|
|
ТРАДИЦИИ |
стр.57, бр.4, година XI, 2004г. |
|
|
ДУШЕВНОСТ И ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА БЕЛАРУСКИЯ НАРОД |
|
|
ДАЖИНКИ - ДОЖЪНВАНЕ
Така се нарича последният ден от жътвата на полята, всеобщ празник на победата над урожая. Дажинки - това е неголям обред в многодневното усилно време по прибиране на зърното. То включва ритуали, посветени на последните класове или снопи на полето. Жените оставят няколко непожънати класове, които по народному се казват "брада". Според преданията те са "брадата на Бога".
Класовете се привързвали с червени конци от човек със завързани очи. В този ден на жътвата хората се кланяли на земята за приподнесените от нея плодове, като оставяли за следващата оран хляб и сол и свещички. Събирали също така цветя, каквито в изобилие растели по полето. Плетели венчета и с тях се връщали в селото. Задължително обкичвали сърповете си с класове. Смятало се, че "голият" сърп ще донесе гладна зима и неурожай, неплодородие за следващата година.
С последния работен ден на полето са свързани много гадания. Те по право и чест се падали на неомъжени девойки, които много се интересували от това, което ги очаква. Когато, завършвайки жътвата, момичетата се готвели да отиват на полето, те вземали в ръка няколко сърпове, хващали ги за конците и ги хвърляли зад себе си. Най-важното било да не ги постигне несполука. Да не успеят да хвърлят както трябва сърпа. На която девойка сърпът падне по-близо, още първата есен се омъжвала.
В оставената "брада" хвърляли хляб с думите: "Дарувам те тебе, нивка, с хляб и сол, а ти на нас давай също спорност в работата и добро здраве." След това ядели яйца, а момичетата гадаели. Заглеждали се под снопите: ако има червеи, щели да се омъжат за богаташ. Ако е малка буболечка (кузурачка) - за беден. Ако имало паяк - за вдовец... Понякога, за да спечелят всеобща любов от страна на мъжкото население, момичетата пиели от водата, служила за овлажняване на снопите. Всъщност това било отвара от класовете, която придавала необикновена матовост на кожата.
Времето за прибиране на зърното не подминавало никого и привличало в работата всички жени без изключение. Не пропускало и бременните. Понякога се случвало жената да ражда на полето. Такива новородени беларусите наричали "житнички". Смятало се, че те ще станат силни и красиви, тъй като силата им идвала от самата земя.
Романтичното време на песните над полето днес е заменено от механизацията. Но обредите са останали и са придобили общонационален характер, жива част от душевността и чувствителността, така уникални за беларуския народ.
ИВАН КУПАЛА - ПРАЗНИК НА ВОДАТА И ОГЪНЯ
Седми юли е ден - празник на Иван Купала (раждането на честния и славен пророк), предтеча на Кръстител Господен, и това е един от най-поетичните празници в беларуския и обредния календар. Купалските огньове вдъхновявали за творчество стотици писатели и поети. В този ден църквата отбелязва рождения ден на Свети Йоан Кръстител. Още в дохристиянско време славяните почитали празника Купайла, т. е. ден на Слънцето. Чрез сливане на християнска и езическа традиция е бил създаден празникът Иван Купала.
В края на юни обедното слънце достига най-високата си точка на небето, известна като лятно слънцестоене. След това, достигнало пълното проявление на своите творчески сили, то прави обратен завой и поема към зимния път, като губи от своята царствена власт над природата. Отдава част от своята животоносна сила и започва все по-ниско и по-ниско бавно да се спуска от небесната планина; дните намаляват. Цялата природа като че ли предчувства своята близка старческа отмалялост и бърза да живее пълноценен живот. За последен път кука кукувица, последните чудни песни пее със своя звънък глас славеят.
Купаловската нощ е най-кратката. През нея никой не трябва да спи. В магическата купаловска нощ дърветата преминават от едно място на друго и разговарят чрез шепота на листата: беседват помежду си и животните. Даже тревите в тази нощ се изпълват с особена, чудодейна сила. Всичко земно, билки и небилки, придобива свръхестествена мощ - както злото, така и доброто. Нощните треви цъфтят със светлинни огньове. Такава е черната папрат - царят на царете. Някое цвете пламти с неподвижен силен пламък, някое има вид на мълния с летящ, призрачен огън. "Тревата Лъв" е известна и назовавана в най-древни времена; "расте неголяма, а има вид на лъв. През деня можеш и да не я забележиш, сияе нощем. На нея има два цвята, единият жълт, а другият нощем като свещ гори. Около нея наблизо трева друга няма, а тази, която я има, се прекланя пред нея. А ето какво се казва за дивната трева киноворот: "Каквато и буря да има, тя се кланя на изток с всичките си стволове, даже и когато няма вятър. Папрат, която разкрива силни огненочервени (понякога малинови) едва мержелеещи се цветове само в няколко мигновения." Купаловската нощ дава възможност на този, който я намери да, познава бъдещето.
Както е известно и до днес този обичай се пази. Вечерта на Иван Купала се прескача голям огън. Впрочем и самотните момичета има с какво да се занимават по това време. На нещастната в любовта, за да омагьоса избраника си, й се препоръчва три пъти да обиколи ръжено поле без дрехи. Докато голата красавица се носи в кръгове, възлюбленият ще я види в съня си, а на утринта ще разбере, че тя е единствената и неповторима, която той е търсил през целия си живот. След завършване на веселията може да се отиде на почивка. Това не се отнася само за смелите и чисти сърца, които имат шанс да намерят вълшебния цвят на папратта и да получат всички земни съкровища. Пътят към цвета се пази и защитава от нечиста сила.
В деня на Иван Купала болните се изцеляват с роса. Затова е нужно хората да станат колкото се може по-рано и да преминат боси по целебната купаловска роса. Особено целебна е нейната сила при изгрев слънце. Поради това е речено: "Който рано става, на него Господ дава!"
Земното и вселенското, родното и божественото се съединяват през тази нощ, колкото магическа, толкова и реална за земята на Беларус, древна и млада, стародавна и пълна с жизнени сили.
|
|
Материалите са предоставени от Посолството на Р. Беларус в България Превод от руски: Стефан Поптонев |
|
горе |
|
|
|
|