 |
|
| ХЕРАЛДИКА |
стр.53, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
Гербът на Австрия |
|
|
| Виолета Великова-Кошелева |
|
Гербовете на европейските държави се оформят като основни символи на държавността през Средновековието в един доста продължителен период от ХI до ХV в., а за балканските народи регламентирането на държавния герб става едва в модерната епоха през ХIХ в., след обявяване на националната им независимост. Гербовете съпътстват историческите промени и са знаци за идентификация на армии, личности, династии, фамилии, съсловия, градове, държави и др. Най-често срещаните изображения в европейските гербове са фигурите на лъвове и орли, поставени върху различни по форма щитове. Основният символ на Австрия е черният орел.
Началото на символика на орела се търси във времето на царуването на немския император и император на Свещената Римска империя Фридрих Барбароса (Червената брада), който заедно с английския крал Ричард I Лъвското сърце и френският крал Филип II Август оглавяват Третия кръстоносен поход през 1189-1192 г. Оттогава датират и първите монети с двуглав орел. В началото на 1190 г. в Одрин българите водили преговори и искали от немския император Фридрих Барбароса “Kороната на Гръцкото царство” за своя владетел, наричан Kалопетър. В редица паметници от династията на Асеневци също се наблюдава двуглавият орел като родов знак, или царски символ, безусловно свързан с византийския първообраз. По това време на щитовете и шлемовете на немските рицари вече е стояло изображението на черния орел.
През отделни исторически периоди орелът в герба е двуглав или едноглав, а понякога дори при един владетел, както това е по времето на император Фридрих II, се използват и двата варианта. Императорът Фридрих II от династията на Хохенщауфените е наследник на Фридрих Барбароса. Мечът, с който е извършена неговата коронация, един уникален експонат от Музея на град Виена, също е белязан със знака на черния орел, който е поставен на ръкохватката върху сребърен фон, а на ножницата на меча е положен върху златен фон.
Представлява интерес и един съставен герб, отпечатан от Джузепе де Троя, известен като “Новият герб на Фридрих II”. На него освен символите на съпрузите е прибавен и символът на Йерусалимското кралство.
Хералдическото значение на коронования орел, изобразен с разперени криле, с изваден език и извадени нокти, е готовност за бой и защита.
Австро-Унгарската империя запазва символа на орела, но той е обединен с герба на Унгария, а върху щитовете са поставени гербовете и хералдическите знаци на влизащите в състава на империята държави, градове, области.
Гербът на Австрия, които е държавен символ и до днес, е приет след края на Първата световна война през 1918 г. Той е символ на политическите промени в страната. След разпадането на Австро-Унгарската империя е обявена Република Австрия. Основното изображение в герба остава черният орел с разперени криле и златна корона на главата. На гърдите му е поставен щит с националния флаг. Орелът държи в ноктите си златен сърп и златен чук.
През 1934 г. в периода на извършващата се фашизация този герб е бил отменен. След Втората световна война през 1945 г. гербът е възстановен и към него е добавена счупената верига, която символизира освобождаването на страната от нацистката окупация.
През 1992 г. някои политици поставят въпроса за премахването на сърпа и чука, които се приемат като символи на комунизма. Резултатите от проведеното запитване показват, че 84 % от населението е против всякакви промени в герба.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
