 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.21, бр.4, година XV, 2008г. |
|
|
Нашият общ многолик дом |
|
|
| Олег Дъмов, политолог, член на Съвета на Асамблеята на народа на Казахстан |
|
Казахстанците винаги са се гордеели не само с живописната си земя и чудното разнообразие на ландшафта, но и с многоликото разнообразие от народи, ярко съчетало в себе си многобройни култури и традиции. Крилатата фраза по адрес на Казахстан, че е планетата на стоте езика, не е лишена от съдържание. Днес в страната живеят представители на повече от 130 националности и 40 религиозни конфесии. Над сто хиляди наброяват групите на корейците, уйгурите, азербайджанците, белорусите, немците, татарите, узбеките и украинците. Под 50 хиляди души са диаспорите на поляците, чеченците, турците, гърците и башкирците. Многобройни са и диаспорите на дунганите, таджиките, кюрдите, чувашите, ингушите, евреите, арменците и много други народи.
Конгрес на лидерите на световните и традиционните национални религии
В столицата на Казахстан - Астана, през септември 2003 г. се проведе конгрес на лидерите на световните и традиционните национални религии - събитие, което дотогава не беше познато на света.
Въпросът за мирното съвместно съществуване и конструктивното взаимодействие между народите, религиите, държавите и правителствата в наши дни се измества от чисто теоретична плоскост към най-важните практически задачи. В днешно време се извършва радикално преустройство на света, милиарди хора в целия свят срещат трудности в адаптирането към технологичните новости и се сблъскват с жестоките изисквания на глобалния пазар. Това, че човечеството масово се възвръща към религиозните истини в търсене на отговори, никак не е случайно.
Срещата на казахстанска земя даде своя принос във формирането на културата на диалог между вероизповеданията. Всички присъстващи се договориха за създаването на система от консултативни срещи, за въвеждането на определени процедури и норми на диалог и за още едно, много важно нещо - конгресът на лидерите на световните религии да стане традиционен. На 12-13 септември 2006 г. в Астана се проведе Вторият конгрес на лидерите на световните и традиционните религии. Повече от 160 делегати представиха световните и традиционните религии: ислям, християнство, юдаизъм, будизъм, даоизъм, синтоизъм и други. Освен това в мероприятието взеха участие представители на международни организации - ООН, ОССЕ, ЮНЕСКО и други.
Идеята за Асамблея на народите на Казахстан получи активна подкрепа и след сериозна подготвителна работа тя беше създадена. Формираният от президента на страната нов консултативно-съвещателен орган за хармонизиране на междунационалните отношения под формата на народна дипломация се оказа жизнен и необходим и органично се вписа в системата на демократичните институти. След приемането през май 2007 г. на поправките в Конституцията на страната, в долната камара на парламента на Казахстан (Мажилис) има представители от Асамблеята на народите на Казахстан.
БЪЛГАРИ
Според преброяването през 1999 г. броят им в Казахстан е 6,9 хиляди души. В страните от ОНД най-много от тях живеят в Украйна - 233,8 хиляди, в Молдавия - 88,4 хиляди, в Руската федерация - 32,8 хиляди.
Преселването на българите в Казахстан е вторият етап от движението на българите извън България. Първият етап са Украйна и Русия.
Руското правителство, заинтересовано в усвояването на слабо заселените степни пространства на Черноморието и Южна Бесарабия, отнети от Турция, привличало върху тези територии чужди преселници, като им давало статут на поданици на държавната хазна. Заселниците получавали големи парцели земя и били освободени за дълъг период от данъци и военна повинност. По тези земи и до ден днешен живеят по-голямата част от потомците на първите български преселници. Така от общо 372,9 хиляди души от българска народност според преброяването от 1989 г., 86,4 % живеят в Украйна и в Молдавия. Делът на българите в Русия е 8,8 %.
През 1908-1910 г. първите български преселници пристигат на територията на днешен Казахстан, основавайки новите села Разумовка и Андрияновка в Павлодарска област и село Българка в Актюбинска област.
Репресиите от 1937-1938 г. засягат всички социални слоеве на българите на довоенната територия на Украйна, Русия и Казахстан. В резултат на променената политика на съветското ръководство към националните групи, чиято основна етническа територия се намира в чужбина, лоялността на тези групи към политическия режим на СССР е подложена на съмнение. Българите, конкретно, спират да ги взимат войници. Ликвидирани са тяхната териториална автономия (национални райони и селсъвети), културните им институти (националните им училища, печат, театър и др.).
В средата на юни 1941 г. по спешност са депортирани в Сибир заможните и средни собственици сред българите, заедно с техните семейства. Репресиите не подминават и българите, които вече живеят в Казхстан близо три десетилетия. Те са мобилизирани принудително в трудови армии за добив на въглища във Воркута и Караганда и за изсичане на гори в Коми АССР. В резултат на това етническата група не може да устои на натиска на асимилацията. С течение на времето, в по-сложните условия традиционната култура на българите се възпроизвежда слабо и е сведена само до отделни елементи.
БЪЛГАРСКИЯТ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР В КАЗАХСТАН
Културният център е създаден по инициатива на Олег Дъмов през 1994 г. Статутът му е регионален. Председател на Съвета на българския културен център е Олег Григориевич Дъмов. Роден е на 4 декември 1946 г. в село Краснокутское, Павлодарска област, политолог, юрист, публицист и поет. Казахстанец от български произход, чиито прадеди заедно с първите български преселници пристигат през 1908 г. в казахстанските степи от Бесарабия.
Българската диаспора в Казахстан не беше успяла да устои на натиска на асимилационните процеси от последните четири десетилетия и практически беше изгубила своята национална самобитност. Причините - раздалеченост на местата на живеене, много смесени бракове, липсата на национални училища. Но голямото им желание да се върнат към историческите си корени, да възродят националната си култура, език и народни традиции позволиха да се създадат и организационно да се сформират български културни центрове в два региона (Иртишски и Актогайски) в Павлодарска област. В много области през последните години са организирани и проведени фестивали и дни на българската култура.
Проява на висока хуманност и патриотизъм е решението на правителството на България да предостави възможност за обучение на български младежи от Казахстан в българските университети. Установени са контакти с Агенцията за българите в чужбина към правителството на България.
Политиката на нов независим Казахстан и създаването на Асамблеята на народите правят много за възраждането на културата на народите, включително и на българския.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
