 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.28, бр.4, година XV, 2008г. |
|
НАУРЪЗ
Науръз е празник на пролетта, най-значителният и най-древен празник на източните народи.
Това е Нова година според древния източен календар. Нарича се още "Първият ден на Нова година" или "Великият ден на народа".
Според народните поверия колкото по-богато се празнува този празник, толкова по-благополучно ще мине годината. Оттук и множеството обичаи.
През тези дни казахите обличат празнични дрехи, ходят си на гости, разменят си поздрави и пожелания за благополучие и охолство през следващата година.
Провеждат се масови игри, традиционни конни надбягвания, развлечения.
През тези дни се готви много храна, която символизира охолство и изобилие през настъпващата година. Празничната трапеза е по обяд, а преди и след нея моллата чете молитви в памет на предците. Накрая най-възрастният от присъстващите произнася благословение (бата), та благополучие да съпътства семейството през годините.
При посрещането на Науръз е задължително да присъства числото 7, което олицетворява дните на седмицата - единиците време във вселенската вечност: пред старейшините се слагат 7 чаши с напитката "Науръз коже", приготвена от 7 сорта на 7 вида житни растения.
БЕРКУТЧИ - ЛОВ СЪС СКАЛЕН ОРЕЛ
Съществува вече десет века. Смятало се е, че като подариш ловна птица на юноша, му пожелаваш да стане смел и силен джигит.
Дресирането на скалния орел е голямо изкуство. Постепенно научават уловената птица да свикне със стопанина си. За тази цел ловецът беркутчи не мигва нощи наред и не оставя и орела да заспи. Той трябва да приема храна (късчета сурово месо) единствено от ръката на стопанина си. А щом свикне с ловеца, конете и кучето му, започва същинската дресировка - обучението се извършва с препарирана лисица, и едва тогава идва ред на истинския лов.
МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ
В момента са известни над 50 вида казахски музикални инструменти. Всеки от тях притежава специфично звучене и традиционни способи на изпълнение. За изработката на музикалните инструменти се използват дърво, тръстика, папур, кожа, кости, рога, конски косми.
Музикалните инструменти се делят на:
- струнни:
Домбра - това e най-популярният народен инструмент, изработен от един къс дърво, най-често с две струни.
На него се свири по два начина - или с всички пръсти на ръката се удря по струните, или те се пощипват.
Кобъз - древен казахски струнен музикален инструмент с лък. Изработва се от един къс дърво и има формата на стомна.
Жетъген - музикален инструмент с изтеглен правоъгълен дървен корпус, със седем струни от конски косъм. В наши дни се използва и като солов, и като акомпаниращ инструмент в народните оркестри и ансамбли.
- духови: керней.
- тръстикови и рогови сърнаи:
Събъзгъ - широко разпространен инструмент в народния бит. Изработва се от тръстика, дърво, по-рядко от метал. Състои се от два дървени жлеба, които с нит се съединяват откъм кухата си страна.
Адърна - древен казахски духов инструмент. Издава силен звук. В миналото се е използвал по време на бойни походи, както и при лов, за да привлича вниманието на птиците и животните, имитирайки звуците, които те издават.
- устни: шанкобъз.
- ударни:
Дангъра - представлява обръч, върху който от едната страна е опъната кожа, а от вътрешната страна са прикрепени метални висулки, създаващи допълнителен шумов ефект при удар или движение.
Дауълпаз - има дървен котловиден корпус, върху който от двете страни е опъната кожа. Свири се, като се удря с ръка или камшик. Използвал се е като военен сигнален или шумов ловен инструмент.
Дабъл - представлява дървен обръч, от двете страни на който е опъната кожа. От едната страна на обръча има дръжка или кожен ремък. По него се удря с ръка или с дървени палки. С него са се давали сигнали и размерите му са били различни, съществували са много големи, бойни, с изключително силен звук.
Асатаяк - казахски народен шумов музикален инструмент. Атрибут, използван при шамански инициации. Представлява дървен жезъл, дълъг над метър. В горната си част имал главичка, на която се окачвали метални висулки с различна форма, които дрънчали при движение.
НАРОДНИ ПЕСНИ
В музикалното творчество на казахите айтъсът е най-важен.
Айтъс е песенно състезание на акини, една от традиционните форми на устна народна поезия. Корените на айтъса са в дълбоката древност и водят началото си от обредно-битовите песни, хоровите песни-диалози между джигитите и девойките, които по-късно прераснали в айтъса на акините (акин у казахите и някои други народи в Средна Азия е поет импровизатор и певец). По време на айтъса се повдигали важни обществени въпроси. Той е много динамичен, изисква бързина, голяма находчивост и импровизаторско майсторство. Акините участвали в поетичните състезания, като си акомпанирали на домбра или кобъз.
Айтъсът на акините е връх в импровизаторското изкуство. Провежда се по време на народни празненства, панаири и т. н.
На песенното състезание акините трябвало бързо да намират остроумни отговори на неочаквани въпроси, да отвръщат на насмешките на съперниците си. Колкото по-блестящи и съдържателни били словесните каскади в импровизациите на акина, толкова по-близка била победата.
В Казахстан от древни времена съществували певци, представители на устната музикално-поетична култура. Те били няколко вида: акин - поет певец, импровизатор; жърау - съчинител и изпълнител на епос; анши, оленши - изпълнители на песни. В изпълнение на певци са записани множество образци на поетичното творчество: терме, жър, толгау.
Обредно-битовите песни са най-различни - елегични, тъжни, лирични, не много дълги, с емоционално съдържание, най-често от първо лице, без ясно изразена композиция. Към тях спадат коштасу - прощаване с роднини и близки, естирту - вест за смъртта на близък човек, жоктау - оплакване на мъртвец, конил айту - утешение.
Има специални сватбени песни за всеки момент от традиционното тържество - за начало на тържеството той бастар и жар-жар, при прощаване с девойката къздън коштасуъ или прощалната сънсу, при откриване на лицето беташар.
ДЕКОРАТИВНО-ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО
На територията на Казахстан от древни времена се е изработвала малка пластика от камък, кост, керамика, метал, глинени, дървени и кожени съдове, стъкло. Широко е разпространена дърворезбата, резбата по кост и камък, обработката и щамповането на кожа, гравирането върху метал, плетенето на рогозки. Развило се е и леенето на художествени предмети от калай и бронз.
Изработвали са се различни видове оръжие: бойни брадви, секири (ай-балта), лъкове (садак), колчани (корамсак).
В ковачеството се появили декоративни елементи. Популярно станало и да се плетат предмети от тръстика.
Бродерията е известна в Казахстан от древни времена. Рисунъкът на бродерията се изработва с разноцветни конци, както и с мъниста, бисер, скъпоценни камъни върху тъкани, кожа и други материали. Ползват се четири вида бродерия: верижен бод (бъз кесте), фестон (баста), двуреден (албър кесте), кръстат бод (кенебе). От тях най-много се използва верижният, който се прави с кука или специална игла.
Към традиционните видове декоративно-приложно изкуство в Казахстан спада и художествената резба, която се използва за украса на предметите за бита (съдове, мебели), а също и за архитектурни съоръжения. Разпространена е резбата върху дърво, камък и кост. Често резбата се обагря, рисува се или се инкрустира с кост и метал. Резбованата кост се употребява при дърворезбите.
Тъкането на килими е древен, изконен занаят на казахите. От памтивека и до наши дни те украсяват стените в домовете си с ръчно изработени традиционни килими сърмак. Цветовата им гама е скромна, но рисунъкът - прецизен. На пръв поглед е прост, но се прави трудно. Като начало в степта трябва да се накоси специална трева, наречена сребърна, да се подготви вълната - да се изпере и боядиса всяка купчина в свой цвят. И тук настъпва най-отговорният момент. Всички вкъщи - деца, възрастни, старци, тъпчат с крака увития в сламата бъдещ килим, докато вълната се сплъсти здраво. Разгръщат сламата, от всеки цвят изрязват съответната фигура и на друга рогозка нареждат апликациите. Отново навиват рогозката и я тъпчат, докато апликациите се съединят здраво една с друга. А когато разгърнат килима, майката заръчва на най-малкото момиче да зашие отделните елементи на шарката един към друг. След това обшиват орнаментите с ширит, отново овалват получената допълнителна шарка и сърмакът е готов.
КАЗАХСКАТА ЮРТА
Юртата е тип преносимо сглобяемо жилище, отчасти оцеляло до наши дни. Състои се от дървено скеле, покрито с кече.
Скелето кереге образува стени от преплетени дървени пръти. Уук - дълги дървени пръти, покриват горната сферична част на юртата. Шанъракът е най-горната открита част на юртата, откъдето излиза димът на огнището, тя служи за вентилация и частично осветление на вътрешността ..
В зависимост от температурата юртата се покрива с два и дори повече слоя кече. Последният се намазва с мас, за да не пропуска влага - дъжд или сняг. Площта . е от 6-7 до 30-40 кв. м. Сферичната форма . придава максимална топлоемкост. Вратите . се двукрили, резбовани, от чам или бреза. По тях се съдело за естетическия вкус на стопанина, за общественото положение и богатството му. Мотивите им изобразяват животинския и растителния свят на Казахстан.
В средата на юртата се намира огнището с провесен на него котел - казан.
Мястото до огнището се смятало за почетно и там настанявали най-уважаваните гости.
Основното украшение на юртата са килимите, най-вече плъстените текемети. Вътрешността се украсявала с различни пътечки, ленти от плъстена вълна, инкрустации от кече, тъкани, бродерии, рогозки.
Всяко кътче в юртата има свое предназначение - мъжка и женска част, за дрехи, "работилница", където поправят сбруите и се извършват други ремонти, място за готвене, за спане, за конските сбруи, за децата, за сина и снахата.
Поради това, че направата . е проста и достъпна, сглобяването . е бързо и лесно и се използват естествени материали и поради отличната . преносимост юртата се е превърнала в идеално номадско жилище, което се среща в степта до ден днешен.
КАЗАХСКИ НАЦИОНАЛНИ ИГРИ
Къз Куу (Хвани момичето) - в играта участват девойки и юноши. Ездачката се старае да се изплъзне на джигита, а когато той я наближи, го удря с камшика. Ако юношата не успее да я настигне до определено място, тя отново го удря с камшика. Ако пък я настигне, си е заслужил целувка.
Аударъспак (Борба на коне) - този национален спорт изисква майсторско владеене на ръкопашния бой и на ездата. Конниците се борят, яхнали коне. Печели онзи, който събори противника си от коня.
Кумис Алу (Вдигни паричката) - според някогашните условия на тази игра джигитът трябвало да вдигне от земята кюлче сребро, както язди с все сила. Сега вместо сребро се използва носна кърпичка. Тези надпревари силно поразили Александър Македонски по време на походите му в Средна Азия. Според историците, като видял Кумис Алу, той възкликнал: "Ето това е истинска подготовка на конници воини."
Кокпар (Борба за заклан козел) - най-популярната народна игра. Тя произлиза от древен обичай, според който трябва да принесеш в жертва козел, за да се пречистиш от всякакви злини. В играта вземат участие до 1 000 конници. От двата края на голяма поляна се поставят вратите на двата съперничещи си отбора. Трябва да бъдат улучени със символичния заклан козел, за който се борят играчите от всеки отбор.
|
|
| Посолство на Р Казахстан в София |
|
| горе |
|
|
|
|
