 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.31, бр.6, година XIX, 2012г. |
|
Заселена от хилядолетия, територията на днешен Алжир е била урбанизирана от най-ранни времена. След пристигането на римляните латинските хронисти били изненадани да открият по цялото крайбрежие внушителен брой поселения. Такава гъстота на заселване била изключителна рядкост за времето и принудила римляните да се установят, ползвайки изградената от финикийците и картагенците инфраструктура. Впоследствие те построили близо 500 градове и села, равномерно разпределени по цялата територия, до подстъпите на Сахара и свързани помежду си с пътна мрежа с дължина от почти 20 000 км.
Днес повече от 60 % от алжирското население живее в градска или полуградска среда. Основните градове на страната са концентрирани на север и по високите плата: Алжир (политическа, икономическа и културна столица), Оран, Константин, Анаба, Сетиф, Тлемсен, Скикда, Бежайя, Тизи Узу, Жижел, Тиарет, Батна, Бискра, Мостаганем, Сайда, М’сила, Шлеф, Бешар, Уаргла, Гардайя, Адрар, Ел Уед и Таманрасет.
През XIX и XX в. някои градове като Алжир, Константин, Анаба, Скикда, Бежайя, Оран, Мостаганем, Шершел и Тлемсен се превръщат в големи метрополии. Повечето от тях съхраняват следите от многобройните цивилизации, преминали през тях. Природното им разнообразие в съчетание с историческия отпечатък, в който се смесват берберското, арабското, андалузкото, византийското, турското, средиземноморското и френското влияние даряват с неповторим облик всеки от тях.
СТОЛИЦАТА АЛЖИР
Алжир е един от най-красивите и впечатляващи градове на Средиземноморието, в който постройките, завещани от историята, представят една уникална гледка. Градът е обитаван още от VI в. пр.н.е. и е основан през VII в. пр.н.е. като пристанище на финикийците под името Икозим, което в превод от арабски значи "островът на чайките". Икозим става част от нумидийското царство на Юба II през 25 г. пр.н.е.
През 40 г. градът е анексиран от Рим. От VII в. сл.н.е. бербери, византийци и араби набелязват това място и последователно успяват да го завладеят. През 710 г. мюсюлманското нашествие довежда исляма в Северна Африка.
След множество междуособици между берберските династии, които си оспорват град Алжир и региона, през X в. владетелят на династията на зиридите Бологин ибн Зири възстановява древния Икозим и го кръщава "Ел Джазаир Бени Мезгена". На арабски "Ел Джазаир" е мн. число на "Джазира" - остров. Името символизира четирите островчета недалеч от крайбрежието на града. С времето при произнасяне наименованието се изменило, за да се превърне в Алгер на каталунски (1375 г.), а после в Алжир.
Със своята експанзионистична политика Испания се възползва от враждата между берберските княжества. Преди испанската корона да подчини Ел Джазаир през 1510 г., населението му, наброяващо около 20 000 души, се увеличава значително с пристигането на голям брой евреи и маври, експулсирани от Андалусия след падането на Гранада. Ел Джазаир се превръща в малка муниципална република, преди да стане столица на нова държава. През 1516 г. населението на града се вдига на бунт след смъртта на крал Фердинанд Католикът и се обръщат към турските корсари, оглавявани от Арудж (Хайреддин) Барбароса. След като побеждава испанците и убива местния владетел Салем бен Туми, последният става господар на града. Така през 1516 г. турският корсар се установява в Алжир и го обявява за своя столица, като поставя голяма част от алжирския средиземноморски бряг под върховенството на султана на Османската империя. Централната власт в Истанбул се намесва относително рядко в администрацията на района, а беят управлява града, в който военната мощ и търговията допринасят за голeмия икономически просперитет.
Строителството на Ел Джазаир започва през 1516 г. и продължава през целия XVII в. Въпреки че поради административната и военната организация в Алжир се установяват много турци, той не се превръща в османски град. Столицата Алжир съчетава изкуството на турската военна архитектура с арабско-средиземноморската архитектурна традиция. Развитието на търговията се вижда в изключителната пищност на вътрешния декор на къщите в Алжир. Уникалното местоположение на града обяснява защо Старият град е набразден от характерни лъкатушещи по стръмните склонове тесни улички като същински меандри.
Поради неразбирането на арабския начин на живот от европейците, както и желанието на новите колонизатори да наложат своите навици и естетически разбирания за архитектура и градоустройство, много от постройките биват разрушени. Появяват се внушителни сгради във френски колониален стил. За щастие една част от града все пак е запазена - Старият град - Алжирската Касба.
През 20-те години на XX в. се наблюдава истински интерес към опазването на Стария град. Въпреки това едва през 70-те години алжирските власти правят първите проучвания за мерките, необходими за опазване на Алжирската Касба. Тъкмо в този период Касбата е вписана като обект с историческа стойност, след което започва кампания по нейната реставрация и подобряване на инфраструктурата й, без да бъдат засегнати архитектурните й особености.
Днес Алжир е милионен град, който носи духа на различните исторически епохи и същевременно е запазил своя автентичен чар. Пристанището му е закътано в един величествен залив, а кейовете му се простират на почти 15 км. Над тях градът се издига по склоновете на хълмовете, а на запад се разстила Касбата, която е съхранила целия си традиционен облик.
КОНСТАНТИН
Константин е един от най-старите градове в света и наскоро отпразнува своята 2500 годишнина. Сякаш кацнал на една скала на високото плато, градът има уникално географско разположение. Преди идването на римляните носел името Сирта, а през византийската епоха бил кръстен на името на император Константин, като е бил столица и център на пет берберски републики, описани от историците: Русикад (днес Скикда); Ситифис (днес Сетиф); Шулла (днес Колло); Милев (днес Мила) и Маскула (днес Хеншела). Открай време Константин е военна крепост заради своето непревземаемо положение. Ето защо на него се е падал дългът да защитава плодородните земеделски провинции в Източен Алжир. Друг изключителен исторически факт е, че той е съхранил в скалите си две праисторически пещери ("На муфлоните" и "На гълъбите"), често посещавани от учениците, за които историята на техния град започва от праисторическите му корени.
АНАБА
Древният Хипон (бел. ред. - старото име на град Анаба) е родният град на Свети Августин. Той е типичен средиземноморски град с откритостта си към морето, с шегаджийската словоохотливост на неговите жители и риболова като традиционен поминък. Със своя металургичен комбинат и трудолюбието на хората Анаба стопанисва основното ядро на алжирската черна металургия, както и голяма част от заводите на преработвателната промишленост. Градът е известна туристическа дестинация и всяко лято посреща стотици хиляди почиващи. Анаба е университетски град с научно-изследователски центрове и привлича много чуждестранни инвестиции най-вече в областта на технологиите.
ОРАН
Оран е разположен в западната част на Алжир, до границата с Мароко и също е древен град. Той е съвременник на Картаген, за който е изпълнявал ролята на търговско пристанище от южната страна на Средиземноморието, обърнато към северния бряг. От римски военен бастион той се превръща в процъфтяваща и натоварена морска фактория при управлението на Алморавидите, Алмохадите и накрая при Зиянидите от Тлемсен. През вековете Оран просперира като център на оживена търговия между Андалусия и отделните магребски царства. Днес той е вторият по икономическа важност град на Алжир. Порт Оран регистрира разнообразен търговски стокообмен. Природен газ, химически изделия, вина и селскостопански продукти преминават през неговото пристанище за Европа. Оран е важен университетски център. Само на няколко километра от града е разположен нефтохимическият комбинат Арзю, който е изграден още в първите години на независимостта от Франция и заедно с този до Скикда в Източен Алжир е гордост на нефтопреработващата индустрия.
ГРАДОВЕТЕ В САХАРА
Сахарският регион е осеян с приказно феерични градове - истинско предизвикателство на фона на суровата природа в безкрая наоколо. Номадският живот в алжирската пустиня на практика почти е изчезнал. Населението живее в селища, пригодени за местните условия, и все още спазва извечните обичаи. Обикновено алжирските оазиси са потънали в зеленина благодарение на умелото разпределение на водните източници, които напояват стотици овощни и зеленчукови градини. Ето защо те носят звучни и символични арабски имена като Джанет, Тимимун, Адрар, Тагит, Ел Голеа, Таманрасет. Днес тези селища са снабдени с всички съвременни удобства като електричество, природен газ, вода, телекомуникации и обществени служби. Някои от градовете като Лагуат, Тугурт и Уаргла са и университетски центрове. Оазисите на Сахара са запазили своите отличителни черти благодарение на пълната симбиоза между човешкия хабитат и природата.
ГАРДАЙЯ
Гардайя е едно от 5-те уникално самобитни селища насред каменната пустиня в долината М’Заб. Те са издигнати през XI в. от ибадитската общност в една изключително сурова природна среда с архитектура, подходяща за екстремалните физически и климатични условия. Днес градът-оазис произвежда плодове и зеленчуци, с които задоволява собствените си нужди. Тук се развива и леката промишленост с многобройни малки предприятия, търгуващи с продуктите си в цялата страна. Гардайя привлича с уникалния си облик и приказно очарование туристи от всички краища на света.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
