архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.3, бр.5, година XII, 2005г.
Н. Пр. Фернандо Ариас Гонсалес, посланик на Кралство Испания пред сп. “Европа 2001”

ТРЯБВА ДА СЕ СПРАТ ПОЛИТИЦИТЕ, РЪКОВОДЕНИ ОТ ЕГОИЗМА
   Роден на 27 февруари 1952 г. Завършва право.
   1979 г.: съветник по културните въпроси в Посолството на Испания в Кралство Нидерландия.
   1983 г.: заместник-ръководител на Дипломатическата мисия на Испания в Румъния.
   1987 г.: началник отдел в Министерството на външните работи.
   1990 г.: заместник-ръководител на Дипломатическата мисия на Испания в Мексико.
   1994 г.: заместник-ръководител на Дипломатическата мисия на Испания в Буенос Айрес.
   1998 г.: посланик на Испания в Ислямска република Мавритания.
   1999 г.: посланик на Испания в Република Мали, със седалище в Нуакшот.
   2001 г.: началник на Отдел “Протокол” (с ранг на генерален директор) в Министерски съвет (началник на Протокола на Министерски съвет и началник на Държавния протокол).
   ПРИСЪДЕНИ ОРДЕНИ И НАГРАДИ
   Офицер на Ордена за граждански заслуги (Испания)
   Офицер на Ордена на Исабел Католическа (Испания)
   Командор на Ордена за граждански заслуги (Испания)
   Командор на Ордена на Исабел Католическа (Испания)
   Офицер на Ордена “Оранж Насау” (Нидерландия)
   Командор на Ордена “Оранж Насау” (Нидерландия)
   Командор на Ордена за заслуги (Ислямска република Мавритания)
   Големият кръст на Ордена за заслуги (Аржентина)
   Големият кръст на Великото херцогство Люксембург
   Големият кръст на Ордена на Бернардо О’Хигинс на Република Чили
   Големият кръст на Ордена на Онорато Васкес (Република Еквадор)
   Големият кръст на Ордена на Феникса (Република Гърция)
   Офицер на Ордена за заслуги (Федерална република Германия)
   Командор на Ордена на Kарлос III (Испания)
   - Г-н посланик, в повечето от Вашите интервюта отдавате голямо значение на правната реформа в България и помощта на Испания. Дали този въпрос Ви интересува повече лично - самият Вие сте юрист, или смятате, че правната система е гръбнакът на едно общество?
   - Една съдебна реформа е много голямо предизвикателство за всяко общество, дори и напредналите общества имат съдебни системи, които не са перфектни. Защото те не могат да бъдат такива. В едно силно развито общество съществува нарастване на взаимоотношенията от всякакъв характер. Всичко се случва и всичко върви много по-бързо. Може да се направят договори дори по интернет. Където вече се заплаща с пластмасовите пари - кредитните карти, по телефона се уреждат сделки на хиляди километри. И всичко това означава, че има много повече транзакции, и следователно много повече проблеми. И едно съвременно правосъдие трябва да съумява и трябва да знае как да разрешава тези проблеми. Ако страната се намира в ръцете на отговорни експерти, на честни политици и съществува политическа воля, за да се постигне икономическа стабилност, винаги се стига до растеж. Но когато говорим за съдебна реформа, вече се сблъскваме с един проблем, който е много по-сложен - какво е правосъдие? Правосъдието е инструмент за оценяване на човешките постъпки. А човешкото същество е много сложно нещо. Когато един съдия трябва да разгледа дадена ситуация, той трябва да я проучи, трябва да вземе решение по този случай, да се придържа към законовата рамка, и ако страната има съвременна законодателна уредба, може по-бързо да се разреши случаят. Съдията също така трябва да изпълни и друго предизвикателство - да оценява ситуации, които вече са се случили, да работи често с малко елементи при оценка на постъпките и действията, трябва да квалифицира, трябва да оценява декларациите и заявленията на свидетелите. Много пъти трябва да се сблъсква с различни противоречиви сложни политически ситуации, подложен на натиск от всякакъв род и характер. Следователно съдията трябва преди всичко да бъде юрист, а след това да умее да ръководи, да бъде психолог и писател, да познава икономиката, политиката, социологията, технологиите. През годините се е работило за реформата на съдебната система и напредък има. Работило се е добре, но винаги може да се каже, че остават още неща за свършване. И така, това, което трябва да кажем, е, че с програмите за сътрудничество в рамките на туининг проектите, т. нар. програми за побратимяване, се отбеляза сериозен напредък. Редактиран е текстът на НПК - той е предаден през месец май. По всяка вероятност ще бъде дообработен и се очаква в следващите месеци да бъде одобрен от парламента. Също така са подобрени информационните системи, работено е за професионалната квалификация и по-доброто формиране на магистратите, за подобряване на съдебното сътрудничество в областта на гражданското и наказателното правораздаване, бяха разработени проекти за консолидиране на Висшия съдебен съвет и Статута на магистрата. По тези проекти сътрудничиха страни като Испания, която имаше голяма отговорност, защото тя е страната, която ръководи в областта на правосъдието най-големия брой проекти. Но едновременно с това разчитахме и на помощта на други страни като Германия, Австрия, Франция. С две думи, съдебните реформи винаги могат да бъдат подобрявани и усъвършенствани, но смятам, че сме поели по правилния път и България ще има съвсем скоро една юридическа рамка, така че да може да осигурява съвременно правосъдие.
   - С какво си обяснявате факта, че културните и езиковите връзки между нашите две страни са така богати и интензивни – с близък манталитет, чувствителност или някаква историческа предпоставка, политически причини?
   - Това, което казвате, е много логично. Испания от географска гледна точка стои близко до България и има всекидневни директни полети, които траят малко повече от три часа. Освен това може да се пътува и с автомобил - това е също сравнително лесно. България също така има над 50 000 граждани, които живеят по законен начин и са се установили в Испания. И една цифра, която не можем точно да определим, но сигурно има още няколко стотици или хиляди души, които живеят и работят нелегално в Испания. Те също очакват да легализират своето положение. И още, ние разполагаме с един език, който е важен и значим в световен мащаб - испанският. Съвсем логично е тук във вашата страна да има интерес към испанския, има хиляди българи, които говорят, и то много добре испански. Трябва да признаем и да отдадем заслуженото на работата. И да признаем, че между Куба и България съществуваха плодотворни връзки, които позволиха на много българи, живеещи в Куба, да прекарат дълго време там и също да научат езика. Ние искаме да продължим тази вече съществуваща традиция. Заради това имаме една от най-красивите сгради във вашия град, където в следващите месеци ще бъде открит Института “Сервантес”. Това са 7 етажа, над 2000 кв. м площ. Сградата е разположена на едно от най-добрите места в София. В момента правим съответните реформи и се надяваме той да отвори врати в началото на следващата година. Там ще бъдат организирани курсове по испански език на различни нива, ще имаме библиотека, която ще приеме над 40 000 тома книги, зали - аудио и видео, и функционални сгради, където ще се организират изложби, конференции, концерти - събития свързани с езика на испанската култура и на ибероамериканския свят. За мен този факт е повод за приятно вълнение - ние работихме усилено, за да осигурим една подходяща сграда и София ще се слави с един Институт “Сервантес”, толкова голям, колкото този в Берлин. И трябва да призная, че специално ни помогнаха правителството на България и испанските власти, които също подкрепиха предложението на нашето посолство. Мисля, че бъдещето, що се отнася до всестранните взаимоотношения и особено културните, е многообещаващо.
   - С какво интересът на испанците е така засилен към България?
   - Съществуват многобройни фактори, които са паралелни като развитие за двете страни, и особено след диктатурата на Франко в Испания през 1975 г., когато той умира. У нас също бяха извършени действията, които и в България се случиха по подобен начин. Първо, бе създадена нова Конституция, подложена на всенароден вот, също така бе преговаряно за влизането в ЕС, бяхме приети за членка на НАТО. И последва едно бурно икономическо развитие. Демокрацията в Испания бе много улеснена от географското положение на страната ни. И Европа искаше Испания да бъде една демократична страна, като бяхме подложени на голям натиск, за да преобразим нашите институции - да станат те демократични. И тук много помогна испанското общество от 70-те години, което желаеше да бъде едно модерно в политическо и в икономическо отношение. В България става точно същото. България е била подложена на една комунистическа диктатура, която много е навредила на страната. Но за щастие вие принадлежите на Европа поради своето собствено право, а не защото някой е решил така. България притежава и една от най-древните и достойни за възхищение култури в Европа. И след като вече бе елиминиран този период на комунизъм, всички ние желаем той да се превърне в исторически анекдот, да бъде забравен скоро, защото България иска да бъде богата и развита в икономическо и културно отношение, както й се полага. И тя е на правия път към тази цел. Следователно съвсем резонно е испанците да се чувстват съпричастни с България и заинтересувани от нея. Ние бяхме една от страните, които най-категорично подкрепяхме България да бъде членка на ЕС през 2007 г.
   - Колко години давате на България да стигне Испания в икономическо развитие и жизнен стандарт?
   - Това, което мога да ви кажа, е, че България върви по правилния път. Политиката, която е начертана и която споделят абсолютно всички големи политически партии в тази страна, е подходяща и целесъобразна. През последните 4 години е отбелязан ръст от около 5 % на година, като се има предвид, че средноевропейският растеж не стига и до 2 %. Това ще рече, че от икономическа гледна точка България се развива с много голяма бързина. Аз лично предвиждам едно доста ускорено развитие с увеличаване на доходите на глава от населението след малък брой години. Много пъти се говори за икономическото чудо. Икономическото чудо не съществува. Икономиката се основава на реални данни, основава се на целесъобразни и подходящи решения, на добре установени позиции, а вашата страна в момента разполага с всичко това, т. е. важно е да продължавате да задълбочавате, да усъвършенствате тази политика, която до момента провеждате и сте провеждали. Испания отбеляза един скок и се облагодетелства в икономическо отношение след 1975 г., когато приключихме с диктатурата на Франко. За 10 години страната вече беше различна. И България мисля, че може да направи същото, даже за по-кратък период от време.
   - Кои са стратегическите цели, по отношение на които България и Испания биха могли да бъдат партньори в един бъдещ ЕС?
   - Съществуват спогодби между Испания и България, по-точно между съответните министерства на външните работи за сътрудничество в европейската рамка, и то точно за стратегическо сътрудничество. Важното е то да бъде направено и насочено към заздравяването и развитието на една Европа, основана на свободите в зачитане на човешките права, като икономическо развитие и социално благо. Работата в Брюксел винаги трябва да бъде ръководена от приятелското, солидарно чувство между страните. Да не се говори за оси, а да се говори за политики, които да бъдат интелигентни, щедри, в които да участват всички европейски страни, чрез които може да се стига до консенсус, така че да бъдат облагодетелствани по-голямата част от държавите и когато едно малцинство, един малък брой не може да получи съответните облаги от конкретни решения, това да се вземе предвид така, че те да получат други компенсации, които да бъдат друго благо за тях. Важното е да си сътрудничим в името на една здрава Европа. Която да бъде едно политическо, едно икономическо бижу.
   - Как гледате на бъдещето на света в геополитически план след атентатите на 11 септември в САЩ, на 11 март в Мадрид и 7 юли в Лондон? Дали това е началото на бъдещето?
   - Ние можем да бъдем уверени, че това бъдеще, за което говорите, вече започна. И то представлява едно голямо предизвикателство пред демокрациите, предизвикателството е много сериозно и демокрациите трябва да съумеят да се справят с него. Без никакъв комплекс демокрациите трябва да имат съответните подходящи инструменти - да ги създадат и да могат да се защитават. Да съхранят това, което е есенцията на демокрацията, същината на демокрацията - това е абсолютно задължително - да действат, за да могат да неутрализират неприятелите си. Които съществуват и които са ни “приятели”. И то явни приятели. Това е една нова идея, тя вече започна. Потенциално тя е много опасна. Главните действащи лица там са омразата и технологическият напредък, същият този технологически прогрес, който ни позволява да пътуваме от България до Мадрид и Париж, или до Ню Йорк за малък брой часове и който е добре дошъл за изграждането на мирни и благоденстващи общества, но има и друго лице. Това е лицето, което означава, че може да бъде използван и срещу мирни цели. И то доста разрушително. Което означава следното - с много малко усилия, с много малко средства може да се нанесат много големи щети. Демократичните общества трябва да насочат усилията си, за да могат да работят и да поощряват ценностите на мира, на честния труд, изследванията, опознаването, развитието и социалното общуване. Нашите общества освен това трябва да имат ясното съзнание за това, че трябва да избират правителства, които имат интелигентни програми, че тези правителства трябва да бъдат силни и че политиците от нашите общества, които образуват силни правителства, които образуват демократични правителства, правителства с щедри програми, които подпомагат развитието и добруването не само на собствената си страна, но и на други общества, трябва да спират израстването на други политици, които се ръководят от егоизма, които са слепи в политическо отношение и които могат сериозно да накърнят нашите общества. Опасността е реална и демокрациите имат един отслабен фланг, който трябва да бъде защитен и заздравен, така че силите на доброто, на свободата, на прогреса да са тези, които да преобладават в нашия свят.
   - Религиозни ли са противоречията между новите противници на световната сцена, или по-скоро икономически?
   - Аз съм напълно сигурен за това, че тероризмът не се дължи на религиозно поведение. Ислямът е мирна религия. И той изповядва една философия, която е достойна за възхищение. Но някои терористични групи вземат и крадат идеите на исляма, манипулират ги, за да постигнат кредит на доверие. Което да им помогне да оправдаят действията си. Много е лесно да се разберат мюсюлманските и западните общества, но няма възможно разбирателство между групи, които използват насилието и които казват, че са мюсюлмани, и които използват мюсюлманската религия, като манипулират нейната същина, за да оправдаят цели, които нямат оправдание. И в този конкретен аспект аз мога да цитирам Програмата на Алианса на цивилизациите - една инициатива, предложена от испанското правителство, която се извършва в рамките на ООН. Надяваме се тази инициатива да има бързо развитие в следващите месеци, като нейната цел е да покаже, че разбирателството между западните страни - католическите и мюсюлманските, може да се постигне само въз основа на диалога и добрата воля.
   - Проявяват ли испанските предприемачи интерес към България?
   - Ние проявяваме голям икономически интерес, има много важни испански фирми, които идват в България, но това, което е необходимо, е получаването на един голям договор, който да бъде даден на една голяма испанска фирма, защото съм сигурен, че след това ще дойде ефектът на допълнително събудения интерес. Преди няколко месеца тук беше председателят на една от най-големите испански компании, която се нарича “Насърчаване на строителството и държавните поръчки”. Председателствана е от Марселино Ореха, който е бивш министър на външните работи. Компанията взема участие във важни търгове и иска да отвори офис тук, но й трябва голям значителен договор, за да може да развива инициативите си в тази страна. И аз съм сигурен, че денят, в който това ще се случи, ще постави началото на идването на много други испански предприятия. За момента ние сме извършили инвестиции в областта на туризма - недвижими имоти, строителство, производство на месни произведения, и също така сме спечелили инженерни проекти, участваме в изграждането на новото летище в София. И възнамеряваме да продължим да разширяваме нашата дейност. Колкото повече наближаваме до 01.02.2007 г., толкова по-голям ще бъде броят на испанските фирми, идващи тук. Мисля, че вървим в правилната посока.
   - Как гледате на трудностите при съставяне на кабинет след последните избори в България?
   - Много неща изчетох през тези изминали седмици, говоря от 25 юли насам. И има някои статии, които прочетох и които много ме изненадаха. Аз мисля, че това, което преживя България след изборите, означава едно голямо упражнение по демокрация. Политическите партии разговарят помежду си и междувпрочем така и трябва да се прави. Те търсят спогодби и споразумения. Не трябва да забравяме, че българският народ е дал мандат на политическите партии и това е истинският мандат, който получиха те. И който се превежда в една структура на парламента. Политиците трябва да се адаптират и те правят това, което трябва да се прави - търсят споразумения, разработват тази инженерна наука, за да могат да оформят правителство въз основа на решението на българския народ. Няма нищо по-добро да се види как демокрацията е в действие. А българската демокрация работи и функционира така, както трябва да функционира всяка демокрация. И естествено, същото, което важи за реформата в правосъдието, се отнася и до човешкото същество и човешката свобода. Както човешкото същество има своите дефекти, демокрацията също не е идеална система, но ние все още не познаваме друга по-добра от нея.
Интервю на
Цветанка Еленкова
горе