 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.30, бр.4, година XI, 2004г. |
|
|
ПОЛОЦК - СТАРАТА СТОЛИЦА НА БЕЛAРУС |
|
|
| Горан Благоев, БНТ |
Историята на древната белaруска столица Полоцк е забулена в тайнственост. В "История на Полша " от ХIV в. градът е наречен Крепостта на Бялата Рус. За първи път Полоцк се споменава през 862 г. в прочутата "Повест временных лет", но се предполага, че е доста по-стар. Далечен предшественик на сегашния град е укрепеното дървено славянско селище, което се издигало на река Полота - един от притоците на Двина. В този ранносредновековен период Полоцк имал укрепен център (т. нар. детинец), около който се развивало същинското поселение. "Детинец"-ът се издигал на висок хълм - зад неговите крепостни стени се намирали княжеският дворец и жилищата на феодалите. В средата на XI в. тук били положени основите и на главната църква на държавата - Софийския събор, който и до днес напомня за блясъка и славата на Полоцкото княжество. Църквата била съградена от могъщия полоцки княз Всеслав и по значение се равнявала на църквите "Св. София", които се издигали в Киев и Новгород. В полоцката "Св. София" векове наред се съхранявала знаменитата библиотека на Полоцк, разграбена през 1579 г. при нашествието на полския крал Стефан Батори. Известният хронист Р. Гейденщайн, който е и секретар на Батори, описва библиотеката така: "В очите на образованите хора почти не по-малка ценност от цялата останала плячка имаше намерената тук библиотека. Освен летописите в нея имаше много съчинения на православните отци на църквата и всички те бяха на славянски език..." Предполага се, че част от знаменитата Полоцка библиотека съставлявали стари български ръкописи. Това били някои от българските книги и свитъци, разпространени и запазени из големите манастири и градове на Русия и Белaрус след завладяването на Първото българско царство от Византия. Полоцк бил един от малкото градове, в който ранносредновековните български ръкописи, разбираеми за местните хора без превод, се запазили чак до края на ХVI в.
Софийският събор в Полоцк е смятан за най-значимия православен култов паметник в Беларус. В своя първоначален вид той имал пет или седем купола. От времето на построяването му е запазена само абсидата, състояща се от три части. Софийският събор пази спомена от някогашното противоборство между православните белaруси и католическата църква, свързано с преминаването на Полоцкото княжество към територията на Полша от 1667 до 1772 г. Само една година след преминаването на Полоцк към полското кралство Ян Казимир издава указ за предприемане на решителни мерки срещу православната църква и православните жители на града. Полският крал заповядал всички православни църкви да преминат под ведомството на униатския епископ Гавриил Коленда, а православните монаси да бъдат отстранени от манастирите. В сегашния си вид Софийският събор е от средата на ХVIII в. - тогава храмът бил значително преустроен заради превръщането му в униатска базилика. При тази реконструкция малките куполи били премахнати и над входа издигнали две камбанарии в бароков стил, характерни за католическата архитектура. След наскоро завършилата реставрация на този древен храм в него е открита концертна зала с орган.
Полското владичество оказва чувствително влияние върху облика на Полоцк, запазен и досега в старата му част - в средата на ХVIII в. се оформя правоъгълната планировка на централната градска част. От правоъгълния площад тръгват улици, които се пресичат под прав ъгъл. Подобна планировка има и тогавашната полска столица Краков, а и много други средно- и западноевропейски градове. На главния площад се издигали йезуитската академия и католическата катедрала, превърнати по-късно в кадетски корпус и в съборна църква на града "Св. Николай".
 |
Майстор Лазар Богша,
литография - А. Кашкуревич |
Един от интересните паметници в града е т. нар."Дом на Петър I". Сградата е строена в края на ХVII в. в стил, наподобяващ барок. През 1705 г. по време на Голямата Северна война руският император влиза с войските си в Полоцк. Петър I превръща този дом в своя квартира. Тук на 1 юли той издава "мемориал", в който обвинява униатските духовници, че поддържат тайна кореспонденция с шведите, срещу които русите воюват. Домът на Петър I може да бъде посетен на ул."Ленин" №33. На същата улица е и мъжкият Богоявленски манастир, построен през втората половина на ХVII в. в стила на класицизма. Тази обител пази спомена за видния белaруски философ и писател Симеон Полоцки, който застава на страната на белaрусите в борбата им срещу чуждото полско и католическо потисничество. Той е автор на разнообразни църковно-нравоучителни текстове, които осмиват и осъждат безделието, лицемерието, алчността и разгулния живот на монасите и висшето духовенство.
Любувайки се на старите паметници, туристите ще видят скулптурните фигури на редица видни беларуси, които са родени тук и свързали своите дела с Полоцк. Особено впечатляващи са два паметника - единият е на видния просветител и книжовник Франциск Скорина. Той е роден в края на ХV в. в семейство на полоцки търговец. Средата, в която живеел Скорина, го подтикнала още от малък към "широко опознаване на окръжаващия го свят". Впоследствие той учи в университета в Краков и в Падуа. Живее в Прага, където открива първата си типография. Тук той отпечатва 23 глави от Библията. Впоследствие продължава своята издателска и преводаческа дейност във Вильно, Москва, Варшава, Познан, Кьонинсберг (Калининград). Навсякъде той почитал и прославял своя роден Полоцк. Благодарение на Франциск Скорина книгоиздаването из белaруските земи престава да бъде монопол на църквата и манастирите. Неговото дело има голямо значение за развитието на белaруската култура, особено за езика и литературата, както и за увеличаване на грамотността сред белaрусите.
Вторият забeлежителен паметник е на великата белaруска светица Ефросиния Полоцка. Тя е изобразена сякаш всеки миг ще благослови застаналия пред паметника й поклонник, държейки в ръка символа на Белaрус - "Кръстът на Лазар Богша".
|
|
| горе |
|
|
|
|
