 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.50, бр.6, година XIX, 2012г. |
|
Разположен на пътя, по който векове наред пътешествениците от Близкия изток са достигали до мюсюлманска Испания, Алжир е събрал най-доброто от различните култури и всяка от тях е оставила своя отпечатък.
Наследството на различните националности е може би най-осезаемо в националната кухня на Алжир. Когато картагенците започнали да правят пшеничен грис преди повече от 2000 години, местното берберско население създало кускуса - ястието, с което Алжир е известен пред света. Арабските мюсюлмани дошли тук през VII в. и донесли от Занзибар екзотични подправки като шафран, джинджифил, чесън, индийско орехче и канела.
През XVI в. от Испания били внесени маслините, портокалите, сливите и прасковите. По същото време османските турци запознали алжирците със сладкишите. С френското нашествие за първи път се появили хлебчетата с мая и кафенетата по тротоарите, които днес са честа гледка в алжирските градове. Чаят - още един основен елемент в съвременното меню на алжирците, е принос на Европа, макар че и кафето, ароматизирано с кардамон, също е много популярно.
АЛЖИРСКАТА КУХНЯ ОТ МАСАТА НА ПОСЛАНИКА И Г-ЖА БУТАШ
Със своето невероятно многообразие от специалитети алжирската кухня е една от най-богатите в света, въпреки че не е толкова добре позната. Алжирците използват впечатляващо многообразие от съставки от различните райони на страната. От планинските склонове се доставят най-разнообразни подправки, царевица и ечемик. От Сахара се набавят фурми, камилско масло и месо, а крайбрежните равнини на север осигуряват житните култури, зеленчуците, плодовете и зехтина.
Алжирската кухня води началото си от берберите, които използвали подправки, булгур и грис, поради което техните ястия не били сложни, но много питателни. През вековете националното алжирско меню се обогатило, след като първо арабите, а после и турците завладели тази земя и донесли със себе си своите кулинарни традиции.
Едно от най-типичните алжирски традиционни ястия е т. нар. "шорба". Този вид супа може да се приготви по най-различни начини в зависимост от района и, разбира се, от готвача. "Шорба" може да се сготви с дребни макарони, ориз или зелен булгур, както е в менюто, което ви представям тук. След целодневния пост през месеца на Рамадан е немислимо първото блюдо на трапезата да бъде нещо различно от "шорба". Тази супа е важна част и от всеки официален обяд или вечеря. Основният специалитет, който ви представям тук - макарони с пиле и сос "Зукини", е вариант на вездесъщия в Северна Африка кускус. В случая рецептата е почти същата, но вместо във вода макароните се приготвят на парата от соса.
Когато посрещат гости на обяд или вечеря, алжирците поднасят няколко блюда в менюто, като обикновено последното ястие преди десерта е със сладък сос. Моето предложение е "тажин" - вид рагу. "Тажин" представлява апетитно агнешко задушено със стафиди и сливи, варено в сладък сос, приготвен от захар, канела и вода от портокалов цвят. Последният "щрих" към това ястие е гарнитурата от ябълки, варени в сироп.
По традиция в края на вечерята алжирците пият чай от прясна мента, който винаги се сервира с десерт. За представеното тук меню избрах един от най-добрите алжирски сладкиши - "Ел Фахур". Това е вид торта, приготвена от тънки вафлени кори с пълнеж от сладко-горчив шоколад и карамел. На арабски наименованието означава "гордият", което подсказва как се чувства домакинята, поднесла на гостите си такова кулинарно удоволствие.
На добър час, или както се казва на арабски, "Хазз са’ид!"
МЕНЮТО НА Н.ПР. АХМЕД БУТАШ И Г-ЖА ФАТИМА БУТАШ:
Агнешка супа със зелен булгур
Макарони с пиле и сос "Зукини"
Домашно приготвен хляб от анасоново семе
Агнешки тажин с ябълки и сливи
Десерт "Ел Фахур" - "Гордият"
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
