 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.32, бр.6, година XVII, 2010г. |
|
|
Лвов: Градът, в който винаги се връщаш |
|
|
| Ирина Козик, трети секретар в посолството на Украйна |
|
Град на лъвове и паваж, дъжд и кафе, храмове и дворчета, град, в който винаги се завръщаш...
Град на Лъва, Кралски град, "Перлата в короната на Европа", град-музей, столицата на Галичина, Малкият Париж, Малката Виена, Украинският Пиемонт, културната столица на Украйна - и всичко това е Лвов, град в Западна Украйна.
Името на града в различни времена е било различно - Леополис, Леонтополис, Левенбург, Лемберг, Лвув. На украински името му е Львiв (Лвив). Но коренът във всичките му названия винаги е бил един и същ - "лъв", символизиращ краля на животните, който е изобразен и на герба на града. Всъщност градът е наречен така от Данил Галицки в чест на сина му Лев. Първото писмено споменаване на Лвов е от 1256 г.
След смъртта на баща си през 1272 г. княз Лев направил Лвов столица на Галицко-Волинското княжество. През 1340 г. градът е завоюван от Полското кралство. Малко по-късно Лвов получава статут на столица на кралство Рус - автономна административна единица в рамките на Полша. Градът има пряко кралско управление, след което през 1356 г. му е дадено Магдебургско право (известна степен на вътрешна автономия). През 1378 г. Лвов с цялата област Галичина (историческа и географска област в източна Полша и западна Украйна, в България по-известна като Галиция) пада под властта на Унгария, докато девет години по-късно поляците не го отвоюват обратно и не го правят административен център на воеводството Рус.
Благодарение на уникалното си географско положение на кръстопътя на главните търговски пътища между Запада и Изтока, през XV-XVII в. Лвов става водещ търговски център в Източна Европа и най-големият град в Украйна. В средните векове в този град могат да се чуят разговори на всички езици по света. Представители на различни народи оставят там частица от своята национална идентичност - немски ред, италианска жизнерадост, английски тип мислене и полско чувство за хумор. Хора от различни страни носят нови творчески идеи в строителството и изкуството. Така след най-страшния пожар в историята на града през 1527 г., когато дървеният готически Лвов изгаря до основи, новият архитектурен образ в стил Ренесанс е изграден от италиански майстори.
В края на XVII и началото на XVIII в. Лвов преживява две обсади на великия украински хетман (пълководец) Богдан Хмелницкий, многочислени татарски и турски набези, но е превзет само веднъж - от шведските войски по време на Великата северна война през 1704 г.
След влизането си в състава на Австрийската империя през 1772 г. Лвов става известен като град на техническите иновации. По-точно тук са изобретени керосинът и керосиновата лампа, пуснат е във въздуха първият в света балон с течно гориво, построен е първият в Европа железобетонен мост.
След разпадането на Австро-Унгарската империя през 1918 г. Лвов за кратко е столица на Западноукраинската народна република. До Втората световна война градът е част от Полша, а през 1939 г. в съответствие с пакта Молотов-Рибентроп влиза в състава на Украинската съветска социалистическа република.
Именно в Лвов са организирани първите масови акции в подкрепа на независимостта на страната. Така на 17 септември 1989 г. в града се провежда най-голямата за времето си стохилядна демонстрация за възраждане на украинската независимост. Живата верига между Лвов и Киев на 21 януари 1990 г., когато едновременно се хващат за ръце милиони украинци, се превръща във важен етап по пътя на възстановяването на украинската държава. След 1990 г. градът се превръща в столица на украинската култура, духовност и национална идентичност.
През 2009 г. Лвов първи получава официален статут на културна столица на Украйна. Главни основания за тази чест стават провежданите повече от 100 фестивала всяка година, наличието на 60 музея, 100 храма на различни религии и големият интерес на туристите към града. През 2008 г. британският вестник "Таймс" дава трето място на Лвов в класацията на най-добрите градове в Европа, подходящи за посещение през почивните дни.
С този град са свързани имената на оперната певица Соломия Крушелницка, композитора Франц Моцарт, писателя Оноре дьо Балзак, полския поет Адам Мицкевич, украинския класик Иван Франко, биолога, който открива ваксината срещу тиф, Рудолф Вейгъл, класика на еврейската литература Шолом-Алейхем, първия президент на Украинската народна република и историк Михаил Грушевски, митрополит Андрей Шептицки, украинския композитор и поет Владимир Ивасюк, военния съветник на Мао Цзедун - Якоб Розенфелд, победителката на изданието на "Евровизия" през 2004 г. Руслана Лижичко, театралния режисьор Роман Виктюк, актьора Богдан Ступка и множество други известни личности.
В Лвов се намират повече от половината от всички архитектурни паметници, разположени в Украйна. Разнообразието и смесицата на различни стилове от всички епохи намират отражение в сивокаменните постройки в Лвов. В архитектурата на града са се обединили готика и барок, ренесанс и романски стил, рококо и ампир, съвременна еклектика и конструктивизъм.
През 1998 г. центърът на град Лвов е включен в списъка на световните паметници на архитектурата под защитата на ЮНЕСКО. Към тях се отнасят най-древният храм, запазен още от XIII в. (първото летописно споменаване датира от 1292 г.), църквата "Свети Николай"; арменската катедрала "Успение на Света Богородица", във външния вид и вътрешния декор на която са използвани арменски мотиви (XIV в.); латинската катедрала "Успение на Пречистата Божия Майка" - основният католически храм; Боимовият и Кампиановият параклиси; Барутната кула-ансамбъл Успенска църква; гръцката католическа катедрала "Св. Юрий", Доминиканската католическа църква.
В самия център на града се извисява хълм, на върха на който от XIV в. се намира замъкът на полския воевода. До XVII в., когато лвовската крепост е превзета с щурм от украинските казаци и те разрушават всичките й седем кули, Високият замък се смятал за непристъпен. Днес от наблюдателната площадка, която се намира на самия връх на хълма, се разкрива завладяваща панорама на великолепните квартали на древния град.
Неповторима атмосфера се усеща в историческото сърце на града и стария център - на площад "Ринок", който се е формирал през 1381-1827 г. Номерацията на 44-те къщи, които се намират на площада, през Средновековието не е съществувала - те просто си имали собствени наименования - "Край Лвов", "Край елена", каменна къща на Лукашевич. Там се намира и градското кметство, където е работел и работи градският съвет, а по-рано е заседавал и градският съд. Входът на кметството се охранява от два лъва, които държат щитове с герба на града. През 1793 г. на площада са поставени четири фонтана, които го украсяват и до днес. Всеки фонтан е увенчан със статуя на митологичен герой - Нептун, Диана, Амфитрита и Адонис. Тук са се провеждали международни срещи, на посещение са идвали Петър I, редица полски и шведски крале.
Този град не може да се представи без множеството дворци - "Черна каменица", "Венецианска каменица", дворците на Потоцки, на Корнякт, на князете Любомирски, на Архиепископа, на Бандинели, на Баворовски, на Сапега, на справедливостта и др. Тук битовият разкош елегантно съжителства с изискаността на художествените шедьоври. В останалата част на Украйна няма такова количество величествени здания.
Гордост на града е Лвовският театър за опера и балет, построен в стил ренесанс с елементи на класицизъм и барок и смятан за един от най-красивите театри в Европа наред с Одеската и Виенската опера. Театърът се намира на брега на река Полтава, която протича през центъра и е скрита под уличките на Лвов. Строителството на сградата започва през 1897 г. и продължава три години, а откриването на театъра е на 4 октомври 1900 г. През 1996 г. там се провежда една от срещите на президентите на страните от Централна и Източна Европа.
Професионалните театри разкриват театралния свят на Лвов - Украинският драматичен театър "Лес Курбас", театър "Възраждане", Общинският театър, Театърът за деца и юноши, Кукленият театър. Всяка година в града се провеждат най-големият театрален фестивал в страната "Златният лъв" и фестивалът за младежко любителско кино "Стълба".
Най-различни стилове звучат на музикалните фестивали в Лвов - "Голяма Коледа" (за коледарски песни), "Ветропоказателите на Лвов" (за етно-джаз), "Виртуози" и "Контрасти" (за класическа музика), "Древният Лвов" (фестивал на средновековната култура), "Диапазон" (за органна музика), "Етновир", "Jazz Bez".
Лвов е обект на различни кинотворби и участва в снимките на много филми. Всяка година любителите на киното в Лвов са канени на фестивала за късометражно кино "Wiz-Art" и фестивала за независимо кино "Кино Лъв".
Лвов е град-музей под открито небе, където всяка уличка има своя легенда и история, пълна с различни перипетии - от политически до любовни. За посетителите на града са отворени вратите на множество музеи. Сред тях са Лвовският исторически музей - вторият по големина в Украйна, Националният музей, Лвовската галерия на изкуствата - един от най-богатите музеи в страната, Етнографският музей - единствен по рода си в Украйна, Националният мемориал "Затвор на Лонцки" - първият в страната затвор-музей, "Арсенал", аптеката-музей. Има и много музеи, посветени на определени отрасли - например Музеят на бирата, на пощата, на книгопечатането, на стъклото, на религията, на мебелите, на порцелана.
В "Града на лъва" има повече от 20 парка, две ботанически градини и множество забележителни природни обекти. Един от най-красивите е Шевченковият парк, музей под открито небе, който обединява хълмист ландшафт, растителност от Карпатите и пренесени исторически съоръжения от различни региони на Украйна.
Съвременният Лвов е един от четирите украински града, които се готвят да бъдат домакини на Европейското първенство по футбол през 2012 г. Проектът на лвовския стадион, който ще побира 33 000 зрители, предвижда строителство на три етажа. Първият ще бъде за подземен паркинг, а другите два - за трибуни на две нива, ВИП сектор и работни помещения. Най-известният футболен клуб в града е "Карпати" (Лвов).
Кафето се е превърнало в неразделна част от града. Лвов и кафе са две понятия, станали неразделно цяло. Историята на кафето по лвовски започва още през XVIII век с пристигането на австрийците, които всъщност откриват на местното население всички тънкости при приготвянето на тази напитка. Освен това откриват в града многобройни сладкарници и кафенета, където богатите жители могат да опитат и да се насладят на ароматно кафе.
Времето минава, а любовта към кафето не изчезва, като превръща Лвов в кафеената столица на Украйна. Всяка година градът радва всички любители на кафето с празника "На кафе в Лвов", където всеки може да опита различни сортове кафе, сварено по традиционно лвовски рецепти, както и да посети панаири и изложби. Чашка лвовско кафе не е просто черна, ароматна напитка, а и духът на самия стар Лвов, неговата душа и гордост, история и вековни традиции, които оживяват отново и отново с всяка глътка.
Тези, които поне веднъж са били в Лвов, се завръщат тук отново и отново, за да усетят магическата му сила и неповторимата му аура. Лвов оставя незабравими впечатления - и не заради своята над 750-годишна история, а защото има душа...
ЛЮБОПИТНО
• През 1574 г. основоположникът на книгопечатането Иван Фьодоров отпечатва в Лвов първата книга в Украйна - "Апостол", която се характеризира с голям формат, разнообразие и високо ниво на художественото и полиграфично изпълнение. От 1200 екземпляра до днес са се съхранили около 100 - в най-големите библиотеки в Украйна, както и в Русия, Полша, България, САЩ и други държави.
• През 1629 г. италианецът Роберто Бандинели открива в Лвов първата в Украйна местна поща по европейски образец.
• През 1661 г. в Лвов е основан първият университет в Украйна - Йезуитската академия. Днес Националният университет "Иван Франко" е един от най-престижните в страната.
• През втората половина на XVI век в Лвов е основан най-старият парк в Украйна - Йезуитският, който днес носи името на известния поет Иван Франко.
• В началото на XVIII век в Лвов е издигнат първият в Украйна паметник на полския пълководец Станислав Яблоновски, който защитава града от последното нападение на татарите през 1695 г.
• През 1715 г. в Лвов е основана първата пивоварна в Украйна, докато първите данни за цехове на пивовари датират от 1425 г.
• През 1749 г. в Лвов излизат няколко броя от първия украински вестник "Kurier Lwowski", през 1776 г. започва да излиза вестник "Gazette de Leopol" - първият редовно излизащ вестник в Украйна. А от 1848 г. излиза първият в историята вестник на украински език "Зоря Галицкая".
• През 1776 г. в Лвов е създаден първият постоянно действащ театър в Украйна.
• През 1785 г. предприемачът Йоган Прешел построява триетажна сграда - първия украински хотел "При римския Цезар".
• През 1859 г. започва строежът на железопътна линия от Перемишл до Лвов, дълга 97,6 км. Така през 1861 г. се появява първият жп път в Украйна.
• През 1905 г. в Лвов се състои първият в историята на Украйна хокеен мач. А на 14 юли 1894 г. в Лвов се провежда първият украински футболен мач между отборите на Лвов и полския град Краков.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
