 |
|
| ДОСИЕ |
стр.10, бр.1, година XVI, 2009г. |
|
|
Отношения между Република България и Ислямска република Иран |
|
|
| МВнР на Р България, ДИРЕКЦИЯ "ААО" |
|
България е четвъртата държава, признала ислямската република след революцията в Иран през 1979 г.
Дипломатическите отношения между България и Иран са установени през 1897 г. По време на Втората световна война са прекъснати от Иран на 17 септември 1941 г. по настояване на СССР и Великобритания, които въвеждат войски в Иран. Възстановени са на 19 декември 1961 г. В настоящия момент посланик на България в Техеран е Н. Пр. Пламен Шукюрлиев, а ръководител на посолството на Иран в София - Н. Пр. Али Акбар Хосрави, временно управляващ.
ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
През 60-те-70-те години на XX в. отношенията получават динамично развитие. Осъществени са редица посещения, включително на най-високо равнище - на иранския шах и на председателя на Държавния съвет.
България е четвъртата държава, признала ислямската република след революцията в Иран през 1979 г. През 80-те години се осъществяват посещения на български министър-председател (1988 г.), зам. министър-председатели (по три в двете страни), министри на външните работи (две в България и едно в Иран), ежегодни посещения на министри.
Иран възприема положително процесите на демократизация и особено предоставянето на свобода на вероизповеданията в Източна Европа. Ирански политици в редица изказвания признават положителния пример на България в изграждането на мирни междуверски отношения на Балканите.
Политическият диалог през послeдните 20 години се запазва на сравнително добро равнище. През 1989 г. се подготвя официално посещение на иранския президент Хашеми Рафсанджани, което е отменено поради обявения след смъртта на аятоллах Хомейни траур. На равнище министър-председател е осъществено официално посещение през юли 1995 г. на първия вицепрезидент на Иран д-р Хасан Хабиби.
Други по-важни посещения през последните години са:
- на председателя на иранския меджлис Махди Карруби в България - януари 2001 г.;
- на министъра на външните работи Соломон Паси в Иран - януари 2002 г.;
- на председателя на НС проф. Огнян Герджиков в Иран - февруари 2003 г.;
- на министъра на външните работи Камал Харази в България - септември 2003 г.;
- на председателя на Комисията по национална сигурност и външна политика на иранския меджлис Алаеддин Боруджерди - април 2007 г.;
- на председателя на Комисията по външна политика на НС Соломон Паси в Иран - 21-24 януари 2008 г.;
- на министъра на външните работи на Иран Манучехр Моттаки в България - 22 януари 2008 г.
В двата парламента функционират Групи за приятелство. Председател на Групата за приятелство с Иран в 40-то Народно събрание е г-н Минчо Спасов, народен представител от парламентарната група на НДСВ. Председател на Групата за приятелство с България в Осмото Ислямско консултативно събрание е г-н Али Каиди.
От 1994 г. е в сила Протокол за сътрудничество между министерствата на външните работи на двете страни, според който се провеждат ежегодни политически консултации на ниво заместник-министър.
ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
През 80-те години на XX в. Иран е един от нашите най-големи икономически партньори, като заема първо място в износа ни за развиващите се страни. В определени години стокообменът е надхвърлял 500 млн. долара. Основни причини за намаляването на стокообмена до около 20 млн. долара през 90-те години и началото на XXI век са трудностите на прехода в България и финансово-икономическите проблеми на Иран. Традиционни пера в износа ни като цигари, месо, метали и др. са преустановени или намалени до минимум.
Стокообменът за 2005 г. възлиза на 21,7 млн. долара; за 2006 г. - на 50,1 млн. долара; за 2007 г. - на 51 млн. долара; за периода януари - август 2008 г. - на 58,3 млн. долара. Все по-голямо място в двустранната търговия заема частният бизнес. Водещи български експортни позиции през 2007 г. са: нефтени масла, минерални и химически фосфатни торове, резервни части за машини, провитамини и витамини, електрически прекъсвачи, релета, електрически филтри и др. Основни български импортни позиции за същия период са: плоско стъкло, цинкови руди, сулфиди и полусулфиди, прясно и сушено грозде, черупкови плодове, фурми, смокини, плодови сокове и др.
От 1984 г. функционира Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество /СКИНТС/. На нейните сесии се водят разговори и подписват меморандуми за сътрудничество в редица конкретни области на промишлеността, селското стопанство, регионалното развитие и др. Съпредседатели на комисията са министрите на транспорта на двете страни. На 12-14 май 2008 г. в Техеран се проведе поредната 16-а сесия на СКИНТС. По време на сесията бяха подписани Меморандум за сътрудничество в областта на туризма между правителствата на двете страни и Меморандум за разбирателство между ДАИТС и иранското Министерство на информационните технологии и съобщенията за сътрудничество в областта на информационните технологии, далекосъобщенията и пощенските услуги.
Като перспективно се очертава транспортното сътрудничество. Нараства броят на нашите частни превозвачи, пътуващи до Иран. Територията на Иран се използва и за транзитни превози до Кавказкия регион и Средна Азия. От друга страна, България е важен транзитен коридор за иранските превозвачи по пътя им към Европа.
Туристообменът между двете страни през последните години е сравнително малък, но се наблюдава положителна тенденция, предвид регистрирания през 2007 г. ръст от 31,5% на иранските туристи в България - общо 4333 души.
Иранските инвестиции в България са символични. Съгласно статистиката на БНБ за периода 1996-2007 г. иранските инвестиции в България възлизат на общо 1,789 млн. долара. По данни на БУЛСТАТ в България са регистрирани над 530 фирми с иранско участие (на физически лица), преди всичко в сферата на търговията и услугите.
ВИЗОВ РЕЖИМ
Първите подписани двустранни документи в тази област - Меморандум от 1982 г. и Протокол от 1989 г., уреждат ограничен кръг визови въпроси. Съгласно меморандуми от 1991 г. и 1995 г. са премахнати визите за притежателите на дипломатически и на служебни паспорти, издавани от Министерствата на външните работи, за престой до един месец. За туристически, частни и бизнес пътувания и пътувания с цел дългосрочно пребиваване в двете страни се изискват визи.
КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ
Сътрудничеството в областта на културата се основава на рамкова спогодба, конкретизирана с тригодишни програми за обмен в областта на културата, науката, образованието, спорта и туризма. На 5 септември 2007 г. е подписана поредната тригодишна програма за периода 2007-2009 г.
В България се обучават ирански студенти, повечето от които в медицински специалности.
От 1993 г. в Софийския университет функционира специалност Иранистика. През януари 2002 г. е подписан рамков договор за сътрудничество между Софийския и Техеранския университет, предвиждащ откриване на лекторат по българистика в Техеран. През юни 2004 г. при посещение у нас на ректора на Техеранския университет проф. Фараджи Дана е подписана Работна програма за сътрудничество.
През септември 2001 г. е подписано Споразумение за сътрудничество между националните библиотеки на двете страни. Поставено е и начало на сътрудничеството в областта на архивите, засега на ниво министерства на външните работи.
През последните години Иран проявява активност в организирането на културни прояви у нас: книгоиздаване, гостувания на музикални състави, провеждане на филмови седмици, изложби на персийските художествени занаяти и др.
През 2008 г. в България е учредено Дружество на приятелите на персийския език.
Традиционно добре развити са спортните връзки. През 2004 г. е подписана петгодишна програма за сътрудничество между тогава Министерството на младежта и спорта и Организацията за физическо възпитание на Иран. В Иран работят български треньори: през 2001-2002 г. треньор на иранския национален отбор по вдигане на тежести е Йордан Иванов, в периода 2002 -2005 г. - Трендафил Стойчев, в периода 2005 - 2006 г. - отново Йордан Иванов.
|
|
| София, декември 2008 г. |
|
| горе |
|
|
|
|
