 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.6, година XVI, 2009г. |
|
|
Н. Пр. г-н Арунас Винчюнас, посланик на Република Литва в София до септември 2009 г.
Различията между държавите правят ЕС по-силен |
|
|
| |
|
 |
Арунас Винчюнас е роден на 8 юни 1967 г., във Варена, Литва. През 1992 г. завършва Икономическия факултет на Вилнюския университет и Балтийски икономически мениджмънт в университета Далоуси, Халифакс, Канада, а през 1998 г. - международни отношения в Дипломатическия институт в Мадрид, Испания.
Професионалният му опит включва:
1991-1992 - Трети секретар, отдел за икономически анализи, МВнР на Литва
1992-1993 - Председател на Комисията на Съвета за балтийско сътрудничество, посолство на Литва в Латвия
1993-1996 - Първи секретар и съветник, посолство на Литва в Латвия
1997-2000 - Ръководител на отдел "Анализи на регионалната икономика", МВнР на Литва
2000-2003 - Съветник, посолство на Литва в Испания
2003-2005 - Ръководител на отдел "Русия" в дирекция "Източна Европа и Централна Азия", МВнР на Литва
2005-2006 - Заместник-директор на дирекция "Източна Европа и Централна Азия", МВнР на Литва
2006-2008 - Директор на дирекция "Политика Източно партньорство", МВнР на Литва
2008-2009 - Извънреден и пълномощен посланик на Литва в България.
Владее английски, руски, испански, български и латвийски език. Има медал от Министерството на външните работи на Литва за лични заслуги в развитието на трансатлантическите отношения и за ознаменуване на поканата за членство в НАТО, както и Златно лаврово клонче - почетен знак на Министерството на външните работи на България. Женен е и има дъщеря.
 |
Ваше Превъзходителство, дипломатическите отношения между нашите две страни датират съвсем отскоро. Каква оценка може да дадете на тези отношения и особено за последната една година?
- Най-напред бих искал да ви поправя - дипломатическите отношения между нашите две страни са установени за първи път през 1924 г., точно преди 85 години, на 3 ноември. За съжаление тогава ходът на историята се променя драматично. И нашите отношения са подновени едва след като Литва възвърна своята независимост. През последните няколко години след присъединяването на България към Европейския съюз отношенията ни са в непрекъснат възход. В този период бяха разменени голям брой официални визити, като за мен е изключително важно да спомена много успешната визита в Литва на президента Първанов през месец март 2009 г. Освен това изминалите години бяха белязани от нарастване на бизнес обмена между Литва и България, като въпреки продължаващата икономическа криза този обмен продължава да нараства.
- А историческите хроники какво говорят за връзките между Литва и България през вековете?
- Не много хора и в двете ни страни знаят, че кралят на Полша Владислав III, известен тук като Владислав Варненчик, е внук на великия княз на Литва Алгирдас. Така че литовска кръв е била пролята в бой за независимостта на България още през 1444 г. Няколко години преди това известният българин Григорий Цамблак е живял във Вилнюс и е бил провъзгласен за митрополит на Киев от великия княз Витаутас (по това време Киев е част от Великото Литовско княжество). Друго забележително събитие в нашите отношения е освободителната война от 1877-1878 г. Двадесет хиляди литовци се записват в руската армия и приблизително 4000 от тях дават живота си за България. Надявам се този факт скоро да бъде ознаменуван в някой от градовете тук. Разбира се, в един исторически преглед не може да не се спомене доктор Йонас Басанавичюс, литовски и български гражданин, член на Българската академия на науките. Той живее известно време в Лом и почти двадесет и пет години във Варна, където в негова чест е наречена улица. От Варна доктор Басанавичюс пише статии за литовския нелегален вестник "Ausra" ("Зора"), като вдъхновява литовско национално движение, което по-късно под неговото ръководство обявява възстановяването на независимата, демократична литовска държава през 1918 г.
- Макар че географското разположение и историческото развитие предполагат Литва да има по-силни икономически връзки със Северна Европа, а България - с Южна, има ли условия за развитие на икономически отношения между нашите страни?
- Отговорът би могъл да бъде много кратък - категорично да. Разстоянията са играли много важна роля преди век. Днес бизнесмените ни работят по целия свят. Например има заводи, работещи за литовци, в Пакистан, внасяме и продаваме стоки в Южна Африка, Северна и Южна Америка и т.н. и вярвам, че е така и с българския бизнес. Разбира се, непосредствените съседи са тези, с които се правят най-лесни и най-многобройни контакти, но опитът ми от тази една година в България показва, че нашият бизнес е изключително активен тук. А най-благоприятното условие за нашите отношения е членството в Европейския съюз, в единен пазар.
- Доколко партньорството ни в ЕС може да стимулира бизнеса помежду ни?
- Членството в Европейския съюз е членство в единен пазар. И е точно толкова просто, колкото и звучи - няма митнически бариери за влизане в друг пазар. Освен това повечето правила, които управляват икономиката, са едни и същи и можеш да правиш бизнес на равни начала от Финландия до Испания, от Литва до България, в двадесет и седем страни. Това е невероятно предимство, от което много от нашите компании се възползват.
- Нашите страни са силно зависими от енергийните доставки. Доколко можем да си сътрудничим в общата европейска кауза за тяхното разнообразяване?
- И двете ни страни се намират в почти идентична ситуация с енергийните доставки - зависим почти изцяло от един източник. А газовата криза от 2008 г. показа колко рисковано и изключително скъпо е да останем в такава ситуация. И България, и Литва работят върху разнообразяване източниците на доставките, като осъществяват нови енергийни връзки, и точно тук ние обменяме опита си. Също така работим заедно върху създаването на Европейска енергийна стратегия, която е най-важният въпрос, касаещ нашата енергийна сигурност. Ако създадем, и съм сигурен, че това ще се случи, един истински свързан енергиен пазар в Европа, никога отново няма да се сблъскваме с такива ситуации, каквито ние в Литва имахме преди няколко години, а вие в България - миналата зима.
- Ползата от членството в Евросъюза е безспорна. Освен финансовите средства, които са от голяма полза за нашите икономики, какво още нашите страни могат да вземат от Европа - като дух, като манталитет?
- Бих го казал по обратния начин - богатството на Европейския съюз е в това, че е формиран от толкова много нации с различен дух и манталитет. Смятам, че в някои случаи все пак има нужда от различен подход към обществения живот, управлението, околната среда и този подход идва с продължителната интеграция в Европейския съюз. Но именно различията помежду ни правят ЕС по-силен и го превръщат в приятно място за живеене.
- За съжаление българите знаят твърде малко за културата и духовността на Литва. Вие как бихте представили страната си?
- Литва е красива страна с много смел народ. Имаме богата история, с която всеки литовец се гордее. Страната ни е била най-голямата империя в Средновековието, създавайки тогава прототип на Европейския съюз - общност на литовския и полския народ, която се простира от Балтийско до Черно море. Литва създава и първата конституция в Европа, многократно е унищожавана във войни и окупации и все пак е успяла да съхрани своята идентичност, уникален и древен език. Литовците са много креативни и смели, живеят по целия свят, но също така обичат работата в екип. Ето защо и сме толкова добри в баскетбола. Природата ни е много специфична - както на никое друго място можете съвсем ясно да различите четирите годишни времена. И никога досега не съм срещал българин, който, след като е посетил Литва, да не е казал: "Обичам я".
- Вас самия какво най-много Ви впечатли за една година в България? И как бихте представили нашата страна пред своите сънародници?
- Истината е, че през тази година се влюбих в тази страна. Много неща правят хората тук щастливи, имате много красива природа. Планините са нещо, на което народ от равнинна държава като нашата не може да не се възхищава. Морските ви курорти са перфектни и всяка година привличат все повече и повече литовски туристи. А що се отнася до хората - тук срещнах много приятели, наслаждавах се на тяхното гостоприемство и зная, че това не е последният път, в който съм в България. Беше истинско удоволствие и чест да работя и живея тук и на всичките си приятели казвам: "Скоро ще се видим отново".
|
|
Въпросите зададе Валентин Костов
Превод от английски език: Мария Ангелова |
|
| горе |
|
|
|
|
