архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.45, бр.1, година XIII, 2006г.
Хабансka керамика: тайната на глинения алхимизъм
   Грънчарството е един от най-старите занаяти в света, кръгът е съществувал още в бронзовата епоха, а движен от крак се е появил още около VIII-IX в.

   Първият грънчарски цех по словашките земи е възникнал през 1475 г. в Бардейов. След сто години техният брой се увеличил - в Спиш, Шаморин, Kежмарок, Братислава, Прешов и др.

   По-късно керамичната изработка от Източна и Средна Словакия се преместила в Захорието и под Малките Kарпати - именно с пристигането на хабаните. Те донесли нови технологии, по-сложни изделия, по-украсени, понякога служещи по-скоро като украса, отколкото за употреба.

   Хабаните били представители на радикална църковна секта от района на Южна Германия, Швейцария и Холандия, живеели в затворена общност със строго установен режим и задължения за всеки отделен член. Те не признавали нито църковното, нито светското господство, собствеността била колективна, провъзгласявали безкомпромисен мирен пацифизъм и отказвали военната служба. В Западна Словакия дошли през 1524 г., когато в Хабсбургската династия започнали да ги преследват. Тяхното съществуване било възможно благодарение на некатолическите благородници, главно поради икономически причини. Те създавали своите хабански общества, в които живеели, работили и извършвали всички дейности заедно. Членовете на тази секта били главно сръчни занаятчии, изключително трудолюбиви и владеели занаяти дотогава непознати по словашките земи. В Словакия и в Морава ги наричали хутерски братя, по името на техния вероучител Якуб Хутер. До края на XVI в. хабаните се заселили в 12 словашки селища в Захорие - Соботище, Бродско, Холич, Борский Юр, Моравский Ян, Гбел, Kатове, Kостолней, Долне Орешане, Kопчани, Попудини и Велке Леваре. Създали свои самостоятелни стопанства -“Haushaben”, откъдето произлиза и прозвището хабани. По-късно други групи са създали свои нови общества в Тренчин, Сеница, Чахтице и др.

   Хабаните донесли на словашка земя съвършен производствен опит в изработката на керамиката, грънчарството и майоликата, ковачеството, ножарството, преработката на кожа, производството на сукно и още какво ли не - упражнявали приблизително четиридесет различни занаята. Постепенно техните технически възможности се усвоявали от местното население, което водело до преплитането на умения и създаването на нови, обогатени изделия. При свързването на хабаните със словаците се родил един удивителен синтез на две големи художествени послания - хабанската керамика и словашкото грънчарство. При това по-модерната и разнолика хабанска технология перфектно се съединила с богатата словашка орнаменталистика и цветните фигурални мотиви на хора, с които хабаните не смеели да украсяват своите изделия.

   Този плодотворен съюз поставил началото на много незабравими личности, работили в областта на словашкия фаянс и майолика, каквито са Kалафуз, Хитил, Томашович, Kитта, Путц, цели генерации Олдеровци и Kостковци.

   Към широкия асортимент изделия на хабанската керамика спадали предмети за всекидневна употреба, плочки, елементи за кахлени печки, мозайки, а най-вече изработените с фаянсова техника чаши, кани, стомни, шестоъгълни съдове, бутилки, подноси на крачета, чинии с различна форма - овална като сърце, с подвити краища - т. нар. кардиналска шапка, аптекарски съдове, комплекти от сервизи за хранене. При формалното решение на хабанската керамика е характерно типизираното уеднаквяване. Съвършено изваяните форми на съдовете били подчинени на целта за тяхното използване и декоративните им функции. Те се променяли само в детайлите. Нови възниквали единствено като социална поръчка.

   Грънчарите използвали глина с железни примеси, кафеникава или червеникава, която се нарича теракот. Производителите на по-фини изделия като чаши и чинии използвали варовикова глина, сивобяла, близка до материала, от който се прави порцеланът. Бялата варовикова глина се копаела под Швейцарските Алпи, но за щастие хабанските геолози я открили и другаде. Едва когато съобщили, че намерили бяла глина и в Словакия, тогава хабанският грънчарски род потеглил към Соботище и Леваре. Хубава варовикова глина имало и в околностите на Модра. Старите майстори-грънчари най-напред пресявали глината през сито, после я мачкали с крака и най-накрая я месили дълго с ръце.

   Методът на работа бил винаги различен. Главен критерий бил дали каните са “леки” или “тежки”, дали майсторът можел да създаде леки и здрави стени или можел да извършва само груба работа. Имало много добри майстори, но някои не умеели да изработват тънкостенни съдове.

   За късмет в Словакия имало не само находища от необходимата глина, но имало и суровина за оцветяването. Хабаните поливали светложълтата изваяна материя с оловно-цинобърова глазура и рисували с цветове, които също сами си приготвяли. Това били киселинни разтвори на различни метали, които при печенето напълно променяли не само нюанса на своя колорит, но и цвета изцяло. В Словакия имало мини за мед, кобалт и други метали. Тази цветова скала се появявала в техните глазури в различни тонове и наситеност. Липсвал само червеният цвят, който те не познавали. Така или иначе този богат колорит бил изненада за благородниците, затова били принудени да търпят хабаните в своите стопанства. Пъстротата на тяхната керамика била изненада и за турците, които си поръчвали в хабанските работилници кани, чинии, купи за плодове и сладкиши с голям крак под тях, над който била чиния с дупки, бихме могли да я наречем дантела от глина. Но завоевателите си поръчвали още и плочки, и мозайки.

   Цветовете на хабанската керамика били прекрасни и запазили своята свежест през вековете. Във Фаркашине били намерени плочки от 1640 г., което означава, че са стояли във влажната земя повече от триста години, но цветовете им са така ярки, сякаш неотдавна ги е рисувал Виктор Васарели. Дори и днес формата и десенът им биха били модерни. Сигурно са правени за турците, защото подобни няма нито в един словашки замък или църква.

   Умението на грънчарите не спира дотук. Та нали керамиката, това е опечена глина, и без пещта не би могла да съществува. Старите словашки пещи били прости, обикновени полукълба. Изграждали ги на открито, лесно можели да ги развалят. Грънчарските изделия били практични, но нямали нито глазура, нито цветове, изпълнявали своето традиционно предназначение като съдове за вино, вода, храна.

   С пристигането на хабаните нещата се променили - техните съдове имали глазура с участие на олово, и се случвало нещо нечувано и невиждано до тогава - по пазарите, където се продавали тези изделия, ходили контрольори с някакви шишенца с киселина. Те проверявали дали глазурата не се отлепва, което значело, че съдовете са лошо изпечени, но преди всичко извършвали химически контрол дали не съдържат много олово. Всеки такъв съд бил конфискуван. Това принуждавало грънчарите да спазват технологията на производство, което никак не било лесно и безопасно. За щастие хабаните имали някакво шесто чувство как да се предпазват от оловните изпарения, преди всичко въпрос на изпитана технология, и използвали по-висок градус при паленето на керамиката.

   Останала е една-единствена каселска хабанска пещ, намираща се още в старата фабрика за керамика в Модра. Построена е от тухли и има канали под себе си. Kогато хабаните наложили пещта, спрели да работят цели двадесет и четири часа и коленичили да се помолят. После пещта изстивала две денонощия, преди да може да се отвори.

   През вековете хабанската керамика се усъвършенствала. Известна е и напълно черна хабанска керамика, която се постига не с печене, а с опушване. След дълго лъскане с камък керамиката блестяла като абанос.

   През XVIII в. в Холич се създава фаянсова манифактура, което било изключително явление за Словакия. Нейните изделия задоволявали преди всичко нуждите на висшата аристокрация, но по-малко успешните предмети се продавали на пазарите и панаирите. Холическата манифактура била под влияние на италианската майолика и се диктувала от френския вкус.

   Златният век на хабанската керамика отминал, но нищо не е в състояние да заличи следите й, нейното неповторимо наследство до днес.
По материали от словашкия печат
Подготви
Наталия Леон Хасид
горе