 |
|
| СВЯТ |
стр.48, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
|
Аморгос: безкрайна синева |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
Аморгос е най-източният от Цикладските, най-южният от Спорадските и най-северният от Додеканезките острови в Егейско море. Има продълговата форма със стръмни геоморфологически образувания, ориентирана по оста североизток-югозапад. Просперитетът на острова в древността се дължал на стратегическото му географско разположение и на безопасното пристанище в Катапола, което го превръща в мост между Източно Егейско море и Малоазийския бряг, “стъпка” в открито море между север и юг, между островите Икария и Крит. От византийската епоха датира неговата най-голяма забележителност - манастирът “Богородица Хозовиотиса”, вграден в отвесна тристаметрова скала, който дълбоко впечатлил Льо Корбюзие със своята архитектура. Местно устно предание разказва за чудодейното пристигане на Богородичната икона от Хозова в Палестина по време на иконоборческия период, донесена от монаси, прокудени от манастира им поради религиозните размирици в Светите земи. Според друга традиция, записана от пътешественика Турнефор през 1717 г., чудотворната дървена икона дошла, като доплавала по море до подножието на скалата, където по-късно през 1088 г. манастирът бил съграден с хрисовул на византийския император Алексий Комнин.
Основният порт Катапола е най-удобното естествено пристанище в защитен залив на Цикладските острови. Второто пристанище Егияли обслужва северната част на острова. Въпреки че шосейната връзка между Егияли и Катапола е асфалтирана, останалата пътна мрежа на острова не е в добро състояние. Средствата за придвижване, с които можете да разполагате, са междуградски транспорт, кола и мотопед под наем, каик или... магаренце! Полезността на последния вид транспорт човек установява по време на панаирите край отдалечените параклисчета на празнуващите светии, надвиснали по склоновете над морската бездна, докъдето само търпеливото клепоухо може да се изкачи натоварено с храна за празненството. Добре поддържаните туристически пътеки на острова доставят радост не само на заклетите планинари, а и на онези, които биха искали “в края на пътя” да срещнат не просто археологически обект или някоя знаменита руина, а живот и човешко присъствие. Такива дестинации могат да бъдат параклисчетата с панаирите в планинската пустош, където след благославянето на храната от игумена на манастира или друг духовник местните хора ще посрещнат госта като свой на трапезата. А отец Спиридон е може би един от малцината игумени в Средиземноморието, който навестява своето пръснато из отдалечените планински гънки паство яхнал магаренце.
Някои от празниците на Аморгос датират още от древността, други са изковани от християнската вяра. Контролът над острова по време на османското владичество се свеждал основно до редовното плащане на данъците. Тъй като манастирът “Хозовиотиса” бил освободен от данъчни тегоби, много хора му дарявали имотите си, като съграждали в тях параклис или църква. Православният календар изобилства на патронни светии и всеки месец е почетен с най-малко един голям религиозен празник. Манастирът празнува на Въведение Богородично (21 ноември). Ако се озовете на острова по Великден или през седмицата до Томина неделя, ще видите истинска нагледна христоматия по обичаи, свързани с народната обредност. В разгара на лятото на 26 юли се празнува Света Параскева с рекорден брой дарения в нейно име и за манастирска полза; Кръстовден, Гергьовден и датите, свързани с житието на Св. Йоан Богослов, също се отбелязват с гощавки, танци и свирня на традиционния за Цикладите дует от цигулка и лауто (разновидност на лютнята, останала в наследство от венецианското владичество по тези места). “Пататато” е традиционното ястие на Аморгос, приготвяно от козе месо и картофи с доматен сос. То може да се опита по Великден, както и на всички останали големи религиозни празници, които местните жители благоговейно отбелязват. Други интересни кулинарни предложения са “Калугерът” (патладжан, пълнен с месо и сирене), “Ксидато” (вид шкембе чорба) и рибената чорба. Централното селище на острова се нарича Хура и тук в дните след Великден се приготвя традиционният сусамен сладкиш “Пастели”. От Катерина Маринаки, чийто произход е от друг малък цикладски остров - Фолегандрос, научваме, че пастели, което представлява сусамена пръчка, е бонбониерата на гръцките острови, сладкишът, който се поднася на сватби и при всички празнични поводи. На сватбата й в Атина почерпката е била с традиционното пастели и бонбониера като паралелен аксесоар на градските нрави. “Пастели” се приготвя от забъркани заедно мед, сусамено семе, малко брашно, кимион, които се варят половин час, докато придобият розовозапечен цвят. След това сместа се разстила и разточва с точилка, за да изтънее и стане плоска. Нарязва се на ромбоидни парченца, всяко от които се поставя върху подложка от лимоново листо, за да поеме аромата му. “Ракомело” - ракия, сварена с мед, е местната “запазена марка” сред напитките. Край казана на площадчето, където се вари пастели, се разклоняват калдъръмените улички на Хора, мамещи с живописните постройки, със съградените от ръка на майстор архитектурни арки над тесните проходи-улички. Венецианското имение “Гаврас”, което днес подслонява археологическата сбирка на Аморгос, и средновековната крепост също са във фокуса на интереса тук. Сградата, в която е изложена археологическата сбирка, е един от най-старите паметници от времето на венецианската окупация на Егейските острови и датира от ранния XVI в., когато Аморгос принадлежал на дукството на Наксос. Многобройните надписи върху мрамор, разнообразните предмети от всекидневния бит, монети и др. свидетелстват за политическата история, институции, културни и артистични връзки, религиозния и всекидневен живот на трите големи града на Аморгос от елинистичната епоха: Катапола, Егияли и Аркесини. Мраморните скулптури в музея отразяват политическите промени и независимостта на острова от различни водещи за съответната епоха сили - Птоломеи, самоски тирани, родосци, римляни.
Следи от цикладската култура тук са открити най-напред през 1850 г. от немския археолог Лудвиг Рос, образец на учен-елинист, установил се в Гърция след Освобождението, заедно с двора на първия гръцки крал Отон, син на владетеля-елинофил Лудвиг Баварски. Основните находки са цикладски идоли, малки мраморни статуетки, но и множество керамични съдове и предмети. Аморгос е известен още от древността, но преди всичко на европейските пътешественици от XVII и XVIII в. именно с тях - особено с онези открити на намиращия се съвсем наблизо, днес нанаселен, цикладски остров Керос. Образци от него могат да бъдат видяни в Музея на цикладското изкуство в Атина, а напусналите Гърция, препродавани от търговци на антики и иманяри или отнасяни от европейски дипломати преди освобождението на Гърция от османско робство, се намират в престижни световни музеи, водещи сред които са колекциите на Британския и на музея “Ашмолеан”. На Керос е намерено най-старото изображение на музикант - идол, изобразяващ мъж, свирещ на арфа. Заради формата и размера им, преди още да започнат да осъзнават истинската им стойност, местните хора ги наричали “куклички”.
Аморгос е един от най-красивите острови в Гърция и без съмнение радушните му, симпатични, общителни и любезни жители са неговото най-голямо богатство. Плажовете му не са най-удобните в Егейско море, а и нощният му живот не може да се сравни с този на Санторини, Миконос или Парос, но островът излъчва неповторима енергия и магнетизъм. Гледката към морето от стръмните му голи склонове, пресечени от терасираща суха зидария, укрепваща ги срещу свлачища, имала някога предназначението и на синор между прежурените от слънцето оскъдни нивички, спира дъха. Навсякъде по тях пъпли популация от 35 000 кози, унищожаващи всяка новопоникнала фиданка, ако не бъдат направени специални ограждения. Морето около Аморгос е с кристалночисти води, а двете безлюдни островчета срещу него, до които през лятото всеки час пътуват каици, осигуряват алтернативно гмуркане за онези, които предпочитат уединението. Плажът Агиос Павлос с неговата пясъчна ивица, продължаваща като подводен риф до островчето Никурия (собственост както повечето земи тук на Гръцката църква), напомня повече на карибска лагуна, отколкото на егейски залив. От години морските глъбини около острова привличат гмуркачи от цял свят. Неслучайно френският режисьор Люк Бесон е избрал заливът Света Анна, намиращ се под манастира “Хозовиотиса”, за да заснеме тук филма “Бекрайна синева” (”The Big Blue”). Във филма единият от двамата герои - сицилианският гмуркач Енцо Молинари - казва на приятеля си: “Бог се намира на дъното на морето. Гмуркам се, за да го открия.” На Аморгос обаче може да се каже, че божественото е навсякъде. И макар напоследък да се забелязва известен туристически “бум”, профилът на посетителите отговаря на облика на острова и помага за неговото съхраняване.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
