архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

ЕВРОПЕЙЦИ стр.20, бр.4, година X, 2003г. Масимо ди Джандоменико: ИТАЛИЯ ОТВАРЯ ЗА БЪЛГАРИЯ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАЗАР "Когато говорим за италиански инвестиции, всъщност говорим за доказване на българското качество." "Ние сме тези, които даваме картина за България."  Масимо ди Джандоменико е роден на 25 март 1952 г. в Абруцо, Италия. Завършил е право в Рим и е специализирал правни и икономически аспекти на международните организации. В системата на ИЧЕ е от 20 години. От 1985 до 1990 г. е заместник-директор на представителството на ИЧЕ в Сао Паоло. След това, до 1999 г. работи в Рим и ръководи дейността на ИЧЕ при подготовката на мениджърски кадри за страните в преход. През 1993 г. е избран от италианското правителство за национален експерт в работната група от европейски експерти, които изготвят предпроектно проучване за Европейска фондация за обучение, специализирана организация на ЕС със седалище в Торино, Италия. От 24 ноември 2000 г. е директор на ИЧЕ в България. - Г-н Ди Джандоменико, в какво точно се изразява ролята на вашия Институт за осъществяването на контакти между италиански и български фирми? - Италианският Институт за Външна Търговия е държавна агенция за промоция на италианската икономика и експорт. Ние имаме над 100 офиса в чужбина, от които 5 в Щатите, 3 в Русия, 4 в Китай. За нас е важно да поддържаме представителство в страни, където италианския експорт е традиционно силен. Когато става дума за България, вие много добре знаете, че Италия традиционно е най-големият външнотърговски партньор на страната ви. Да вземем например връзките между КРЕМИКОВЦИ и МАРЧЕГАЛИЯ, която е най-големият му клиент и втората по големина фирма в металургичния сектор за цяла Европа. Сетне, да вземем текстилния сектор - присъствието на МИРОЛИО в страната също е достатъчна предпоставка за активните отношения между двете страни. Електронният сектор в Италия е представен от малки и средни предприятия. Когато говорим за такъв в България, разликата е голяма - в Италия той работи с милиарди евро, въпреки, че става дума за фирми от малък мащаб. Такъв е примерът с ГУЦИНИ ГРУП в сектора на осветителните тела. - Но какво е онова, което привлича италианските фирми към българския пазар? - Когато в двустранните търговски отношения се наблюдава разцвет, ръст както на българския износ за Италия (31%), така и на вноса от Апенините (29%) и когато обхватът на стокообмена между България и Италия е толкова разгърнат, и десетки италиански и български фирми са заинтересовани, тогава съвсем естествено е този интерес за установяване на контакти да продължава да расте. - Но в какво се крие причината за подобен интерес? - Виждате ли, Италия е петата индустриална страна в света. Производственият капацитет на италианската индустрия е един от най-големите, нормално е, погледнато исторически, Италия да е важна страна за международната търговия. Милиони са италианските предприемачи, които проучват пазара и търсят възможности за развитие на техния бизнес. Асоциацията КОНФИНДУСТРИЯ, например, обединява над 1 млн. малки и средни предприятия. Имайки предвид това, а също и фактът, че България е в процес на присъединяване към ЕС е обяснимо защо страната Ви представлява интерес за италианските фирми. - В този смисъл бихте ли конкретизирали кои пазари са привлекателни и представляват приоритет за италианските предприемачи? - Що се отнася до Балканите ние сме партньор № 1 за Албания, също така за Румъния и за България. Въобще този район е предпочитан. - Но в какво се крият корените на интереса към Балканите? - Съществува пакет от закони в подкрепа на интернационализирането на италианските фирми, в който България е определена като приоритетна страна. Повечето от страните-партньори от Източна Европа от следващата година ще са членки на ЕС като Полша, Чехия, Унгария, така че финансирането за тях ще трябва да бъде прекратено. - Кои са секторите, в които италианското присъствие е традиционно силно и къде то тепърва настъпва? - Още от началото на промените в България първите италиански предприемачи бяха тези свързани с текстила. МИРОЛИО е една от най-големите фирми в сектора, а там интеграцията между двете страни е най-силна. Другият сектор, който в момента представлява голям интерес за Италия е електронния. В Пловдив има 6 италиански фирми, които работят в тази област. Наскоро нашият Институт осъществи една доста важна среща между Българската Камера на Електротехниката и Асоциацията на електронната индустрия в Италия АНИЕ. АНИЕ реализира експорт за 50 млрд. евро годишно. Разбирате, значението на такава среща. Освен това, в България съществува проблем със стандартите в сектора и необходимостта те да се уеднаквят с европейските. Присъствието на тази среща на представители от Посолството, на моя приятел Г-н Атанасов, който е президент на Камерата на Електротехниката и на директора на Института по Стандартизация и Метрология беше от особено значение. Аз съм изключително удовлетворен от тази инициатива, защото италианските предприемачи бяха заинтересовани от българския пазар, а така също и българите от италианския. Институтът подкрепя множество инициативи в областта на търговията, също и на следдипломната квалификация и обучението на кадри. В този момент, например трима млади български специалиста посещават квалификационен курс в Италия, изцяло финансиран от италианското правителство. Те ще прекарат шест месеца в Италия. Що се отнася до международния търговски опит и обучение нашият Институт е най-старият в Италия, след училището Енрико Матей за млади инженери от областта на петролния сектор /говорим за 60-те, тогава този тип промишленост се нуждаеше от млади специалисти/. След него беше създаден и нашия Институт, който през 1958 г. започна своята дейност в областта на международното обучение и квалификация. - Означава ли това, че посредством търговията вие налагате италианския език и култура? - Вижте, езикът не е важен. Всички преподаватели, които обучават в Института говорят английски. Също така селекцията за участие в такива курсове за специализация се прави на английски, който е и езикът на търговията. Разбира се за онези, които знаят италиански, това е предимство, но селекцията се прави на английски. А когато говорим за бъдещи специалисти подбора е по-качествен, когато се извършва от по-широка група хора. - Каква е крайната цел на едно такова обучение? Има ли връзка между бизнеса и културата? - Крайната цел е бизнес културата. Младите българи имат тази възможност да останат в Италия два месеца, изцяло финансирани от италианското правителство. Важно е, че една част от техния стаж се провежда в италианска фирма, за да могат да видят на място как една модерна индустрия функционира. След такъв курс, аз съм допринесъл за подготовката на най-добри представители на италианските интереси в България, защото младите се завръщат с доста добри познания в областта на италианската индустриална система. Те са способни да въведат в българската фирма, в която работят нов, подобрен начин на управление. Не съм правил сметка колко от тях в последните години вече участват в управлението на своите предприятия. Те имат ентусиазъм, идеи, логика. И разбира се, най-важната цел и задача на тези курсове е промоцията на италианските интереси в България. - Вашият Институт започва през 1926 година като институт за износ на селскостопанска продукция, в момента покривате всички сектори на икономиката. Това означава, че той е една динамична организация? - Италианският Институт винаги е стоял до италианския предприемач след промените, които италианската икономика регистрира. В порядъка от 80 години Италия беше превърната от селскостопанска страна в индустриална, което наложи и промяна в стратегията на Института. Но мисля, че значението на Италианския Институт ще се запази и за в бъдеще, защото ние сме най-добрите специалисти в подкрепа на малките и средните предприемачи. Фирми като ФИАТ или ЕНЕЛ не се обръщат към нас за контакти, те контактуват директно с Министерство на икономиката. Големите компании притежават друг потенциал - хора, които говорят чужди езици, специалисти, които работят за тях в други страни, в които те биха искали да инвестират и т.н. Но 99% от италианските фирми са малки и средни. Те се нуждаят от голямо количество информация, която ние сме в състояние да предоставим. - Кое е най-голямото препятствие, което италианските предприемачи срещат, стъпвайки за първи път на българския пазар? - Необходимостта от правна консултация - да намериш най-подходящия български партньор. В момента италианските предприемачи, които инвестират в България не се нуждаят от млади хора, които само да говорят италиански, а от такива, които притежават различни умения и познания. Все повече и повече български специалисти навлязоха в италианския бизнес в България и мисля, че това е твърде положително. Когато говорим за италиански инвестиции, те водят със себе си до качествено подобряване на българското производство и инвестиции в човешки ресурси. Италия отваря за България европейския пазар. - Може ли само с един изречение да формулирате дейността на Вашия Институт? - Институтът представя на италианската предприемаческа общност многобройните възможности за бизнес партньорство, които страната Ви предлага. В момента например се подготвя и официалното италианско участие на Есенния Пловдивски Панаир. - Какви новости да очакваме, свързани с дейността на вашия Институт във връзка с председателстващата роля на Италия в ЕС? - Както каза Министър Председателят Берлускони и аз повтарям неговите думи - Италия категорично подкрепя членството на България в ЕС. Този семестър е доста важен за вас. Много от въпросите имат своя политическа страна и поради тази причина са от компетенциите не на нас, а на Посланиците ни. Ние просто координираме своите действия с тези на дипломатическите мисии в страната. Ние сме държавна агенция, но за подпомагане на частния сектор. - Накъде, в кой друг сектор ще бъдат насочени интересите на италианските фирми в бъдеще? - Енергетика, Околна среда, Инфраструктури, Телекомуникации. Интервю на Цветанка Еленкова горе