 |
|
| КИНО |
стр.46, бр.1, година XVI, 2009г. |
|
Първата кинокамера влиза в Иран по времето на шах Мозафареддин през 1901 г. и тази година се счита за начало на иранското кино, въпреки че първият киносалон в Иран е построен чак през 1913 г. Първият озвучен ирански филм със заглавие "Лурското момиче" е заснет през 1933 г. в Бомбай от Абдулхосейн Сепента. Успехът, с който е приет този филм, става причина за заснемането на още няколко ирански филма.
До началото на Втората световна война, когато настъпва друг политически климат и се налага строга цензура, иранското кино няма социален характер и малкото кина в Техеран и в другите големи градове са привилегия на определен слой от обществото. Друга характерна черта на киното през този период е липсата на определена творческа линия при кинотворците и, за разлика от Абдулхосейн Сепента, в чието творчество се забелязват елементи от древната персийска литература, другите филми от този период са копие на западното кино.
60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА XX В.
Основаването на Института за интелектуално възпитание на деца и юноши през 1970 г. е благоприятна възможност за формирането на киното с културна насоченост в Иран. Сътрудничеството на ЮНЕСКО с тази организация в областта на разпространението на филми за деца в Иран оказва важно влияние в повишаването на културното й ниво. Културният процес, започнат от напредничавите кинотворци, създаването на Института за интелектуално възпитание на деца и юноши, както и отслабването на обществения интерес към някои елементи от забавната индустрия като насилие, секс и профанизация на младото население и особено на образованите хора, са сред факторите, които поставят началото на един нов и конструктивен период в иранското кино през 70-те години на миналия век. От кинематографите, изиграли без съмнение важна роля в този процес и постлали пътеката за важните стъпки, които прави иранското кино през следващите години, можем да споменем Аббас Киаростами, Сохраб Шахид Салес, Хосроу Синаи, Камран Ширдел, Бахрам Бизаи, Али Хатами, Насер Такваи, Амир Надери и др.
КИНОТО СЛЕД ИСЛЯМСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
След революцията, в годините 1979-1984, поради липсата на установени кинематографски критерии иранското кино се намира в състояние на хаотичност. След 1984 г., с установяване на кинематографските критерии, в които е взета предвид постреволюционната обстановка, елементи като агресия и секс биват отстранени от иранското кино. Тези фактори, както и професионалното израстване на филмовите дейци, творящи в тези години, като Аббас Киаростами, Бахрам Бизаи и Дариуш Мехрджуи, оказват положително влияние върху филмовото изкуство в Иран. В този период млади творци като Ибрахим Хатами Киа, Джафар Панахи и Маджид Маджиди правят първи стъпки на филмовото поприще с различните си идеи и светоглед, а по-късно с непрестанните си усилия и труд изиграват значителна роля в процеса на развитие на иранското кино.
Освен това, регулярното провеждане на поне един международен филмов фестивал годишно, какъвто е например Международният филмов фестивал "Фаджр", който се провежда всяка година през месец февруари, също благоприятства за събуждането на интереса на младото поколение към киното и за развитието на това изкуство.
През последните десетина години иранското кино бележи забележителни успехи на световна сцена, причината за които се корени в социалната му насоченост. Началото на тези успехи поставя спечелването на наградата "Златна палма" на международния фестивал в Кан през 1997 г. от Аббас Киаростами за филма му "Вкус на череши" (наградата е поделена между Аббас Киаростами и един японски режисьор).
Сред другите световни награди на иранското кино са:
• Голямата награда на Фестивала на трите континента в Нант, Франция, 1989 г., за филма "Вода, вятър, земя" на Амир Надери;
• Наградата на Роберто Роселини за цялостно творчество на Аббас Киаростами от Фестивала в Кан, Франция, 1992 г.;
• Наградата "Франсоа Трюфо" за цялостно творчество на Аббас Киаростами от Griffoni Film Festival, Италия, 1992 г.;
• Награда "Златна камера" от Фестивала в Кан, Франция, 1995 г., за филма "Белият балон" на Джафар Панахи;
• Голямата награда на Фестивала на трите континента в Нант, Франция, 1996 г., за филма "По истински случай" на Абу ал-Фазл Джалили;
• "Златен леопард" от фестивала в Локарно, Швейцария, 1997 г., за филма "Огледало" на Джафар Панахи;
• Награда "Сребърна мечка" на фестивала "Берлинале" през 2008 г. за най-добра главна мъжка роля на Реза Наджие за изпълнението му във филма "Песента на врабчетата";
• Награда "Свети Георги" за филма "Толкова просто" на Реза Миркарими от Московския кинофестивал през 2008 г.;
• Голямата награда на фестивала "Asiaticafilmmediale", Рим, 2008 г., за филма "Толкова просто" на Реза Миркарими;
• Награда "Златен Александър" за най-добър чуждестранен филм на 49-ия международен кинофестивал в Солун за филма "Там" на Абдулреза Кахани;
Важна отличителна черта на иранското кино в годините след Ислямската революция е по-силното присъствие на жените режисьори в него. Като най-утвърдени сред тях могат да се споменат имената на Пуран Дерахшанде, Рахшан Бани-Етемад и Тахмине Милани.
Културното представителство към Посолството на ИР Иран в България, с оглед запознаване на българската общественост с иранското кино, всяка година организира Седмица на иранското кино в различни градове на страната, на която присъстват известни ирански режисьори, сценаристи и актьори. Досега такива прояви са били организирани в София и Варна. Предстоят срещи с кинолюбителите в Бургас и други градове.
|
|
Културно представителство
на ИР Иран, София |
|
| горе |
|
|
|
|
