 |
|
| КУЛТУРА |
стр.61, бр.6, година XIX, 2012г. |
|
|
Култура и творчество в Алжир |
|
|
| |
|
След толкова страдание и изпитания години наред алжирското културно и художествено творчество днес показва впечатляваща виталност.
Преди и по време на войната за освобождение в много области се заражда нов културен елит, който изгрява в свободен Алжир. Киното, литературата, музиката и изобразителното изкуство се развиват, а понякога се утвърждават и на международната сцена. Някои произведения придобиват световна слава - режисьорът Лахдар-Хамина е първият африкански и арабски творец, получил "Златната палма" в Кан през 1975 г. за своя филм "Хроника на годините в жарава".
Много от арабските писатели и поети допринасят с произведенията си за утвърждаването на идентичността на алжирците и на принадлежността им към арабско-ислямската цивилизация. Тук се нареждат имената Абделхамид Бен Бадис, Башир Ел Ибрахими, М’Барек Ел Мили, Еларби Тебеси, водили със слово и перо борбата за опазване на културната самостойност на Алжир. Техните последователи продължили битката в същите стъпки: Мохамед Лаид, Тайеб Ел Окби, Ахмед Хуалми, З’Хор Униси и Лахдар Есайихи. Реда Хуху е първият автор, който въвежда в алжирската литература изразна форма, съчетаваща новелата, хрониката и поезията. Ако класическата поезия се символизира от Муфди Закария - композитор на националния химн "Касаман", поезията на Абделкасем Саадаллах, Абдаллах Шериет и Абулкасем Хеммар е вдъхновена от борбата за освобождение.
Днес, след като вече са създадени редица много добри произведения, алжирската, както и цялата арабска литература, е обърната към съвременната социална и политическа проблематика. Ярък пример за това са романите на алжирската писателка Ахлам Мостаганеми, която още през 90-те години буквално революционизира модерната арабска литература с реализъм, разрушаващ всички грижливо поддържани в арабския свят табута. Нейните творби, сред които "Спомени на плътта", спечелила литературната награда "Нагиб Махфуз" и преведена на френски език (издателство "Албен Мишел"), са свидетелство за жизнеността на младата алжирска арабскоезична литература.
Писатели като Катеб Ясин, Мулуд Фераун, Франц Фанон, Мохамед Диб, Малек Хаддад, Мулуд Маммери, Жан Сенак, Нуреддин Абба и Джамал Амрани дават на френската литература нов живец, който черпят както от извора на универсалните стойности, така и от цивилизационната специфика на самия Алжир. През 2005 г. Ася Джеббар става първата арабска писателка, която е поканена за член на Френската академия.
Последното десетилетие бе белязано от установяването на политически плурализъм, постигането на свобода на словото и свобода на събирането. Това отвори пътя на безпрецедентен културен разцвет, вьпреки тероризма от страна на религиозния екстремизъм, чиито първи мишени бяха интелектуалците, творците и журналистите, имали куража да се противопоставят на един проект за налагане на ретрограден обществен модел, заплашващ устоите на републиканската държавност. През 1993 г. Юсеф Себти и Тахар Джаут стават жертви на терористични атентати, които разтърсват обществото. И когато останалите замлъкват, чрез своите творби Надя Халем, Малика Мокадем, Нина Бурауи, Лейла Себбар, Ася Джеббар и много други не се поколебават в най-тежките моменти в началото на 90-те години смело да се произнесат срещу затъването.
Днес алжирското творчество се разпространява от най-трудно достъпните до най-свободните форми на писане: от театъра до киното, от картината до скулптурата, от поезията до романа, от езика на Мутанабби до този на Волтер и от диалекта до литературния език. Дори полицейският алжирски роман се радва на небивал успех например с автори като Ясмина Хадра, който е прочут с произведения в много изискан стил като "Писателят" и "Нетактичните думи".
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
