 |
|
| АРТ |
стр.40, бр.2, година XI, 2004г. |
|
 Печорският манастир е уникален център на славянската култура и духовност, изключително явление на ранносредновековната история на Киевска Рус, дала на света и на отечеството не само талантливи проповедници, но и знаменити летописци, живописци, майстори-строители, скулптори, писатели, учени.
Иззад стените на манастира са излезли цяла плеяда църковни деятели, но монашеската обител се гордее най-вече с редовите си послушници - хора, поставили началото на отечествената култура - Никон Велики, Нестор Летописец, Поликарп, Симон, живописецът Алипий, Григорий, лекарите Дамиан и Агапит.
През 1240 г. ордите на хан Батай плячкосват Печорския манастир, с чието разрушение и прекратяването на лепотисанието се прекъсва живата връзка на народната памет за събитията от отечествената история.
От средата на ХIV в. той съществува върху земите на ново политическо образувание - Великото Литовско княжество; след Люблинската уния (1569) манастирът става опора (крепост) на православието в земите на обединената полско-литовска държава.
От края на ХVI в. Печорският манастир като поборник за православната вяра е принуден да води борба с насилствено насажданата от Жеч Посполита католическа и униатска вяра. Историческо предзнаменование на настъпващия ХVII в. става фактът, че Печорската обител остава един от малкото киевски и украински манастири въобще съхранили непроменено своето духовно кредо в условията на жесток натиск отвън. В епохата на Украинското възраждане - ХVII в., Печорският манастир застава начело на културно-националното пробуждане на украинския народ.
От средата на ХVII в. Киев, а заедно с него и Печорският манастир влизат в пределите на руската държава. През 1685 г. царското правителство успява да осъществи своя отдавнашен стремеж да подчини украинската църква на Московския патриарх. В знак на признателност към особените заслуги за разпространението и защитата на православието Киево-печорската обител е обявена през 1688 г. за лавра.
През ХVIII в. историята на Печорския манастир е епоха на смут, на отчуждение от народните корени, на постепенното му превръщане във вярна опора на царизма. Векът на Просвещението е период на затворено съществуване на монашеската обител за удовлетворяване на користни цели.
След секуляризацията през 1786 г., встъпвайки в ХIХ в., Печорският манастир все повече се отдалечава от епохата на патриархална старина и се превръща в едър предприемач и земевладелец. И въпреки това обителта продължавала да привлича към своите светини безкрайни потоци от поклонници. Печорския манастир е посещавал А. С. Пушкин. От терасата на типографския корпус на лаврата се е любувал на заднепровските долини Т. С. Шевченко.
На 14-16 юни, по време на пребиваването си в Киев, Печорския манастир посещава Л. Н. Толстой.
След победата на съветската власт започват преследвания в манастира. Печорската обител понася непоправими загуби. Започват масови конфискации на скъпоценности, арести и заточения на монаси и свещенници. Постепенното изолиране на църковната община и замяната й с новосъздадения музей приключва в началото на 1930 г. с пълна ликвидация на манастира.
Огромни щети на Печорския манастир нанася Великата Отечествена война. Взривен е Успенският събор, фашистите разграбват национални културни реликви, десетки уникални музейни колекции, отнасят огромни материални ценности, разрушават много култови и стопански съоръжения.
В края на 50-те години под натиска на партийно-политическата система манастирът се превръща в разсадник на остаряла, идеологизирана атеистична доктрина. По указание са засипани старинните кладенци на Антоний и Теодосий, които още от древността са имали дренажна функция и са се ползвали с голяма популярност сред вярващите. През 1961 г. с решение на висшите партийни органи действащият манастир, възстановен на територията на Долната лавра (Нижней лавры), е опразнен, а населяващите го - изгонени.
В средата на 80-те години бяха направени първите стъпки по пътя на преодоляване на острата конфронтация между държавата и църквата. През юни 1988 г. във връзка с честването на 1000-летието от покръстването на Русия с постановление на Министерския съвет на УССР на новосъздадената Печорска община е предоставена територията на Далечните пещери (Дальних пещер) с всичките принадлежащи надземни постройки в комплекса от пещерните лабиринти на некропола. През 1990 г. е предоставена и територията на Близките пещери (Ближних пещер).
Като отчита огромното историческо и художествено значение на Печорския манастир в развитието на родната и световна култура, 14-ата сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО (Канада, гр. Банф, 7-12 декември 1990), с цел съхраняване на световното културно и природно наследство, включи Киево-печорската лавра в списъка на паметниците на световната култура.
|
|
| По материали от украинския печат |
|
| горе |
|
|
|
|
