 |
|
| ВЯРА |
стр.26, бр.4, година XI, 2004г. |
|
|
НЕБЕСНАТА ЗАСТЪПНИЦА НА БЕЛAРУС: ЖИТИЕТО НА ПРЕПОДОБНА ЕФРОСИНИЯ ПОЛОЦКА |
|
|
| ГОРАН БЛАГОЕВ, БНТ
|
|
 Всеки християнски народ има своя небесен закрилник - свят човек, произлязъл от неговите корени, който стои на небето и непрестанно се застъпва пред Божия престол за своите сънародници. За православните белaруси такъв небесен закрилник е Света Преподобна Ефросиния Полоцка.
Животът и светителството на тази Христова невеста ни отвежда в далечния XII в. Тя се родила в дома на полоцкия княз Георгий Всеславич и жена му София. При раждането си получила името Предслава. Нейн дядо бил могъщият княз Всеслав, който управлявал на полоцкия престол цели 57 години! Но младата Предслава не се съблазнявала от властта и блясъка, които й гарантирал нейният княжески произход. На 12 години тя отишла в манастира при своята леля, която била игуменка на обителта, и поискала да бъде постригана в монашество. Лелята много се притеснила от тази молба - опитала се да разубеди красивата девица, че не може да понесе тежестта на монашеския живот и не може да изостави славата на владетелския полоцки дом. Лелята-игумения се бояла и от гнева на баща й, ако приеме дъщеря му за монахиня. Но Предслава я убедила с думите: "Целият видим свят е прекрасен и славен, но всичко ще отмине като сън!" Тогава лелята се убедила в горещата любов на племенницата си към Бога и приела да пострижат Предслава в монашество. Дали й името Ефросиния ("духовно веселие", "духовно удоволствие").
Младата монахиня измолила благословението на полоцкия епископ Илия да живее известно време не в манастира, а при катедралния храм "Св. София". Църквата, съградена от нейния дядо, притежавала голяма библиотека. Тук Ефросиния започнала да преписва и съчинява книги. Част от тях били старобългарски ръкописи. Така беларуската светица възприемала Христовата вяра и чрез българското слово. Кой знае дали това не са били произведения от Преславската и Охридската книжовна школа, създадени от първите Кирило-Методиеви ученици и от техните ученици. Преподобната била погълната изцяло от книжовна дейност, близо едно десетилетие тя оглавявала скриптория (ателие за ръкописи) при полоцкия храм "Св. София". През средновековието преписването на книги било трудоемко и скъпоплатено занимание - спечелваните средства младата монахиня запазвала не за себе си, а раздавала като помощ на бедните.
Веднъж, било през 1128 г., на сън на Ефросиния се явил ангел небесен. Той й предал Божията воля да отиде в покрайнините на Полоцк, където се намирала скромната църква "Св. Спас", която служела за гробница на местните епископи. Подобен сън се явил и на местния епископ Илия. С благословията на епископа и на своя баща Ефросиния се установила при малкия неугледен храм. Тук тя дала обет, че цял живот ще остане монахиня и на това място ще основе манастир. Така на около 22 години Ефросиния станала игуменка на своята обител. Първите девойки, които тя постригала в монашество, били сестрите Гордислава и Евпраксия. Така били положени основите на съществуващия и днес в Полоцк Спасо-Ефросиниев манастир. Първото дело на преподобната било да съгради на мястото на скромната църква величествен каменен храм. За целта бил нает майстор Йоан, който изучил тънкостите на църковното строителство при прочутите по това време киевски майстори. Йоан се оказал талантлив архитект - новият храм бил гениално произведение на своя създател. Сред ниските постройки на средновековния Полоцк той се издигал леко като елегантна бяла свещ. Този впечатляващ ефект бил постигнат с вертикалния план на градежа, който се оказал абсолютно нов похват в древноруското строителство. Перфектните пропорции на Спасо-Ефросиниевата църква впечатляват богомолците векове наред. През 1161 г. Св. Ефросиния дарила на този храм уникална реликва - осмораменен златен кръст, в който били вградени пет християнски светини, придобити благодарение на специално изпратената от нея мисия във Византия. По името на своя майстор, реликвата, в която са вградени светините, е наречена "Кръстът на Лазар Богшa".
Жадна да прославя Бога с великолепни храмове, Ефросиния не се задоволила само със Спасо-Ефросиниевата църква. Скоро след завършването й тя построила втора църква с манастир и ги посветила на Света Богородица. Едновременно с това Ефросиния продължавала своята книжовна дейност - под нейно ръководство в двата манастира били уредени ателиета за преписване на книги. Преподобната създала и народни училища, в които се обучавали преди всичко децата на обикновените хора.
Косвени исторически данни говорят, че в голямото храмово строителство и книжовно дело, които предприела, Ефросиния разчитала на своето благородническо потекло. Макар и монахиня, тя се възползвала от средствата и властта, които й гарантирал бащиният й дом, и ги използвала за "слава Божия", строейки църкви и манастири, организирайки скриптории. До наши дни са запазени метални печати с имената на нейните родители и с нейното име. Този факт говори, че в известен период Полоцк бил управляван от самата Преподобна Ефросиния, която подпечатвала официалната полоцка кореспонденция с личния си печат. Тя поддържала преки контакти не само с различни руски княжества, но също с византийския императорски двор и с константинополския патриарх.
Две години след като дарила на Спасо-Ефросиниевия манастир "Кръстът на Лазар Богшa", преподобната почувствала, че наближава краят на нейния подвижнически живот. Тя пожелала да прекара отстатъка от дните си в светия град Йерусалим и да умре там. Когато се подготвила за своето дълго и последно пътуване, целият й род дошъл да се прости с нея - толкова голям бил авторитетът й сред полоцкия княжески дом. По нейна молба и благословия двете й племенници, дъщери на брат й Вячеслав Всеславич, приели монашество с имената Агафия и Ефимия. Преди да отпътува, тя оправила последната си молитва на родна земя към Спасителя и Неговата Пречиста Майка в двете църкви, които съградила в тяхна чест. На тръгване за Светите земи целият Полоцк излязъл да изпрати своята пречиста игумения и всички плакали...
Пътят на Преподобна Ефросиния към Йерусалим бил само по суша - за едно денонощие скромният й керван изминавал средно по 30-40 км. Маршрутът й минавал през Византия, която по това време владеела и България. Вероятно, пътувайки за Константинопол и Светия град, великата белоруска светица е преминала и през източните български земи. По пътя тя се срещнала и с византийския император Мануил Комнин, който предприел поход срещу унгарците. Тъй като точната година на похода е известна, поклонническото пътуване на Ефросиния със сигурност може да бъде датирано през 1163 г. Мануил приел радушно пресвятата игумения и я изпратил към Константинопол с военна охрана. В столицата на византийската империя Ефросиния престояла известно време. Тя се поклонила в най-големия по това време православен храм в света - църквата "Света София", и получила благословията на константинополския патриарх. Тук тя купила и дарове за църквата при Божи гроб в Йерусалим - сред тях голямо количество различен тамян и една златна кадилница.
Когато пристигнала в Йерусалим, три последователни дни преподобната идвала на поклонение при Гроба Господен - още първия ден тя прекадила пресветия гроб на Спасителя със златната кадилница, купена в Константинопол. Св. Ефросиния се установила в руския манастир, посветен на Св. Богородица. Тя преживяла в Йерусалим цели 10 години. В края на дните си поискала да бъде погребана в древния манастир "Св. Сава Освещенни". Но въпреки че знаели за високия й благороднически произход, монасите отказали, защото от основаването на обителта в нея погребвали само мъже-монаси. Преподобната приела отказа с подобаваща за истинския християнин кротост - тя си откупила гробно място в построения от император Теодосий манастир "Св. Богородица". Тук била погребана, след като завършила изпълнения си с вяра и праведни дела земен път, на 23 май 1173 г.
Около 1187 г. мощите на Преподобна Ефросиния били пренесени в Киево-печорската лавра и едва през 1910 г. са върнати тържествено в родния й Полоцк. Те били превозени по река Днепър с кораба "Головачев". Навсякъде, където спирали, се стичали много хора и се отслужвали тържествени богослужения. От Орша до Витебск и оттам до Полоцк мощите на преподобната били носени само на ръце. В чест на връщането им в Полоцк, в основания от нея Спасо-Ефросиниев манастир била построена нова църква - Крестовоздвиженския събор. На 13 май 1922 г. атеистичният режим в тогавашната РСФСР издал постановление поклонението пред мощите да бъде спряно и реликвата да бъде заключена. По-късно мощите били отнесени на атеистична изложба в Москва, а след това две десетилетия били изложени в краеведческия музей на Витебск. По време на немската окупация вярващи ги пренесли от Витебск в Полоцк и на 23 октомври 1943 г. те отново били върнати в полоцкия Спасо-Ефросиниев манастир. Те се намират тук и досега и са една от най-почитаните беларуски светини.
|
|
| горе |
|
|
|
|
