 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.6, година XII, 2005г. |
|
|
ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С РЕПУБЛИКА АНГОЛА |
|
|
Д-р ист. н. Еленко Андреев,
посланик на Р България в Ангола |
|
| |
|
 |
Н. Пр. Жозе Едуарду душ Сантуш, Президент на Република Ангола |
Междудържавните отношения между Република България и Република Ангола нямат дълголетна история, те започват да се изграждат и развиват след обявяването на независимостта на Ангола през 1975 г., чийто тридесетгодишен юбилей се чества през тази година от анголската страна. Но двустранни контакти между двете страни съществуват още от времето на антиколониалната борба за независимост, когато България е оказвала сериозна подкрепа и значима материална помощ на анголското националноосвободително движение, изразяваща се в храни, медикаменти, подготовка на кадри и от друг характер. Тази помощ продължава и след обявяването на независимостта на Ангола, тя се разпростира в редица области, от основополагането и укрепването на устоите на новата анголска държава, до изграждането и организирането на основните икономически, социални и други отрасли.
Непосредствено след обявяването на независимостта на Ангола, на базата на общите идеологически позиции на управляващите тогава партии, двустранните българо-анголски отношения започват бързо да се развиват. За кратък период от време се осъществяват посещения на най-високо равнище. Първият анголски президент Агостиньо Нето, до смъртта си през 1979 г., посещава неколкоратно България (1976, 1977 ), следващият президент и сегашнен анголски държавен глава Жозе Едуарду душ Сантуш - през 1981 и 1986 г. По време на посещението в Ангола на тогавашния български държавен глава Т. Живков през 1978 г. е подписан т. нар. Договор за дружба, сътрудничество и взаимопощ, който до промените през 1989 г. е бил основополагащ документ за развитието на отношенията, след което при новите условия в двете страни се изчерпва от съдържание, като анахронизъм в дипломатическата практика и двете страни изразяват волята си да бъде отменен.
Практически от началото на 1976 г. започва да се изгражда и правната рамка на отношенията с подписването на първите споразумения в политическата, икономическата, културната и други области. България вече официално оказва помощ на Ангола, включително и безвъзмездна, изпраща квалифицирани български специалисти по линия на научнотехническото сътрудничество, за селското стопанство, индустрията, минногеоложките проучвания, образованието и здравеопазването, увеличава броя на приеманите анголски студенти, подготвящи се в българските висши учебни заведения, развива, макар и в по-ограничена форма, културно и научно сътрудничество. Общо в периода 1976-1990 г. са подписани 18 междудържавни споразумения, регламентиращи правната рамка за развитието на отношенията, без да се считат рамковите договори между български и анголски предприятия; завършили са образованието си в българските висши учебни заведения над 200 анголски студенти и над хиляда български специалисти са работили в анголското образование, здравеопазване, икономика.
От 1975 г. непосредствено след обявената независимост в Ангола започва гражданска война, продължила близо тридесет години и приключила едва през април 2002 г., с постигнатото споразумение между анголското правителство и УНИТА за национално помирение и мирно възстановяване и развитие на страната. Позицията на България по вътрешноанголския конфликт винаги е била за стриктно спазване на наложените санкции и оръжейно ембарго срещу УНИТА.
Периодът след 1989 г., свързан с фундаменталните промени и в двете страни на демократичен преход, пазарна икономика и протичащи реформи във всички области на обществения, политическия и стопанския живот, отбелязва нов етап в отношенията между двете страни. Те се разглеждат вече през призмата не на някаква илюзорна идеологическа близост, а на основата на взаимната изгода и взаимния интерес.
За съжаление има определен спад в динамиката на отношенията на този етап, особенно в търговско-икономическата об-ласт, които се дължат основно на трудностите в прехода, но както българската, така и анголската страна, полагат усилия и се стремят да го преодолеят. След продължителния застой в развитието им вече са налице определени стъпки за тяхното оживление и активизиране.
В разменените послания между президентите на България Георги Първанов и на Ангола Жозе Едуарду душ Сантуш, след постигнатия мир в Ангола се изразява задоволство от новите възможности и перспективи за развитие на двустранните връзки и сътрудничество и се потвърждава волята за тяхното активизиране и развитие в интерес на двете страни и народи. Вече се работи за разширяване на контактите на междуправителствено равнище и за импулсиране на търговско-икономическите връзки.
Новите условия в двете страни наложиха и нов подход в усилията за възстановяване и развитие на отношенията, в т. ч. и на осъвременяване и разширяване на договорно-правната им основа. Вече са разменени проекти за нови договори, главно в икономическата и научнотехническата област, по които двете страни работят и се очаква в близко време да бъдат подписани. Нов проект за Спогодба за икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество вече е разменен и е в процес на проучване и подготовка за предстоящо провеждане на преговори. Отчита се и нарастването на фирмените интереси и контакти между двете страни, като и размяната на бизнес групи и делегации, насърчавани и активно подпомагани от съответните ведомства и дипломатическите представителства.
Ползотворно е сътрудничеството, което се осъществява между министерствата на външните работи на България и Ангола. През последните години, по време на сесиите на Общото събрание на ООН са провеждани срещи между министрите на външните работи на двете страни по актуални международни въпроси и обсъждане на състоянието и перспективите на двустранните отношения. На основата на подписания протокол за сътрудничество от 7 юли 1990 г. между двете министерства на външните работи се провеждат на определени периоди и политически консултации на равнище заместник-министри и директори на дирекции, на които заедно с обсъждането на позициите ни в съответните региони огнищата на напрежение и по други актуални въпроси на съвремието се анализират състоянието на българо-анголските отношения и насоките за по-нататъшното им развитие. Последния път такива консултации са проведени в София, при посещението в България на заместник-министъра на външните работи на Ангола Жорже Шикоти.
Поддържат се добри контакти и в международните организации. През 2001 г. Ангола подкрепи кандидатурата на Република България за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, а от своя страна България също подкрепи през 2002 г. анголската кандидатура за непостоянен член на СС. Взаимна подкрепа се оказва и при други кандидатури на двете страни в международните организации. Обменяна е взаимна информация и по становищата ни по регионалните конфликти и огнища на напрежение и е търсена взаимна подкрепа, особено през периода на участие на двете страни в СС на ООН, в качеството си на негови непостоянни членове.
Развитието на отношенията между Република България и Република Ангола има добри и обнадеждаващи перспективи и то се вписва в основополагащите документи на българското правителство и външнополитическото ни ведомство в областта на външната ни политика и икономически връзки по отношение на Африканския район и конкретно за Ангола. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
