на науката в селското стопанство.
Днешният Национален театър в Баня Лука е наследник на Националния театър на Върбас, основан през 1930 г. По време на последната война театърът изнася стотици пътуващи представления. Наред с драми от световната класика на Уилям Шекспир, Бернард Шоу, Александър Дюма, Николай Гогол, Жан Пол Сартр, Бранислав Нушич, се поставят и пиеси на Светислав Милосавлич, Любиша Джокич и др. Театърът участва и в редица международни театрални и танцови прояви, предимно в балканските страни.
В Баня Лука работи и Академия за сценични изкуства.
Националният музей на града е с богата музейна сбирка и библиотека. Районни музеи има и в градовете Бихач, Дървар, Яйце, Приедор.
Музеят за съвременно изкуство в Баня Лука разполага с постоянна колекция и показва редица изложби на чуждестранно и местно изобразително изкуство.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
