 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.19, бр.6, година XV, 2008г. |
|
|
Бохемистиката: наука за чехите |
|
|
| Маргарита Младенова |
|
За хората, които нямат пряко отношение към Чехия или към българските академични среди, терминът бохемистика звучи малко озадачаващо, като всеки латински термин с не съвсем ясно съдържание - създава някакви асоциации с бохеми, бохема... и човек е склонен да подмине, защото времето не чака и много друга информация трябва да бъде прочетена, асимилирана и т.н. Малко повече усилия изисква той от студентите по славистика - те бързо успяват да забележат, че бохемисти наричат състудентите им от профил Чешка филология. И още по-дълбоко става подозрението за бохемите и бохемата. А нещата са много прости - всичко тръгва от античното име на областта Чехия - Boio Haemum - земя на боите (древно келтско племе).
По време на идването на славянските племена по тези места боите вече били изчезнали, но традицията на името останала и още в най-ранните чешки текстове, писани на латински език, страната се нарича Бохемия и дори нейният легендарен праотец Чех (който си се казва Чех в текстовете, писани на чешки), на латински се превежда като Bohemus. А какво общо има това с бохемите - името е същото, само че било пренесено във Франция от скитници-цигани, които отивали към Париж - столицата на изкуствата, за да живеят там с изкуството и без много грижа за утрешния ден. Остава въпросът доколко бохемистите са и бохеми. Толкова за името. А как да дефинираме самата бохемистика? Най-напред
МАЛКО ИСТОРИЯ
Бохемистиката в България започва да се развива като наука за чехите, техния език, история, литература и култура заедно с университетското образование. Първите млади български учени посещават Чехия през 20-те и 30-те години на ХХ в., специализират в Прага - в Карловия университет, и се връщат в София, за да положат основите на бохемистиката - това са проф. Борис Йоцов, проф. Цветана Романска и проф. Емил Георгиев. Борис Йоцов пръв в България започва да се занимава с чешка литература, след него Емил Георгиев, а Цветана Романска успоредно със заниманията си със славянски фолклор и етнография, още като млада асистентка започва и първите преподавания на чешки език за студентите-слависти. Истинската специализация и професионализиране на специалността започва през 1953 г., когато в рамките на реформите във висшето образование в Славянска филология като самостоятелни профили се формират Полска, Чешка и Сърбо-хърватска филология.
В края на ХХ в. с университетската автономия и по-млади български университети откриват специалност Чешка филология - Пловдивският университет, Югозападният университет в Благоевград, за кратко и Свободният университет в Бургас. А коренът на всички тези съвременни университетски специалности и на научните занимания с бохемистика е проф. Светомир Иванчев - пръв асистент по чешки език от 1953 г., а по-късно и дългогодишен ръководител на Катедрата по славянско езикознание в Софийския университет. Пряко или опосредствано всички съвременни бохемисти са негови ученици и наследници на научното му дело. А то съвсем не се изчерпва само с преподаването и изучаването на чешки език - практически и теоретично. Свързано е и с превеждането и популяризирането на чешката литература в България. На пръсти се броят известните български преводачи, за които хора със съвсем различни специалности, без пряко отношение към филологията или литературата, с гордост и авторитет казват: "А вие знаете ли, че българският превод на "Швейк" е всеобщо признат за най-добрия в света?" Ако заговорите за прочутото произведение на Я. Хашек, без да споменавате, че се интересувате от чешка литература, може да ви се случи да го чуете от инженери, лекари, математици, физици - изобщо от хора с най-различни специалности, обединени само от интереса си към литературата и от преклонението пред неоспоримя талант на нашия учител. И тук вече стигаме до
НАСТОЯЩЕТО
През 1993 г. група свързани с университета ученици на проф. Св. Иванчев създадоха Бохемия клуб - сдружение с нестопанска цел, обединяващо хората, които искаха по нетрадиционен начин да си говорят за чешката литература и изкуство. Първи председател на клуба беше доц. Янко Бъчваров, почетен председател и досега е проф. Никола Георгиев, а зам.-председател и мотор на сдружението беше незабравимият доц. Величко Тодоров. Благодарение на тях българската бохемистика вече не е само университетско преподаване, нито само издаване на хубави чешки и бохемистични книги, а и още много други неща - срещи с изтъкнати чешки учени, студентско научно и художествено творчество, "театро" на чешки език по литературни творби на известни чешки автори, но също и на български студенти-бохемисти, но най-вече - списание Homo bohemicus с неговите "разклонения" - Голяма и Малка чешка библиотека. И потокът на книгите в тях не спира. Защото в чешката литература стават много и интересни неща. Не остават по-назад и студентите - през 2005-2007 г. напълно самостоятелно, само с помощта на лекторката по чешки език Ева Коваржова и с финансовото съдействие на спомоществователи създадоха свое списание "Чехопис", списвано в София изцяло на чешки език. А според сегашния председател на Бохемия клуб доц. Владимир Пенчев основополагащ девиз на всичко това е "Всеки бохемист - бохем".
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
