 |
|
| ЕТНОКУЛТУРА |
бр.6, стр33., година IX 2002г. |
|
|
Женски и мъжки празнични носии, Троянско, ХIХ в. |
|
|
| Мирелла ДЕЧЕВА |
|
Идеята за изложба, която да представи етнографското богатство на България в рамките на фестивала "Европалия'2002" в Белгия, се осъществи от Националния етнографски музей при БАН. Изявил успешно неведнъж пред чуждестранна публика възможностите на колекцията си да бъде посланик на българската култура, музеят прие предизвикателството на ХХI век да докаже европейската културна идентичност на българите. Домакин на изложбата е Музеят за народна култура Het Huis van Alijn в гр. Гент. Желанието за успешен резултат на замисления проект бе повод да се осъществи първата среща между партньорите далеч преди регламентираната организация на фестивала (още през септември 2001 г.), където бе изразена убедеността, че преди политиците военните стратези и икономистите е добре да се срещат и опознават културите.
Отчитайки факта, че разделени от желязната завеса народите в Европа от едната и другата є страна знаеха малко един за друг, екипът заложи на разкриването на националния дух и постижения на българската народна култура. Тяхното детайлизиране се постига чрез разказ за жизнения и календарен цикъл, в чийто кръговрат са заложени ценностите, съхранили ни като българи.
Мото на изложбата е древна легенда, която разказва, че когато Господ раздавал земи на народите, забравил за българите. Когато се сетил за тях, но земите били свършили и затова той им дал късче от рая. То станало тяхна родина. Всеки, който е видял България, се е убедил в основанията на тази легенда. Обширните равнини на Добруджа и Тракия; величествените зелени склонове на Стара планина, Родопи, Рила и Пирин; спокойните води на реките; буйните планински потоци; морският бряг по цялата източна граница и умереният климат представят онази природна благодат, създадена сякаш специално от Бог за комфорта на човека. Земя в умерения пояс, където всичко бърза да цъфти и зеленее с предчувствие за плод и изобилие, а през зимата - с надежда за пролет. Затова българинът е създал своята философия с ритъма на затворения кръг живот-смърт-живот.
Експозиционният план на изложбата обхваща календарните празници, групирани около зимното (21 декември) и лятното (21 юни) слънцестоене, и пролетното равноденствие (21 март). Вековният опит на народа определя тези периоди като време на съществени промени в природата, които предопределят и ритъма на селскостопанската работа. Според мирогледните представи на българите тези три момента от годината са най-подходящото време за гадаене и предсказване, за обредни действия и магии, които влияят както върху реколтата, така и върху съдбата и здравето на човека. Празниците и обредите около тях образуват ядрото на отделните календарни цикли, характерни за традиционното общество - зимен, пролетен и лятно-есенен. В представите на българите те са тясно свързани и с ритъма на човешкия живот: раждане-сватба-смърт. Хронологичният обхват на изложбата акцентира върху живота на българското общество от края на ХIХ-началото на ХХ век, а отделни експонати от ХVII до ХVIII век осветляват богатото изкуство на българите в зората на възрожденската епоха.
Идейната програма на изложбата наложи тематично разделяне на експозиционното пространство, което се улесни и от условията на музея в гр. Гент. Преустроена и реставрирана за нуждите на етнографски музей, сградата на бившата болница-приют предлага атмосфера е на старинна фламандска къща с чудесен двор-градина и църква. Подредената експозиция за фламандската култура от ХVIII-ХIХ век чудесно се вписва в идеята за паралелно представяне на българските и белгийските семейни (погребални, родилни, инициационни и сватбени) обичаи. Интересно е мнението на колега от Гент, който спонтанно възкликна: "Тези зали са за размисъл!" И действително едва ли бихме могли по-атрактивно и убедително да експонираме европейската си идентичност във времето на Българското Възраждане и утвърждаването на българската държава след Освобождението. Силата на въздействие на тази част наложи и заглавието "Лице в лице" за цялата изложба.
 |
|
Сградата на бившата болница-приют в Гент, днес етнографски музей
|
Вторият тематичен кръг на експозицията - календарният цикъл, представен чрез основните за българите празници (Коледа, Сурва, Бабинден, Трифон зарезан, Сирни заговезни, Марта, Великден, Гергьовден, Герман и Пеперуда, Еньовден и Успение Богородично) открои спецификата на българската култура, нейната самобитност и оригиналност. Дефилето на костюми, знаковата наситеност на представените килими, архивните снимки и детайлните текстове пренасят в атмосферата на българското традиционно село.
Третият тематичен кръг на изложбата е посветен на народното изкуство. Експонирани в църквата към музея, накитите, мотивите, шевиците, църковната и пастирската дърворезба разкриват самобитния творчески гений на българина.
На откриването присъстваха десетки представители на културната общественост в гр. Гент, поканени от подвижна "покана" върху трамваите в града от многобройни афиши и непрекъсната реклама по различни радиостанции. За доброто им настроение се погрижи ансамбълът за народни песни и танци от гр. Елин Пелин, които представиха атрактивни кукерски игри. Впечатляваща за зрителите и допълваща експозицията бе модната колекция на дизайнерката Ани Аврамова, която от години работи със специалистите от Етнографския музей. Представени от красивите момичета на ансамбъла, тоалетите демонстрират връзката на традицията с модерността на ХIХ век. Каталогът, съпровождащ изложбата макар и само на фламандски език, илюстриран с чудесните фотографии на г-н Иво Хаджимишев, запазва спомена за експозицията жив.
Изложбата "Лице в лице. Мистерията на живота. Български семейни и календарни обичаи и обреди" все още е в своя "изпитателен срок". Резултатите могат да се обобщят едва през януари с броя посетители и техните впечатления. Сигурно обаче е, че всеки от тях ще отнесе в сърцето си познание за и късче от красота на България. Убедени сме и в направената стъпка към обединена Европа, защото, както припомни думите на един от основоположниците на европейската интеграция Жан Моне, в словото си при откриването д-р Надежда Тенева: "Ние не създаваме коалиция от държави, а съюз от хора." В този съюз те трябва да опознаят своите традиции, изкуство, мирогледи и религиозни вярвания, за да изградят здраво семейство.
|
|
| горе |
|
|
|
|
