|
|
АРТ |
стр.40, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру (1935-2009) неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се поне веднъж до тях.
Тъжна песен
"Велика е смъртта..."
РИЛКЕ
Велика си, смърт,
но самотна.
Аз имам дом и любов -
ти нямаш, нямаш.
Нежна е сянката на чучулигата,
Дето лети над полето.
Зелени са ябълките, по които
пълзят охлювите на звездите
През мен минава една тъжна песен,
точно сега, в този миг.
Аз имам къде да умра -
Ти нямаш, нямаш...
Живея
Живея
в края на любовта.
В следата й
е моята вяра.
Живея
в края на песента.
В средата й
е моята надежда.
Живея
в края на хляба.
В средата му
е моята любов
към вас.
Камък
Ето го камъка,
дето никого не е ударил.
Стои си той,
не помръдва
от мястото си -
от твоя гроб,
мамо.
Смирено го прегръщам
като нещо свято.
Ще си отида скоро
и аз от този свят,
мамо.
Ще ме изпратят
насълзените букви
на твоето име,
върху камъка издялано,
мамо.
Камък,
дето никого
не е ударил.
|
|
Светли и чисти думи
Просветлявам, изчиствам
своите думи.
Тяхната чистота
ми е свидна.
Почистете и вие
вашите думи.
Всичко, което можете, изчистете:
вятъра,
бурята, водата,
в която се оглежда
Луната.
Аз почистих своите думи,
ръждясали от мълчанието.
Казах вече всичко.
Сега ме зове звезда от Небето,
а може би и мама от гроба...
А вие чистете, просветлявайте:
вятъра,
бурята, водата,
в която се оглежда Луната.
Обич
Който се цели в мен,
цели се в моето дете.
А нима то е виновно?
Който се цели в мен,
цели се в моята майка.
А нима тя е виновна?
Който се цели в мен,
цели се в гроба на татко.
А нима той е виновен?
А моята вина каква е?
Аз нищичко си нямам,
никого не владея.
само с любовта си живея
и всички обичам...
Венчален пръстен
От времето и от труда
пръстите на мама
изтъняха
като свещи.
И когато миналата есен
на полето събираше картофи,
От пръстите й падна
пръстенът -
венчалният й пръстен.
Всеки ден
оттогава
тя се потапя в земята
/като в черна вода/
и търси пръстена.
Ах, ето тук,
точно тук, под краката ми
се надигат вълните на земята.
Скачам встрани,
встрани,
още встрани,
Да не й преча
с тежестта си.
Поне аз.
|
Б. р. ЗА ПРЕВОДИТЕ СИ НА ПОЕЗИЯТА НА ГРИГОРЕ ВИЕРУ ПРЕВОДАЧЪТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ беше удостоен с Голямата награда за поетичен превод на Втория международен фестивал на името на поета, състоял се в Кишинев и Яш през октомври 2010 г.
|
|
Превод: Огнян Стамболиев |
|
горе |
|
|
|
|