 |
|
| АРТ |
стр.41, бр.6, година XIX, 2012г. |
|
|
Алжирската муза в изобразителното изкуство на XIX и XX век |
|
|
| |
|
Алжир е извор на неизчерпаемо вдъхновение за стотици художници от четирите краища на света, дошли да увековечат многообразието на алжирската природа и градовете с неповторим облик. Художници със световна слава като Йожен Дьолакроа, Теодор Шасерио, Йожен Фромантен, Шато и Етиен Дине превръщат Алжир в обетованата земя на вдъхновението за ориентализма в живописта.
Произведения като "Алжирски жени" на Дьолакроа (1832 г.) отдавна са част от световната съкровищница на изобразителното изкуство. След 1860 г. някои творци се впускат в етюди на пейзажи от Юга и на образите на номадите. Други, в търсене на изгубената автентичност и свобода, се отдават изцяло на духа на мистиката на тази земя - например Етиен Дине, който приема исляма под името Насреддин Дине, който се жени за мюсюлманка. И двамата се установяват да живеят в Бусаада, който заедно с Бискра е гостоприемен оазис за много френски и американски художници-ориенталисти като Бриджманс Терика, Мюлер или Едвин Лорд Уийкс. Техните произведения са феерия на светлината, големите пространства, играта на въображението, танца и ярките цветове на средиземноморския бряг и на далечните "ксури" (селища) на границата на безбрежната пустиня.
След края на Втората световна война Алжир е все така пленителен за европейските художници. Но ориентализмът с екзотичен привкус вече не е на мода. Новите художествени тенденции изразяват по различен начин магията на това необикновено привличане.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
