|
|
ВЯРА |
стр.17, бр.1, година XVI, 2009г. |
|
|
Религиите в Иран |
|
|
По материали на културното представителство на ИР Иран, София |
|
ИСЛЯМ
Ислямът е официална религия в Иран. Тази страна следва шиитското течение в исляма, но в много градове живее и сунитско население. Според официалната статистика 98 % от населението изповядва ислям, от които 91 % са последователи на шиизма. Няколко години след смъртта на Пророка Мохамед ислямът се разклонява в две широки течения - това на сунитите и това на шиитите. Разликата между тях се корени в правото на наследяване на Пророка след неговата смърт в качеството на водач на мюсюлманската общност. Шиитите вярват, че Пророкът е избрал за свой наследник Али ибн Абу-Талиб (негов братовчед и първия човек, приел исляма), а сунитската общност избира за свой водач Абу-Бакр, най-близкия съмишленик на Пророка, като признава и Али, но от гледна точка на приемственост го нарежда четвърти след още двама други наследници на Мохамед. За разлика от сунитите, които имат два религиозни празника (Ейд-е Фетр, който бележи края на месеца на постене Рамазан, и Ейд-е Курбан, празникът на жертване по време на месеца на поклонение Зу ал-Хадж), шиитите имат и други празници, свързани с почитане на четиринадесетте шиитски мъченици.
ХРИСТИЯНСТВО
В Иран живее и около 2 % християнско население, което има свои представители в меджлиса (парламента). Християнството процъфтява в Иран много преди навлизането на исляма. Повечето от християните в Иран са арменци, които първоначално се заселват в Джолфа (на северозападната граница на Персия), а после биват преместени от шах Аббас I в местността, наречена Нова Джолфа в Исфахан. Като цяло в Иран има малки общности на протестанти, католици, православни, адвентисти, несториани и др. Почти във всеки по-голям ирански град има черква, като най-голямата сред тях е "Ванк", намираща се в Исфахан. Най-големите християнски общности са концентрирани в Урумие, Табриз, Техеран, Исфахан (особено в покрайнините на Джолфа), Шираз и азербайджанските провинции. Еврейското население в страната намалява рязко след Ислямската революция през 1979 г., но въпреки това са се запазили все още значителни еврейски общности в градовете Хамадан, Техеран, Шираз и Исфахан, където те се занимават предимно с бижутерна търговия. В Хамадан дори има построена синагога, а в Суса - джамия, посветена на еврейски пророк.
ЗОРОАСТРИЗЪМ
Старата религия на персите е зороастризмът. Арийските племена в древна Персия са били "маздеистки зороастрийци", т. е. поклонници на Ахура Мазда (името на Бог на авестийски език), както е казал пророкът Заратустра няколко хиляди години преди Христа. Древните арийци смятали, че светът, създаден от Ахура Мазда, е идеален, без съществуващо зло в него. Първият човек, Гайо Маретан, не е познавал болести, глад и жажда. Съществували само добрите творения на Бог като кучето, кравата, конят, петелът, птиците и др. Тогава богът на Злото, Ариман, нападнал този свят, донесъл злото със себе си и сътворил болестта и старостта. Тогава хората и животните започнали да стареят и да умират. Появила се нощта (преди това Слънцето било фиксирано на позиция "пладне" и времето било спряло). Появила се също и злата порода на тварите, т. е. змията, насекомите и котката. Така че Злото в древните вярвания е нещо, привнесено "отвън", което един ден ще бъде пречистено с огън. Тази концепция се среща също и в германската митология. Ето защо огънят е издигнат в култ в зороастрийската традиция. Съществували са т. нар. "атешкаде"-та - храмове на огъня, където зороастрийците са извършвали своите молитвени ритуали. Тези храмове представлявали каменни олтари, на които горял "вечен огън". Тайната на този "вечен огън" била тази, че те били построени върху газови находища и газът в земните недра поддържал пламъка неугасим. С огъня раят щял да бъде въдворен на земята, под формата на царството на Ахура Мазда. Смята се също така, че английската дума за рай "paradise" произхожда от авестийската дума "pairidaize", имаща същото значение. Тази традиция била спазвана до 7 в., времето на управлението на династията на Сасанидите, когато арабите нападат Персия и донасят със себе си исляма. Персите приемат исляма като своя официална религия, а повечето от зороастрийците са принудени да търсят убежище в Индия и други държави.
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|