 |
|
| ТУРИЗЪМ |
стр.26, бр.6, година XVII, 2010г. |
|
КРИМСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ ЗАЕМА СРАВНИТЕЛНО МАЛКА ТЕРИТОРИЯ - ПЛОЩТА МУ Е ОКОЛО 20 ПЪТИ ПО-МАЛКА ОТ ПИРЕНЕЙСКИЯ И БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ И 15 ПЪТИ ПО-МАЛКА ОТ КАМЧАТКА И МАЛА АЗИЯ. НО ИЗВЕСТНОСТТА, ЗНАЧИМОСТТА И ПРИТЕГАТЕЛНАТА СИ СИЛА КРИМ ДЪЛЖИ НА ОСОБЕНОСТИТЕ НА СВОЯТА ПРИРОДА И ПРЕДИ ВСИЧКО НА СВОЕОБРАЗНОТО СИ ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ.
УНИКАЛНО ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
Тази южна територия се простира между 44-ия и 46-ия градус, също както Южна Франция, Предкавказието и Великите американски езера в САЩ. Крим се намира в пределите на огромната Евразия и на практика е еднакво отдалечен от Северния полюс и от Екватора - 45-ият градус пресича полуострова край град Джанкой. На тази географска ширина преминава границата между два климатични пояса, затова на този малък полуостров се наблюдават атмосферни процеси и явления, характерни както за южния умерен географски пояс, така и за субтропика.
Крайната северна точка на Кримския полуостров (Перекопският провлак) е отдалечена от крайната южна (нос Сарич) на 207 км, а западната (нос Кара Мрун на Тарханкутския полуостров) от източната (нос Фонар на Керченския полуостров) - на 324 км.
По формата си Крим напомня на неправилен ромб, а на хората с много въображение им прилича на птица, която пикира от север на юг, врязвайки се във водите на Черно море. Може да си представите и лебед, чиито глава и сравнително къса шия (Керченският полуостров) са обърнати на изток.
Заради красотата на полуострова и особеностите на очертанията му известният чилийски писател Пабло Неруда го нарича "най-великолепният медал на гърдите на Земята".
Три носа, приличащи на три кита, сякаш "поддържат" полуострова в Черно и Азовско море. Метафоричният израз "остров Крим" е близо до истината, защото със сушата го свързва само Перескопският провлак, който по своето географско положение може да се сравнява с Панамския канал, макар край Крим вместо дълбоко море да има плитки води и тинеста, сива кал.
В далечни времена през провлака бил изкопан ров с дълбочина 10 м и бил изграден земен вал с височина 8 м и дължина до 11 км. Перескопският вал също е допринесъл за отделянето на кримската суша от северните територии.
Почти "островното" географско положение между двете морета - Черно и Азовско - засилва изолираността на полуострова, което най-забележимо се отразява на растителния му и животински свят - тук има редки видове, които се срещат само на Крим.
Островните черти се проявяват в разпределението на много от природните компоненти. Характерно е кръговото разпределение на климатичните явления - централните части на полуострова се различават от крайбрежните. На крайбрежието има по-малко валежи, по-голяма продължителност на слънчевото греене, духа бриз. Кримските планини образуват сякаш още един остров, "наместен" върху основния.
Разположен в "Далечния изток" на обширната зона на Средиземноморието, Кримският полуостров се явява "мост", свързващ я с други региони (Близкия изток, Кавказ, Източноевропейската равнина). Крим е и място, където се наблюдава смяна на географското разпространение на растенията и животните, причина за видовото богатство и своеобразието на флората на фауната.
Разнообразна е и повърхността на острова - обширни плоски равнини се редуват с разчленени възвишения, които в южните части са изместени от планински масиви, стръмно спускащи се към морето. Заради разположението на Кримските планини в пределите на сравнително малкия полуостров се наблюдава рязък контраст в климата - от степен климат, типичен за умерения пояс, в равнинните части до субсредиземноморски (с елементи на субтропичен) на южното крайбрежие.
ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
Малките размери на полуострова и изолираността му от континента са причина за известната бедност на кримската фауна. Това се проявява не толкова в малкия брой видове, колкото в малките популации на всеки вид.
Някои видове са ендемични (напр. кримският бръмбар бегач), а други се срещат на много ограничена територия (напр. кримският гущер гекон, който е част от редките и изчезващи видове, обитава само южния бряг на височина не повече от 300 м, между Севастопол и Алуща. Има и животни-реликти - свидетели на далечни епохи - като леопардовата змия и гребенестия тритон.
В горите в планинските части на Крим живеят кримски благороден елен, сърна, лопатар, див глиган, лисица, каменна бялка, борсук. Птиците, срещащи се в планинските гори, са сойки, кълвачи, дроздове, сови, горски бекаси, черноглав гриф и белоглав лешояд (от последния са останали само 20-30 екземпляра).
Своеобразен е животинският свят в подземните пластове, където живеят прилепи, червеи, бръмбари, мекотели. В цепнатините в скалите, в пещерите, а понякога и на таванските помещения в къщите гнездят колонии различни видове прилепи.
В степите на полуострова живеят гризачи (съсел, хомяк, полевка, земен заек), които са плячка за лисицата, пора, невестулката. Широко разпространен е дивият заек (който остава сив и през зимата, тъй като в Крим има малко сняг през този сезон).
Птичият свят в равнинните части на Крим е представен от чучулига, яребица, пъдпъдък. В северната част на полуострова, където се намират многобройните плитководни заливи Сиваш, Каркинитският залив в Черно море, езера и оризища, на свобода живеят водоплаващи птици - дива патица, ибис, белочела водна кокошка, дърдавец, чайка. В обраслите с тръстика места гнездят чапли.
Хиляди лебеди се събират в периода на линеене и зимуване на знаменитите Лебедови острови. Благодарение на тези птици малките и незабележими иначе острови Сари-Булат отдавна са обявени за изключително ценни и са известни в цял свят. На тях освен това има и големи колонии сребристи чайки и рибарки.
Сред влечугите има много гущери - скален, разноцветен, кримски и безкрак жълтобуз. Последните често са бъркани със змии и биват убивани. Те са реликти - древни животни, появили се много преди останалите видове в района.
В Крим има само един вид отровна змия - степната усойница (случаите на ухапване са много редки), а всички останали са безобидни и никога не нападат човека (обикновен и воден смок, жълтокорема и леопардова змия, медянка).
От насекомите интересни са бръмбарът-елен, бръмбарът-носорог, преливащите в зелено и лилаво бръмбари-бегачи, мустакатите бръмбари, цикадите. Много различни видове животни обитават пресните водоеми. Това са представители на ракообразните - пресноводен рак, циклоп, дафния, речен рак. Много от тях служат за храна на рибите - шаран, каракуда и др. Характерни за планинските реки са речната пъстърва, главуш, кримска мряна.
Населените места със сложната си архитектура, парковете и изкуствените си езера са среда за живот на много представители на животинския свят. Сред тях има много насекоми, гризачи и птици (гугутка, сив гълъб, врана, гарван, чавка, лястовица, врабец).
Животинският свят невинаги е бил какъвто е днес. За това свидетелстват материалите от разкопки и откритите вкаменелости. Знае се, че преди няколко милиона години, когато климатът е бил по-влажен и по-топъл, в Крим са живеели жирафи, антилопи, безроги носорози. След измирането им на полуострова са се заселили камили, южни слонове, пещерни мечки. По време на застудяването в плейстоцена в Крим се разпространил заекът, чиято козина зиме побелява, росомахата, рисът, северният елен, черната дива кокошка, бялата и тундровата яребица, а в околностите на Симферопол (Чокур-Чинската пещера) са открити останки от мамут. В басейна на река Зуя (пещерата Киик-Коба) са намерени кости на антилопа-сайгак, зубър, мамут, кафява мечка, полярна лисица. Всички тези видове, с изключение на изчезналия мамут, днес обитават значителни територии в Северен Крим.
От изчезналите днес видове в миналото на полуострова са живели лалугер Бирули, хомяк Еверсмана, пещерна мечка, хиена, лъв, диво европейско магаре, гигантски елен, а от тези, които днес живеят на Крим - риж лалугер, мармот, бобър, земен заек, европейска горска и водна полевка, кафява мечка, дива кокошка, сайгак, зубър.
В началото на ХХ в. започва аклиматизация на животни на Крим. От остров Корсика и от резервата Аскания Нова довеждат муфлони, от Киргизстан - планински кози, от Алтай - катерица, от южните части на Далечния изток - глиган, а от Одеска област - див заек. В Крим разселили още фазани, планински яребици, кеклици. В Азовско море успешно се е аклиматизирала рибата пиленгас.
Много видове диви животни на полуострова (196 вида или над 50% от цялата кримска фауна) са вписани в украинската Червена книга и се намират под закрилата на държавата. Сред тях са черният щъркел, делфинът, дроплата, обикновената цикада, розов скорец и много други.
РАСТИТЕЛЕН СВЯТ
Голямото видово богатство на Кримския полуостров е свързано с неговото крайно, погранично, полуизолирано географско положение.
От една страна, полуостровът е служел за мост, свързващ различната флора на Средиземноморието, Мала Азия, Кавказ, Източноевропейската равнина. Благодарение на това Крим, особено в планинските си части, поразява с богатството на флората си. Затова съвсем близо едни до други растат обикновено и вечнозелено ягодово дърво, папрати и астрагал, зрънцевиден тис и висяща бреза.
От друга страна, в труднодостъпните планински местности може да се наблюдава растителна покривка, която отдавна е изчезнала от Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров, където в продължение на хилядолетия растителността е ставала обект на дейността на човека. В планинските части на Крим тя се е запазила сравнително добре благодарение на не много интензивното усвояване на природата в миналото.
В недалечното геологично минало са се прекъснали континенталните връзки на полуострова и той е станал остров. Изолацията на кримската флора и фауна се съхранява и до днес - Крим продължава да бъде "остров" в биологично отношение, тъй като засоленото крайбрежие на Сиваш представлява непреодолима преграда за повечето видове не само растения, но и животни. И тук е протекъл самостоятелен процес на видообразуване, формирали са се ендемични видове.
Като цяло на Крим има около 280 ендемични вида (10% от цялата флора). Сред тях са звездица Биберщайн (известна като кримския еделвайс), клен Стивън, циклама Кузнецов, глог Пяркова, няколко вида мащерка, надиплено кокиче.
Понастоящем природната флора на Крим се състои от 2775 диворастящи растения. Ако към тях добавим и култивираните, цифрата достига 3500 вида. Това са около 60% от флората на Украйна! Основно са съсредоточени в планинската част, която е истински ботанически музей.
Биоразнообразието на Кримския полуостров е едно от богатствата му, с което украинците могат да се гордеят и което трябва да пазят. Крим е единственият в Украйна и един от осемте в Европа региони, признати от Международния съюз за защита на природата за световни центрове на растителното разнообразие.
В предпланинските части, простиращи се във формата на дъга от Севастопол до Феодосия, се разполага лесостепният пояс. Той е образуван от ливадни степи, обрасли с храсти и ниски дъбови гори.
От 350-400 м започва горският пояс. Той е съставен от растителни съобщества от мъхест и скален дъб. В дъбовите гори има и много дрян, чашкодрян, чимшир и др. На височина 700-800 м дъбовите гори са заменени с букови и габърови. Това е истинска високостволна гора, гъста, сенчеста и тайнствена. Горският пояс се простира нагоре до стръмните склонове на планинските масиви, а на самите върхове на планините на практика няма гори.
На южния склон на Кримските планини са се оформили няколко различни височинни пояса растителност.
При изкачване в планината от юг, от морския бряг, може да се види, че приморският пояс (от морското ниво до 350-400 м) е покрит с нискостеблени дъбово-хвойнови гори. В тях има дъб, висока хвойна, шамфъстък, судакски бор и дори вечнозелени видове като ягодово дърво.
Заради заселването по Южния бряг коренната растителност е заменена с паркове и други насаждения с донесените в Крим декоративни и плодови култури. Сега вече много "пришълци" - кипарис, кедър, магнолия, палми и множество други видове - са станали "местни" за Крим.
Растителната покривка в Крим се променя с надморската височина. Планинските склонове до 1000-1100 м са покрити преди всичко с хвойна (на запад) и дъбови гори (на изток). Кримската хвойна образува огромни масиви над Алупка и Ялта. От северната обикновена хвойна тя се отличава по сивата си кора и голямата си устойчивост към суша и пожари. Тя расте по-бързо и има много общо с калабрийската хвойна, растяща в Италия.
На височина 1100-1300 м се простира пояс от бук и обикновена хвойна. Тук има стари 200-250-годишни насаждения, които са с голяма научна ценност. Следват ливадните степи в планината Яйла.
Но кримските гори се славят не само със своята красота и разнообразие. Те изпълняват и важни функции на полуострова като елемент от неговата екосистема - съхраняват и регулират повърхността на водните корита, защитават почвения слой на склоновете от измиване и ерозия, допринасят за чистотата на въздуха, което е особено ценно за климатичните курорти.
В Крим площта, заета от гори, е 13% от цялата площ на полуострова и 50% от планинската му част. За сравнение в страните от Средиземноморския регион тези показатели са значително по-ниски - съответно 7 и 19%.
Равнинният Крим е зает със степна растителност (власатка, коило и различни други тревисти видове). На крайбрежието на залива Сиваш заради малкото количество валежи и солеността на почвата зелените степи са заменени със сухи полупустинни степи. На Тарханкутското възвишение и на Керченския полуостров върху каменистите участъци има полухрасти и храсти, като мащерка, подъбиче и слънчоглед.
В Червената книга на Украйна са включени 164 растения в Крим. Сред тях има типично кримски видове като висока хвойна, ягодово дърво, ягодов тис, висяща бреза (сега е останала само една запазена горичка), двуцветно лале, теснолистен минзухар, циклама Кузнецов и други.
Подобно на Червената книга днес съставят списъци на редките и изчезващи екосистеми, изискващи особена защита. Тези списъци се намират в Зелената книга на Украйна. Сред растителните съобщества, нуждаещи се от защита, има и кримски гори от висока хвойна, тъполистен шамфъстък, буково-тисови и други.
КЛИМАТ
Според съвкупността на метеорологичните елементи в Крим могат да се отделят три основни типа климат:
- степен умереноконтинентален с горещи, сухи лета и прохладна, влажна зима;
- планинско-горски слабоконтинентален с топло, относително влажно лято и прохладна, влажна зима;
- южнобрегови средиземноморски слабоконтинентален с горещи, сухи лета и относително топли, влажни зими.
Между тези видове климат има и множество междинни варианти. Например в предпланинските райони (Симферопол, Зуя, Белогорск) климатът е преходен от степен към планинско-горски, или т.нар. предпланински лесостепен.
В равнинните части на Крим климатът е степен, умереноконтинентален, сух. Зимата е прохладна (средната януарска температура е от -3 до 0 градуса), а лятото е горещо (средната юлска температура е между 21 и 23 градуса). Количеството валежи е около 350-450 мм годишно, като голяма част от тях падат през лятото под формата на порои.
Ако наблюдаваме различията между климата в крайморските територии (Черноморское, Евпатория, Керч) и централната част на полуострова (Красногвардейское, Джанкой, Первомайское), в крайморските региони по-високи са относителната влажност на въздуха и интензивността на слънчевата радиация, по-малко са облаците и количеството на валежите. Този климат може да бъде наречен крайморски степен.
В предпланинската област (Симферопол, Белогорск) се повишава количеството на валежите до 500-600 мм годишно, а летните температури се понижават.
В планините са по-ниски и зимните, и летните температури, увеличават се валежите. На всеки 100 м височина температурата се понижава средно с около 0,5-0,6 градуса, а количеството валежи се увеличава с 50-70 мм годишно. Затова в планината Яйла средномесечните зимни температури достигат -4, -5 градуса, а валежите са около 1000-1500 мм годишно.
Най-интересно в климатично отношение е Южното крайбрежие. Това е единственото място в Украйна със субсредиземноморски климат, или с други думи - почти средиземноморски. Зимата тук е мека, с положителни температури.
Климатът в Ялта е по-прохладен в сравнение с градове, разположени на брега на Средиземно море. Това се отнася най-вече за зимата, когато температурите може да паднат до -15 градуса. Този студ ограничава възможността за виреене на субтропични култури.
В Крим са характеризирани десетки видове местен климат. Специфичен е климатът в Байдарската долина. Тази част от долината на Черна река е котловинообразна, заради което безветреното време в нея събира хладния въздух, спускащ се по склоновете на окръжаващите планини. В резултат на това в долината абсолютният минимум на температурата е по-нисък в сравнение с околните райони.
Местният климат се формира и благодарение на фьона, бриза, планинско-долинните ветрове. Особено ясно в Крим се проявява бризът. Той се наблюдава лятно време и е свързан с неравномерното нагряване на сушата и морето - през деня духа вятър от морето към сушата, а през нощта - обратно. На бриза може да се гледа като на микроаналогия на азиатските мусони, само че там си взаимодействат континент (Азия) и океан (Тихият), а смяната на посоката на вятъра се наблюдава през лятото и зимата. Благодарение на бриза на крайбрежието се смекчава жегата по пладне и следобед,
Климатичните условия са приятни заради разположението на Крим в пределите на района с морски климат на Източното Средиземноморие. Дори в Симферопол, който не се намира на морския бряг, а в централната част на полуострова, климатът е много по-благоприятен в сравнение със същата географска ширина в източното полукълбо (с по-хладна зима и контрастен климат по сезони) и западното полукълбо (където лятото е сравнително по-хладно).
|
|
Посолство на Украйна в София
Превод от руски: Мария Ангелова |
|
| горе |
|
|
|
|
