 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
Н.Пр. Александру Пригорски, посланик на Молдова в България
ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ МОЛДОВА И БЪЛГАРИЯ СА КОРЕКТНИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ |
|
|
| |
|
 |
АЛЕКСАНДРУ ПРИГОРСКИ
Роден е на 18 август 1958 г. в гр. Резина, Молдова.
Висше образование:
1985 - Московски държавен институт за международни отношения.
1989 - Академия за дипломатически изследвания.
1992 - Университет "Ollscoil Luimnigh", гр. Лимерик, Ирландия.
1986-1989 - служител в Министерството на външните работи.
1989-1990 - служител в предприятие "Интер вин".
1990-1999 - директор на генерална дирекция "Международни отношения и маркетинг" в Министерството на селското стопанство и преработващата промишленост.
2001-2002 - изпълнителен директор на Националната агенция за обществени закупки. 2002-2005 - директор на дирекцията "Международни отношения" в Държавната канцелария.
2005-2008 - съветник по въпросите на международните отношения към правителството. 2008-2010 - началник на кабинета на заместник министър-председателя и министър на външните работи и европейската интеграция.
От 10 септември 2010 г. - извънреден и пълномощен посланик на Република Молдова в Република България
Владее английски, френски и руски език.
Женен, с две деца.
- Ваше Превъзходителство, как оценявате развитието на отношенията между нашите две страни през последните 20 години?
-На 27 август 2011 г. Република Молдова отпразнува 20-годишнината от обявяването на независимостта си, а на 5 февруари 2012 г. ще отбележи и 20 години от установяването на дипломатически отношения с Република България.
В Молдова е създадена последователна правна основа, която ни позволява да насърчаваме двустранните отношения в различни области - политика, икономика, култура. В много сфери има перспектива за развитие. В търговката дейност искаме по-последователна активност. Важни са връзките между хората, между политиците и водената от тях политика. От тази гледна точка мога със сигурност да кажа, че отношенията между Молдова и България са сред най-добре развитите. Така е, защото както в Кишинев, така и в София се води коректна и последователна политика в двустранните отношения. Специална роля в тях играе българската диаспора, състоящата се от над 60 000 души. Тук българите живеят в мир и спокойствие заедно с останалата част от населението на Молдова и можем да ги наречем посланици между нашите народи и култури.
- Икономическите взаимовръзки крият все още големи резерви. Каква е ролята на посолството за тяхното разкриване?
- Разглеждайки развитието на двустранните икономически отношения между Молдова и България, бих искал да отбележа възходящата динамика в търговските връзки, която се наблюдава през последните две години. Обемът на търговския оборот за 2010 г. се увеличи на 28,7 % и достигна 84 млн. щ.д. За първото полугодие на 2011 г. експортът в България се е увеличил повече от два пъти. Но независимо от динамично развиващите се търговски отношения бих искал да поставя акцент върху необходимостта от привличане на български инвеститори в икономиката на Молдова. Общият обем на направените инвестиции е много скромен и основно е съсредоточен в агропромишления сектор и в сектора на услугите. Молдова е готова да предложи различни проекти за българския бизнес в областта на енергетиката, инфраструктурата, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и селското стопанство.
Привличането на инвеститори и развитието на търговските взаимоотношения са приоритет в дейността на посолството на Република Молдова в България и регулярните срещи с представителите на търговско-промишлените палати и на бизнеса имат една главна цел - да информират за възможностите в Молдова и да оказват съдействие за установяването на взаимноизгодни контакти.
- Има ли интерес от български компании към свободните икономически зони в Молдова?
- Приетите в последно време законодателни актове (закон за инвестициите, закон за микрофинансовите организации, закон за електронните документи и цифровия подпис, закон за електронната търговия, закон за лизинг), както и разработваните в момента нови законопроекти в облостта на икономиката, имат една цел - да обезпечат една по-балансирана и по предсказуема икономическа държавна политика, да улеснят създаването и функционирането на предприятията, а също така да стимулират новите инвестиции.
Привлекателните за осъществяване инвестиционни проекти в сферата на промишлеността се реализират в свободните икономически зони, предоставящи ред данъчни и митнически облекчения, като и държавни гаранции за техните представителства във връзка със заплащането на данък печалба, данък добавена стойност, митнически акцизи и търговски мита. Към днешна дата действат седем свободни икономически зони, стимулиращи свободното предприемачество, а тяхна отличителна особеност става наличието на компании-локомотиви, които сами дават мощен тласък на развитието на икономическите зони и спомагат за привличането на нови инвеститори.
Например в град Белц немската компания "Draexlmaier" практически със собствени сили е изградила цялата инфраструктура и по този начин е успяла да привлече като инвеститори и работещите с нея чуждестранни компании. Общият брой на представителите на чуждите компании в международното свободно пристанище "Джурджулещ" достигна 31 и основен инвеститор остава холандската компания "EasEur Holding". Изградени са и действат нефтоналивен, газов, контейнерен и пътнически терминал.
Преди няколко години беше създадена и зона за свободно предприемачество - международното летище "Маркулещ". Целта бе привличане на транзитния товарен поток и налагането му като свързващ възел за доставка на въздушни товари. Предвидено е строителството на логистичен център, товарен и контейнерен терминал.
Българските компании са представени в няколко свободни икономически зони и като пример ще посочим "Твърдица", където български фирми произвеждат млечни продукти по българска технология, осъществяват преработка на месо и производство на месопродукти, производство на спиртни напитки и си сътрудничат с молдовски компании в областта на фармацевтиката.
- В каква степен българската общност в Молдова влияе на характера на отношенията между двата народа?
- На територията на Молдова българска общност се е заселила преди повече от две столетия. Българите пребивават в Тараклийски район, разположен в южната част на страната. През вековете, живеейки извън пределите на своята историческа родина, те са съхранили своя роден език, националния си фолклор, народните традиции и обичаи. Българите в Молдова вземат активно участие в обществения живот в страната. В днешно време към Агенция по междуетническите въпроси са акредитирани пет етнокултурни български организации, които играят голяма роля за съхранението и развитието на българския език, култура, традиции и обичаи. Последното преброяване на населението в Република Молдова показва, че българската диаспора наброява повече от 60 000 души и представлява 1,9% от цялото население на страната. В Тараклийския държавен университет, открит със съдействието и подкрепата на България, обучението се провежда на български, молдовски и руски език. В столицата Кишинев действа Републикански лицей, който носи името на Васил Левски и преподаването в който се провежда на български език. За нуждите на учебните заведения в Молдова през последните години в България бяха подготвени повече от 100 преподаватели по български език и възпитатели в предучилищните заведения.
- Познавате добре външната политика на страната си. Какви са външнополитическите приоритети на Молдова?
- Програмата на днешното правителство в Кишинев ясно определя европейската интеграция като приоритет на вътрешната и външната политика. Гражданите на Молдова имат големи надежди и очаквания от евроинтеграцията. Проучванията показват, че повече от 2/3 от населението я подкрепя. За това започнахме преговори с ЕС по три важни направления - споразумението за асоцииране, либерализацията на визовия режим и създаване на дълбока и всеобхватна зона за търговия. Стремим се да отговорим точно на критериите за членство и се надяваме, че това ще се случи в скоро време.
- Очакваното присъединяване на България към Шенгенската зона ще затрудни ли двустранните отношения?
- По наше мнение присъединяването на България към Шенгенската зона не затруднява развитието на двустранните ни отношения, тъй като сега ние водим преговори с Европейския съюз за либерализация на визовия режим за гражданите на Република Молдова. Това ще им позволи да се придвижват свободно на територията на ЕС по специален договорен временен принцип. Освен това вече е постигната договореност за издаване на дългосрочни шенгенски визи за срок до 5 години.
- Какво най-много Ви е впечатлило в нашата страна, откакто сте посланик?
- Аз вече имах възможност да посетя различни градове и области в България и ми направиха дълбоко впечатление красивите пейзажи, богатата култура и историческото наследство на страната. Но най-впечатлен съм от самите хора. Имах възможност да почувствам, че българите питаят топло положително чувство към Молдова. Това в голяма степен укрепи моята убедителност и мотивация и усили работата ми в името на развитието на двустранните отношения между нашите държави.
|
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
