архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.34, бр.5, година XII, 2005г.
СЕВИЛЯ - ДРЕВНА И МЛАДА
Лиляна
Табакова

Ключовете на града, съхранявани в катедралата “Свети Фердинанд”.
   Kогато чужденецът си представя Испания, в съзнанието му изниква най-често романтичният образ на Андалусия - китари, красиви мургави девойки, танцуващи фламенко, борби с бикове, религиозни процесии... Този клиширан образ е достигнал до нас благодарение на английски, френски и американски писатели-пътешественици1 от ХIХ в. Любознателни, самонадеяни, късогледи или проницателни, често пропити от предразсъдъци, водени от аристократичното си fatiguй du nord, посещават тези земи, възхищават се от миналото и изграждат образа на една естествена и изтънчена култура, която отразява облика на прединдустриалното общество. Романтичните представи често са пречели на обективното разбиране на Испания и на самата Андалусия, с нейното богато минало, със сложното преплитане на култури и традиции.
   Севиля, столицата на тази гостоприемна земя, ни дарява с истински празник за сетивата. Неслучайно от древни времена поетите са нарекли града с хиляди епитети, възпели са го в песни и стихове. А и севилци не пестят похвалите: “Колко прелестна осъмна днес моята Севиля!”, “Какъв здрач се спуска над Севиля”, “Колко са близки и едри звездите над моята Севиля!”, “Слава, слава на Севиля, на моята Севиля!”
   Посрещат ни жарко слънце, темпераментни и мили хора, добро вино и много, много история.
   Галена от свежия полъх на най-пълноводната и дълга река в Андалусия - Гуадалкивир, Севиля е едно от най-старите европейски селища. Наричало се е Испал и основаването му навярно се дължи на жителите на древната държава Тартес, с която според Библията цар Соломон e търгувал със сребро и злато. Това се случва някъде към VIII в. пр. Хр. За неговия полумитичен владетел, “мъжът от сребро”, Аргантоний2, за многобройните стада, богатите медни мини, щедрите реколти от грозде и маслини и за кръглите кораби, които достигнали бреговете на Британия, пишат Херодот, Посидоний и др. Според Страбон жителите на Тартес са имали писмена поезия и проза и закони в стихотворна форма още преди шест хилядолетия. Къде свършва легендата и къде започват доказуемите факти, както винаги е трудно да се определи. Но едно е видимо, земите на днешна Андалусия от самата зора на историята са привличали търговци и завоеватели.
   Несметните богатства са накарали финикийци, гърци и картагенци също да оставят своите отпечатъци по тези земи. През 205 г. римляните завоюват Иберийския полуостров и селището се превръща във важен търговски, военен и културен център с ново име - Хиспалис. Както навсякъде, римляните строят пътища, акведукти и административни сгради, на чиито руини можем да се възхитим и днес. Тук са родени двама римски императори: Траян и Адриан.
   Блясъкът на града нараства с идването на арабите през 712 г. Наричат го Ишбилия. Когато към края на XI в. династията на Алморавидите го огражда с крепостни стени, градът се е простирал на 287 хектара. Настъпват времена, когато по красота, монументалност и слава Севиля си е съперничила с Маракеш и е била един от най-населените градове в света. Стройното минаре на голямата джамия се извисявало над всичко, а в близост до него, под закритите галерии на запазения и до днес Двор с портокалите - нещо като учебен и културен център - се стичали мъдреци, интелектуалци и артисти от целия мюсюлмански свят. Дошли от безводните земи на Северна Африка, арабите превърнали в изкуство използването на водата. Многобройните бани в Севиля, за които използвали римските акведукти, били истински средища на обществен живот - там се срещали, разговаряли и отпочивали. През първите десетилетия на XIII в. друга династия - тази на Алмохадите - премества защитния зид отвъд днешните квартали “Триана”, “Сан Бернардо” и “Макарена”. На Алмохадите се дължат повечето от най-красивите сгради от онази епоха. В издигнатия от тях Пазар на коприните се продавали приказно красиви стоки, донесени от Близкия и Далечния изток и от крайбрежията на цялото Средиземноморие.
   През 1248 г. християнският крал Фернандо III (по-късно обявен за светец) завоюва града. Ишбилия става Севиля, а джамиите биват преустроени в католически храмове. Изящното минаре се превръща в камбанария, но зад готическата стилизация не е трудно човек да си представи четирите златни топки, които са го красели. Днес това е световноизвестната Хиралда, емблемата на града3. Висока е 93,90 м и е своеобразна амалгама от два различни строежа: кулата-минаре на архитекта Ахман Бен Басо, започната през 1184 и завършена през 1198 г., и ренесансовата камбанария на Ернан Руис Хименес-младши, строена между 1558 и 1568 г. Хиралдата е не само символ на Севиля, но и на срещата на две могъщи култури: ислямската и християнската, обречени да съжителстват и да се разбират.
   Кралските замъци са друг пример за симбиозата между културите. През 1364 г. крал Педро I (за едни - Жестокият, а за други - Мъдрият) възложил строежа на местни строители и на майстори, дошли чак от Толедо и от съседното кралство на назаритите в Гранада. Това не бива да ни учудва, защото по онова време в Севиля съжителствали мирно християни, юдеи и мюсюлмани. За център на дворцовия живот били определени Салонът на посланиците и Дворът на дамите. Салонът е запазил своята ислямска структура, издяланият от дърво купол, трите последователни аркади с по три арки и богатите гипсови орнаменти, макар декорацията да е допълнена с някои ренесансови и готически елементи. Крал Педро не успява да се порадва на своите имения, защото загива от ръката на незаконния си брат Енрике. По-късно комплексът е разширен от католическите крале Исабел и Фернандо, от Карл V и Филип II, както и от Исабел II през XIX в. Важна част от него са градините, поразвалени от непрекъснатите достроявания, но запазващи очарователни и екстравагантни кътчета, като Павилиона на Карл V. В кралските замъци се съхраняват барокови килими, мебели, полилеи от Ла Гранха, френски порцелан, неокласически часовници, портрети на владетели.
   Когато влезе в катедралата, човек е обзет от усещането за нищожност пред това върховно творение на духа. Светлината мистично прониква през 81 витража. Казват, че канониците, събрани пред изоставената джамия на алмохадите, решили върху нейните основи да построят толкова огромен храм, че “светът да помисли, че са полудели”. Решението е взето през 1401 г. В изграждането и декорацията на величествената петкорабна готическа катедрала участват многобройни творци в продължение на векове, макар първият етап от построяването й да е завършил през 1506 г. В нея са погребани тленните останки на светеца-крал Фернандо III, на сина му - Алфонсо Х-Мъдрия и на Христофор Колумб.
   След откриването на Америка Севиля се превръща в монополист за търговията с Новия свят. В града се разполагат двете институции, които контролират заминаващите и пристигащите флоти - Търговската палата (учредена през 1503 г.) и Консулството (1543). Към най-проспериращия град в Стария свят се стичат отвсякъде мореплаватели, търговци, чиновници, свещеници, бандити, всякакви авантюристи - пъстър народ, познат ни от творчеството на Сервантес и от т. нар. шмекерски роман (пикареска).

Севиля, видяна от балконите на Ла Хиралда

   Арабският обичай да се търгува на улицата събира пред Катедралата шарена и шумна тълпа от продавачи, занаятчии, банкери, лихвари, които неведнъж, подгонени от неочаквана буря или от жегата, нахлували с гълчава дори в свещения храм. Затова се стига до решението да се изгради Търговската борса (Ла Лонха) чийто първоначален проект е направен от Хуан де Еррера, архитектът на величествения дворец на Филип II - “Ел Ескориал”, в околностите на Мадрид. Между 1583 и 1646 г. трима други архитекти ще довършат строежа на тази масивна ренесансова двуетажна сграда. Ако по онова време са я изпълвали виковете на търговците, днес в нея се долавя шепотът на изследователи и научни работници. Тук се помещава “Архивът на Индиите”, създаден по решение на просветения монарх Карл III през 1785 г., за да се съхрани и систематизира всичко, свързано с присъствието на Испания в Новия свят. На цели осем километра рафтове се съхраняват над 43 000 свитъка с документи. 11 % от фондовете вече са дигитализирани и чрез компютрите си учените имат достъп до десет милиона страници от архивните документи.
   Разрешение за създаване на Университет в Севиля идва с папска була през далечната 1505 г., а първите си студенти приема през 1518 г. Понастоящем се помещава в преустроената Тютюнева фабрика, където е работела страстната Кармен, чието раздвоение между офицера дон Хосе и тореадора Ескамильо още съпреживяваме от оперните сцени.
   Най-типичните картички на Севиля са от квартала “Санта Крус” -образи, заредени с минало, с легенди и литература. Много прототипи на Дон Жуан са израснали тук, за да тръгнат по света, да покоряват безбройни сърца.
   По силата на някакво негласно споразумение севилци са превърнали улица “Сиерпес” в нещо като епицентър на живота на града. На пръв поглед тя с нищо не се различава от съседните улици, на нея няма нищо изключително, нито монументално. Старите жители на града си спомнят, че до неотдавна групички търговци в селски дрехи с пълно гърло хвалели своята стока и пешеходецът е трябвало да си пробива път сред тях. Много преди това в края на “Сиерпес” се е намирал кралският затвор, където Мигел де Сервантес е прекарал известно време и където навярно е започнал да си представя чутовните подвизи на Дон Кихот и Санчо Панса. Днес за това разбираме от паметна плоча, поставена на лъскавата сграда на банка. Едва ли някой си спомня, че недалеч е била градината на лекаря-ботаник Николас Монардес, който съумял да аклиматизира в европейски условия донесените от новооткритата Америка първи картофи, домати и др. растения, без които вече пет века животът ни е немислим. Докато се разхожда по късата, лъкатушеща уличка4, туристът се досеща да вдигне поглед от стъклото и алуминия на витрините - магазини за бижута и сувенири, казина с игрални машини, където тийнейджери и пенсионери влагат скромните си спестявания, едно-две кафенета, театър -, за да го спре на красивите решетки и перила на балконите от XVIII и XIX в. Никой не извървява тези 400 м за по-малко от час, защото “Сиерпес” е не толкова улица, колкото своеобразен начин за възприемане на времето и придвижване в пространството. Да я обходи за севилеца е нещо като ритуал.
   “Сиерпес” извежда на площад “Сан Франциско”, където са горели кладите на Светата Инквизиция. Но това също е далечен спомен. Пред очите ни се открива спокоен продълговат площад, със сградата на Кметството вдясно, а в дъното се вижда Катедралата.
   След преместването на центъра на търговията с Америка в Кадис градът преживява два века на застой. Отдавна на севилското пристанище акостират само малки плавателни съдове, предназначени главно за туристите. Старата алмохадитска Кула на златото е приютила Морския музей с неговите мореплавателни карти, макети на кораби и портрети на изтъкнати адмирали. На мястото на оживения някога док, където са се строяли и поправяли корабите, тръгващи към несметните богатства и приключения в Индиите, сега се шири спокойният квартал “Ел Аренал”. Хората пият кафе в заведенията на открито или четат книга на някоя пейка по дългия крайбрежен булевард “Колумб”. Мостовете “Сан Телмо” и “Исабeл II” водят към красивия квартал “Триана” на другия бряг на река Гуадалкивир. Наблизо е къснобароковата сграда на Арената за бикоборство - “най-хармоничната в целия свят”, твърдят севилци, със 117 арки и специална ложа за кралски особи. В кръчмите и ресторантите наоколо е пълно със снимки и картини, посветени на известните тореадори. Някои от тях почиват в гробището “Сан Фернандо” под прекрасни паметници, издигнати от народната обич.
   Градът тачи и се гордее със своите синове. Тук са се раждали не само бикоборци и певци и танцьори на фламенко, но и ненадминати художници - Веласкес, Мурильо, Валдес Леал, и велики поети - Густаво Адолфо Бекер, Мануел и Антонио Мачадо, Луис Сернуда...
   Севилци обичат да похапват. Чарът на кухнята им е в простичките рецепти и ароматните подправки: освежаваща студена супа от смлени зеленчуци (гаспачо), яйца по фламандски (с домати и наденица), пържена риба. Най-често хората минават от бар на бар, за да опитат от предлаганите мезета (тапас), които поради малкия си размер позволяват да се пробват разнообразните вкусове на иберийска шунка, скариди, шишчета от телешко и свинско месо, панирана риба, тортиля, яйца с майонеза и подправки, охлюви, маслини... Всичко обилно полято с превъзходните местни вина. Десертите също са превъзходни: “Торихас”, наследени от маврите, и “Йемас де Сан Леандро”, приготвени от монахините от едноименния манастир от захар и белтъци.
   В омайните петъчни и съботни вечери тълпи от весели младежи завземат тротоарите пред баровете на ул. “Адриан”, основната артерия на квартал “Ел Аренал”. Но много от тях предпочитат концертите и представленията в театър “Маестранса”, построен година преди световното изложение “Експо’92”. Човек може да се отбие и да погледа фламенко в някой от многобройните специализирани локали (таблаос) и с малко повече късмет може да попадне на място, където все още се импровизира, и спонтанни танцьори да го увлекат в огнения ритъм на китари и пляскания с ръце.
   Почитта към историята и традициите превръщат Севиля в град неповторим, различен от другите, по-малко засегнат от безвкусицата и обезличаването, на които ни подлагат модерните времена.
   Севиля обича да се оглежда във възторжения поглед на своите жители и на милионите си посетители. А на нас ни е трудно да си тръгнем оттук, запленени завинаги от нейната магия.
горе