 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.34, бр.1, година XIII, 2006г. |
|
|
Пиещяни - най-прочутият словашки курорт |
|
|
|
|
 |
Имрих Уинтър
с американската актриса Лилиан Гиш |
Върху относително неголяма площ от територията на Словакия се намират цели 1300 минерални извора, които се използват за лечение, но са и превъзходна вода за пиене. Изворите с изключително лечебно действие служат за основа на 23 балнеоложки комплекса, където подобряват здравословното си състояние, но и намират пълно изцеление хиляди местни и чуждестранни посетители.
Един от най-старите и очевидно и най-известен балнеоложки курорт е в град Пиещяни. Негов символ е статуята на мъж, наричана “Чупещият патерици”, чийто автор е скулпторът Кюмаер (1934), разположена до уникалния колонаден мост над река Вах, свързващ центъра на града с Балнеоложкия остров. Множество известни личности от обществения и политическия живот, идващи от Европа и задокеански страни, са лекували тук ревматизма си и заболяванията на двигателния апарат, и то благодарение на лесния достъп до Пиещяни с транспорт и неговата относителна близост до Виена. В момента Пиещяни е търсен курорт и заради своето специфично лечебно въздействие върху посттравматични състояния.
Курортът Пиещяни се намира на около 80 км от столицата Братислава, разположен е по бреговете на най-дългата словашка река Вах, на 162 м надморска височина. Долината на Вах и заобикалящите я планини осигуряват приятен климат, а в рамките на Словакия това е градът с най-много слънчеви дни в годината (265). Жителите му днес наброяват почти 31 хиляди.
Първият писмен извор за Пиещяни е грамотата на крал Коломан I от 1113 г. Но археологическите находки от околностите на града свидетелстват за поселение от времето на палеолита. Особено ценна находка от този район е малка женска статуя от бивни на мамут, известна като Моравската Венера. Нейната възраст учените определят на около 23 хиляди години.
Легендите разказват, че лечебните свойства на изворите са били изпитани още от римските легиони. След дългия и изнорителен път конете на римляните били толкова уморени, че вече не могли да продължат напред. Войниците решили да си отпочинат на блатистата ливада до Вах. След тази почивка продължили пътя си необичайно свежи. Първата достоверна информация за Пиещяни като минерални бани идва от далечната 1549 г. и се намира в съчинението на Юрай Вернер “De admirandis Hungariae aquis hypomnemation” - “За удивителните води унгарски”, издадено в Базел. Бъдещата слава и международното реноме на Пиещяни като балнеоложки курорт се зараждат през втората половина на XVII в. През 1642 г. чешкият учен Адам Траян Бенешовски от Бенешов прославя в своите стихове лечебното въздействие на Пиещянския курорт. С много лирика той описва буйната река, по която се движат салове, господарския дом, аристократите и селяните, плодородната долина и тълпите от хора, пристигащи през пролетта, когато природата се събужда. Аристократите и земевладелците започват да градят над изворите минерални бани. Така възникват първите покрити бани в Пиещяни. През 1821 г. граф Йозеф Ердьоди, жупан на Нитра, който е бил и министър на виенското правителство, започва строителство на бани с вани и басейни. Първите минерални бани - “Наполеоновски бани I”, в стил класицизъм са построени след края на Наполеоновите войни и са били предназначени за лекуване на ранени войници (1822).
 |
| Хотел “Ирма” |
Начало на значителните промени в методите на пиещянските лечебни процедури поставя д-р Франтишек Е. Шерер, пионер на модерната балнеотерапия, който работи в курорта Пиещяни от 1829 до 1837 г. При избора на лечебната процедура той прилагал индивидуален подход, съобразен с предварително поставена диагноза и в зависимост от стадия на заболяването на пациента.
Същинският разцвет на курорта обаче е свързан най-вече с името на семейство Винтер. В началото на XX в. тук израстват минерални бани с хотел “Термиа Палас” и център “Балнеотерапия Ирма” (1912), бани с хотел “Про Патрия” (1916) - и двата в стил сецесион, а през 30-те години хотел “Екселсиор” (днес “Ялта”), който е в стил функционализъм. Бащата Александър и по-късно неговите синове имат основна заслуга за развитието на културата и обществения живот в Пиещяни, като за първи път те обвързват интересите на града с тези на курорта. Те са основоположници на Балнеоложкия музей, канили са в Пиещяни млади, талантливи лекари.
Основните природни ресурси на пиещянските бани са гипсово-сярна термална вода с температура 67-69 градуса по Целзий, както и лечебната сярна кал, използвана под формата на частични или цялостни компреси. На разположение на гостите на курорта са няколко минерални бани, като много от тях са вписани в списъка на словашкото културно наследство заедно с други исторически забележителности, каквито са Манастирът на йоанитите и Римокатолическата църква “Св. Стефан”. Към европейските забележителности принадлежи калният басейн, част от “Балнеотерапия Ирма”. Величественият комплекс на баните “Ирма”, именуван на графиня Ирма Ердьоди, е една от забележителните сецесионни постройки в Словакия. Калният басейн има кръгъл план, с диаметър от 21 м и площ 500 кв. м, намира се под монументалния купол с височина 16 м. Построен е директно върху извора с гореща вода, а дъното му е всъщност залеж от термална лечебна кал. Преди няколко години претърпява обширна реконструкция и е приведен във вид, ка-
къвто е имал по времето на построяването си. От фонтана по средата шурти вода, стените са изпълнени със стъклени витражи, обновени са керамичните мозайки. Хотелът “Термиа Палас”, построен също като “Ирма” в сецесионен стил през 1912 г., привлича гостите със семейната си атмосфера и красотата на интериора. През втората половина на миналото столетие се появяват нови курортни обекти, между тях например “Балнеа Палас”, “Балнеа Гранд”, “Балнеа Еспланаде” и “Балнеа Сплендид”.
Интересът на посетителите привлича пешеходен мост с колонади, наричан също стъклен, построен в началото на 30-те години на миналия век, който е важна забележителност на функционалистката архитектура. Мостът е украсен със стъклени витражи по проект на видния словашки художник Мартин Бенка. Оригиналният е бил унищожен от оттеглящата се фашистка армия и цялостно е реконструиран чак в средата на 50-те години на миналия век.
Курортът може да се похвали с много прочути гости. Тук са почивали например Зелма Лагерльоф, шведската писателка и носителка на Нобелова награда за литература, немският певец Рихард Таубер, младият австрийски композитор Йохан Щраус-син, английският историк Робърт Ситън-Уотсън, Сър Хенри Дейвис, основателят на тенис турнира “Дейвис Къп”, чешкият журналист Ярослав Хашек, прочутият руски оперен певец Фьодор И. Шаляпин. Говори се, че в живописната среда на “Вила Бакхус” е търсил вдъхновение и Лудвик ван Бетовен.
Курорта Пиещяни често посещавал и българският цар Фердинанд I, който по време на пребиваването си през 1917 г. устроил тук даже армейски генерален щаб. Немският кайзер Вилхелм II и последният австрийски император Карл I пристигнали тук да се съветват за бъдещите военни действия.
Днес Пиещяни е цел не само за гостите, търсещи оздравяване в минералните бани, но и за посетители, които пристигат да си отпочинат, да се позабавляват и поспортуват. Богатият културен живот през цялата година, обширният парков комплекс, игрищата за голф, тенис и скуош, водните спортове на язовира “Слънява”, конната езда и велотуристическите мар-шрути из планината Поважски Иновец - това са само някои от атракциите, които предлага Пиещяни. И макар летният сезон за минералните бани традиционно да започва през първата събота на юни, туристическият сезон всъщност трае от първия до последния ден на годината.
|
|
По материали от словашкия печат
Подготви
Таня Вайсова |
|
| горе |
|
|
|
|
