 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.33, бр.5, година XIII, 2006г. |
|
|
ГДАНСК в полската история, Гданск в европейската съвременност |
|
|
| Димитър Г. Димитров |
|
Старо и като че ли изтъркано правило е да се пише за някой град, като се почне от историята му. Но за Гданск е наложително. Поне заради това, че оттук започна най-голямата война. Хитлер си искаше “коридора”, свързващ Източна Прусия с Райха. Поляците защищаваха своя излаз на море и правата си върху “свободния” град, дадени им от победителите в Първата световна война. В онези августовски дни в самото навечерие на избухването на Втората световна война след престъпния пакт “Рибентроп - Молотов” френският печат пише между другото: “Няма да умираме за Данциг, няма да умираме за Полша.” И днес повечето европейци наричат града с немското му име Данциг, защото и без това изговорът на Гданьск им причинява затруднения... Нов повод да се заговори не само за града, но и за историята му - каква е тя? - полска или германска, е спорът между двама негови почетни граждани, при това Нобелисти. Лех Валенса е легендарният вожд на “Солидарност”, елекротехник от Гданската корабостроителница (навремето “В. И. Ленин), който оглави работниците и цялото движение, довело до сгромолясването на комунизма в цяла Източна Европа. Гюнтер Грас е прочут немски писател, олицетворение на “съвестта на нацията”, родовит жител на някогашния Данциг, чийто живот описва в известната си трилогия и в прочулия се и филмиран “Тенекиен барабан”. Закъснялото признание, че в края на войната е служил в СС, съвпадало с излизането на последната му книга, предизвика бившия полски президент да поиска от писателя да се разкае и да декларира, че отварянето на тази страница на биографията му няма рекламна цел. Парадоксът е, че Грас е с леви възгледи, а работникът Валенса доказа, че “работническата класа е и гробокопач”, но на комунизма. Грас, макар и “човек от народа”, е потомствен жител на града до масовото изселване, предприето от Червената армия на германци от всички отнети земи. Корените на Валенса са някъде на изток, в някогашните полски територии, преминали към СССР с договорите между победителите.
И така: чий е Гданск? През далечната 1959 г., когато бях там за първи път по-дълго време, на няколко пъти чух възрастни хора да си разговарят на немски, но останалите, непреселени насилствено немци, бяха наистина много малко. Много, наистина от изселените са понесли големи страдания, много са загубили живота си...
Същинският облик на Гданск като неразделна част от Полша, като роден град на говорещи както полски, така и немски, започва да избледнява след трите подялби на Полша през втората половина на XVIII в., тогава той се пада на Прусия, вече кралство със столица Берлин. Бранденбургските феодали още преди век са успели за известно време да осъществят прословутия “дранг нах Остен”. Но на техния път са застанали поморските князе от втората полска династия на Пястите със столица Шчечин и Полското кралство, особено при втората му велика династия след Пястите - тази на Ягелоните. Географски говорим за Гданско и Шчечинско поморие, а в историята има понятия като Прусия - носеща името на изчезнал народ, сроден с днешните литовци и латвийци, християнизиран и по-скоро унищожен от кръстоносците. Тези пък след изпъждането им от Светите земи получават неголяма територия през XIV в. на юг от Гданск и започват своята експанзия на изток, към още непокръстените народи, главно от балтския клон. Орденът бързо загубва първоначалния си характер с много французи и се германизира. Това става и със земите, върху които се разпростира. Гданск е около век и половина в границите на тази държава, чийто залез започва с победата на Ягело и неговата войска от поляци, литовци и руси при Грюнвалд през 1410 г. Пълните права на полските крале върху по-голямата част от Поморието са признати през 1526 г. и тогава са договорени границите между Кралска и Княжеска Прусия. Първата е част от Полша, втората е нейна васална и се управлява от Кьонигберг (сега Калининград). Басейнът на Висла е житницата на Европа и почти целият износ в северна посока минава през Гданск. Той е любимият град на Ян III Собески, победителят на турците край Виена. Сега в града се издига неговият паметник, а поетите го прославят в многобройни оди... Едва през втората половина на следващия век се извършват трите подялби на Полша между Русия, Австрия и Прусия на Хоенцолерните, чието кралство като ирония носи името на онази източна част, където са живели онези пруси, отдавна изчезнал народ. В Гданск остават да живеят много поляци, териториите наоколо са населени с кашубско славянско малцинство, което говори на полски диалект. И да правим, и да не правим статистики, Гданск е полски град с международно значение, със смесено население в миналото и винаги е имал силно собствено градско управление. Като ханзейски град той има живи отношения с десетки други градове и ако все пак водещият между тях е германският Любек, то да не забравяме, че в този съюз влизат и близкият Торун, и други полски градове от хинтерланда, но също Рига, Талин, а и руският Новгород Велики. Общото европейско бъдеще отнема силата на аргументи с всякакви исторически спекулации и носталгии...
 |
| Гданск, стария град |
Но нека знаем - край устието на Висла са дебаркирали от север вандалите, завладяли по-късно част от Испания (Андалузия е име - спомен от тях). Край течението на “Кралицата на полските реки” са съседствали поселения на готи и слявяни. Петър Велики от своя страна е обсадил града, когато е тръгнал срещу Прусия, и е поискал да му бъде предаден като контрибуция прекрасният олтар със “Страшния съд” от прочутия раннонидерландски художник Ханс Мемлинг. Историята на този шедьовър разказва многостранните културни и търговски връзки на града, достигащи до Флоренция. Въпросният олтар с необикновена съдба днес е там, в Гданския национален музей, наред с ценни образци на творчеството на местната школа, на различни немски школи и на холандски майстори. Гданск всъщност е вратата на холандското художествено влияние на северния ренесанс на маниеризма и на барока, особено в архитектурата, достатъчно добре запазена или блестящо възстановена. Не бива да пропускаме и средновековните образци, донесени от първите ордени на мисионерите християни, много преди кръстоносците да издигнат своя величествен и страховит замък в Малборк. За тези краища на Европа са характерни тухлените материали, но това не пречи на готическата Богородична катедрала да е най-високата в цяла Полша. В някои паметници историческите стилове се наслояват един върху друг, докато в близката Олива “новата” фасада на харама е къснобарокова, но фланкирана от две по-стари готически кули. Там е и един от най-прочутите европейски органи...
Това историческо градче е част от голямата агломерация, наричана Тройния град - Гданск, Сопот и Гдиня, където е изградено пристанището на Полша след независимостта от 1918 г. Сопот е високореномиран курорт с прочутия си “Гранд хотел”, пред който е плажът, а в морето край него навлиза необичайно дълъг мостик (“моло”) за разходки. Към тази агломерация, най-голяма в Полша (ок.1 млн. жители) след силезийската, спадат още цял ред селища, свързани с бърз електрически влак. Той е всъщност “гръбнакът” на Тройния град, който се отличава и с новата си функционална архитектура. Тя прави особено силно впечатление в изгражданата от половин век насам нова част на Гданск с типичното полско име “Вжешч”. Урбанистите и архитектите са успели да изградят върху широка територия достатъчно еднородна, но и гъвкава цялост, в която хармонично съжителстват индустрия, жилищно строителство, история, култура, природа и туризъм. Местността е равнинна и навсякъде има плажове с невероятно ситен пясък, който свири под босите крака. Плажуващите се пазят от него в изкопани ями и платна на колчета - вятър има почти винаги и поривите му лесно вдигат ситните песъчинки във въздуха. Има, разбира се, и специални седалки за по двама-трима души със стена отзад и покрив отгоре, подвижни, за да бъдат с гръб към вятъра. Времето, което никога не е сигурно, макар че има и чудесни лета, не пречи на стотиците хиляди летовници, които поемат през Гданск към курортните селища в близката и по-далечна околност. На север, върху тънка пясъчна коса между залива и открито море са Ястария, Юрата и Хел (дал името си на полуострова), предпочитани от летовниците от Варшава и Лодз, дори когато са си наели частни квартири при местните кашуби, предимно рибари. На запад е тъй наречената Кашубска Швейцария, с многобройни следледникови езера. Тя, както и дюните край морската ивица е под опеката на природозащитниците. Равнинният пейзаж само на пръв поглед е монотонен - светлината е променлива заради гонените от вятъра облаци. Хоризонтът дали в морето, или на сушата, се откроява като права линия, летните нощи са светли и кратки, по пет-шест часа. Въпреки наличието на огромни производствени обекти като прочутата Гданска корабостроителница контактът с природата е лесно постижим, почти мигновен. С културата също. Тук има музеи с богати сбирки - художествени, исторически, етнографски, разнообразен концертен живот - опера и филхармония, многобройни фестивали. Този в Сопот тръгна през 1956 г. като джазов, за да придобие по-спокойната форма на естраден. Тук се раждаше полският рокендрол с “Червено-черните” и Чеслав Ниемен. Прочути артисти играеха в театрите, а и в литературно-музикалните кабарета с незабравими спектакли като “Крал Юбю” на Алфред Жари или “Тайната мисия” на тамошни талантливи автори и изпълнители.
Два са емблематичните паметници на Гданск - фонтанът на Нептун в Стария град и малко встрани от него, пак в центъра, Паметник на загиналите през 1970 г. работници от корабостроителницата. Съчетанието на двата стари символа - кръста и котвата - е вълнуващо и многозначително - страданието и вярата раждат надеждата. И това е стръмният път към свободата, чийто огън припламваше в Гданск, за да лумне с ярък пламък по-късно - с раждането и победата на “Солидарност”. Гданск продължава да играе важна роля и в съвременността. И от висотата на богатото си минало е обърнат с лице към бъдещето.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
