 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.6, година IX, 2002г. |
|
|
БЛЕСТЯЩА ВИТРИНА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО |
|
|
| Боряна МАТЕЕВА |
|
 |
|
Кадър от филма “Козият рог”, реж. Методи Андонов, 1972
|
Българското киноучастие в "Европалия", такова каквото го видя публиката в Брюксел, определено е силно и представително. От особено значение е и фактът, че широкомащабната Панорама на българското кино се представя не в обикновен салон, а в Музея на киното, където се помещава Белгийската Кралска филмотека...
И така, събитието се състоя от 4 до 11 ноември 2002 г. Бяха показани 14 игрални филма и специална програма "Анимация", включваща 13 перли на прочутата "българска анимационна школа". Филмите са групирани в няколко панела: създадените преди 1989 г. са обединени под наслов "Кино - огледало на кризата". Тук могат да се видят силни и завършени творби като "Отклонение" (1967), реж. Гриша Островски, Тодор Стоянов - сложна любовна история, върху която се проектират психологическите травми от времето на култа; "Последната дума" (1973), реж. Бинка Желязкова - експресивно и артистично есе за измеренията на свободата, изследващо отношенията в една група осъдени на смърт жени-антифашистки; "Преброяване на дивите зайци" (1973), реж. Едуард Захариев - най-емблематичната социална сатира на българското кино; "Време разделно" (1987), реж. Людмил Стайков - епичен костюмен филм по култовия роман на Антон Дончев; "Маргарит и Маргарита" (1989), реж. Николай Волев - социално-психологическа драма, яростно изобличение на нравствения упадък и извращенията на късния социализъм...
Във втори тематичен панел се групират филми, създадени след разделната 1989 г. Той е наречен: "Кино и посткомунистическа реалност". Тук могат да се видят "Черната лястовица" - (България/Франция/Унгария, 1996), реж. Георги Дюлгеров - драматична любовна история, заплетена около красива циганка, в която се отразяват малцинствените проблеми в България; "Закъсняло пълнолуние" - (България/Унгария, 1996), реж. Едуард Захариев - философска притча за смисъла на човешкото съществуване, яростна и абсолютно безпощадна картина на духовния упадък в посттоталитарна България; "Писмо до Америка" - (България/Холандия/Унгария - 2001), реж. Иглика Трифонова - съвременна притча за връщане към корените и фундаменталният избор на младото поколение: да остане в родината си или да търси икономически просперитет в чужбина. Интересното в структурата на този филм е въздействащото с органичността си съчетание на документална стилистика и артистична постановъчна визия. В "Опашката на дявола" (2001), реж. Димитър Петков, вечният нравствен избор на човека: да продава душата си за охолно земно съществуване или да се съхрани нравствено, но в бедност, е проектиран изящно в една криминално-фантастична история, зад чиято фасада прозират ясно грубите социални процеси на преразпределение на собствеността в посткомунистическото общество. Мафиотските структури, главни действащи сили в епохата на прехода, тук са загатнати артистично, а не плакатно-гротескно, както в много нашумели телевизионни сериали. "Емигранти" (2002), реж. Людмил Тодоров и Ивайло Христов, награден със "Златната роза'2002" на ХХV фестивал на българския игрален филм, потвърждава общото усещане за бавен възход на българското кино след 12-годишна агония. Това е лека и светла комедия, в която с прелестно безгрижие, а всъщност много задълбочено, са изследвани процесите на маргинализация, екзистенциалното отчаяние и битовата безизходица на интелигентите - емигранти в собствената си държава. На заплашителната агресивност на силните на деня тримата приятели от филма противопоставят своето човешко достойнство, което се проявява и в най-баналните жестове. Една ключова реплика се забива в съзнанието: след като е жестоко пребит от мутри, най-чаровният герой изрича: "В тази страна дори не можеш да умреш красиво. Ще им живеем тогава!"...
 |
|
Кадър от филма “Писмо до Америка”, реж. Иглика Трифонава, 2001
|
В третия панел "Модерна класика" са групирани специални предложения от колекцията на Кралската филмотека в Брюксел. Любопитното е, че определението "модерна класика" идва от белгийската страна. Тук са вечните шедьоври на българското кино "Крадецът на праскови" (1964), реж. Въло Радев - стилна и изчистена черно-бяла екранизация на романа на Емилиян Станев, с безсмъртната "царица на българското кино" Невена Коканова - една обречена, но потресаващо красива любовна история между сръбски военнопленник и жената на педантичен български офицер. Режисурата изследва деликатно човешките и психологическите измерения на Първата световна война, а не официалните знаци на времето. "Иконостасът" (1969), реж. Тодор Динов, Христо Христов, е друга "култова" екранизация на българското кино, направена по мотиви от "Железният светилник" на Димитър Талев. Изящно черно-бяло изображение със силна пластична изразителност, модерно разказана любовна трагедия, визираща строгите нрави от края на ХIХ век, социално-освободителните настроения - тези пластове във филма се преплитат умело, за да откроят основното послание - винаги и във всички времена творческият хъс (в случая на самобитния майстор на иконостаси Рафе Клинче) е надмогнал препятствията на бита и е ставал символ на копнежа по свободата. А цената, колкото и да е голяма, си струва да бъде платена - тя е отказът от човешко щастие... Третият шедьовър, разбира се, е "Козият рог" (1972), реж. Методи Андонов - филмът, обявен от българската кинообщност за най-добрия български филм на всички времена (досега). И той екранизира класически добра литература - едноименния разказ на Николай Хайтов. Това е трагичната история на едно диво отмъщение, при което отчаян баща се опитва да направи от дъщеря си оръдие на възмездието. По думите на Хайтов "възпитана страстно да мрази, девойката и страстно обича, не познава степените и нюансите на страстите, знае само върховете им." Трагичновъзвишената жертва на момичето и страшните събития от далечния ХVII век се разчитат като мощно съвременно послание: насилието ражда насилие и може да се спре само с прошка и любов...
Самостоятелно в четвърти панел ще бъде представен специалният гост на "КиноЕвропалия" Рангел Вълчанов с "Лачените обувки на незнайния войн" (1979). Няма да е пресилено, ако го наречем жив класик. Това определение се потвърждава, освен от филмите му, и от признанието, което получава в чужбина. Неслучайно белгийската страна го е поканила да изнесе майсторски клас по кинорежисура пред студенти, в рамките на който ще се представят и 3 други негови филма: "На малкия остров", "Закъде пътувате" и "А сега накъде".
Другият режисьор, удостоен със специално внимание на "Европалия", е универсалният Анри Кулев - той също ще посети столицата на Европа, но през декември, и ще води уъркшоп със студенти. Ще бъде представена ретроспектива от 9 негови авторски анимации - неистовоекспресивни до гротесковост, но винаги искрящо артистични и философски насочени; програма "Детска анимация" (9 филма) и обширна ретроспектива "Най-доброто от българската анимация" (13 заглавия), която ще бъде представена и в Музея на киното в Брюксел. Това всъщност е последният, пети панел от Панорамата на българското кино на "Европалия". Освен че истински ще се забавлява, публиката може да проследи естетическата еволюция на българската анимационна школа, донесла най-голямото признание на българското кино по света. Философска притчовост, графична строгост и изчистеност на щриха, универсална проблематика, визираща възрастната публика, и тънко чувство за хумор - това е само опит за определяне на българския анимационен модел.
 |
|
Кадър от филма “Тримата глупаци”, реж. Доньо Донев, 1970
|
Кратките, ударни, искрящи от талант и остроумие филми, реализирани с различна техника, но винаги високопрофесионално, успели да надхитрят соццензурата поради високата степен на условност, са може би върховото постижение на нашето кино.
Няма съмнение, че кинопанорамата, която ще представи България на "Европалия" (замислена като концепция на проф. Иван Знеполски с участието на кинокритиците Божидар Манов и Боряна Матеева) е най-доброто, което можем да предложим на една будна и любопитна публика. Разбира се, много стойностни филми останаха извън класацията, но така е винаги по всички фестивали - налага се селекция. Нищо лично, както се казва... По-важното е, че предложената мозайка е артистична, вдъхновяваща и представя водещи автори, авангардни (за времето си) стилистични търсения и главните тематични посоки на българското кино.
|
|
| горе |
|
|
|
|
