 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр., бр.5, година XIX, 2012г. |
|
|
Братята Нобел - нефтените магнати на Азербайджан |
|
|
| |
|
НАЙ-ЧЕСТАТА АСОЦИАЦИЯ С ИМЕТО НОБЕЛ Е НОБЕЛОВАТА НАГРАДА И ПРЕМИЯТА ОТ НАД 1 МЛН. ДОЛАРА КЪМ НЕЯ. МАЛКО ИЗВЕСТНО Е ОБАЧЕ, ЧЕ ЗАЕДНО СЪС СВОИТЕ БРАТЯ АЛФРЕД НОБЕЛ СЪЗДАВА ОГРОМНА НЕФТЕНА ИМПЕРИЯ В АЗЕРБАЙДЖАН И ЗАВЕЩАВА БОГАТСТВОТО СИ ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО НА НОБЕЛОВАТА НГАРАДА. ФАКТЪТ, ЧЕ АЗЕРБАЙДЖАН Е СВЪРЗАН С ВИСОКОТО ОТЛИЧИЕ, ИМА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА АЗЕРБАЙДЖАНСКИЯ НАРОД.
Братята на Алфред Нобел - Лудвиг и Робърт, пристигат в Баку през 1873 г. по времето на първия петролен бум и полагат основите на първата чуждестранна компания по тези земи. Още като по-млад Алфред проявява интерес към нефтеното предприятие на братята си и през 1878 г. става акционер. Той разработва и патентова някои технически новости и идеи като първите нефтопроводи в Баку, дестилацията и пречистването на суровия нефт и използването на парафина за осветление. Но нека да започнем отначало...
Всъщност всичко започва от пушките. Семейство Нобел се премества от Швеция в Русия през 1842 г. Бащата Емануел Нобел купува машиностроителния завод в Санкт Петербург и се заема с производството на оръжия и боеприпаси за руската армия. Тридесет години по-късно, през март 1873 г., Робърт Нобел идва в Кавказ по молба на брат си Лудвиг, който получил от руския император договор с правителството да произведе голяма партида пушки. Пътят го води в Баку и там той е силно заинтригуван от перспективите за развитието на петролния бизнес. Робърт посещава много нефтени находища и рафинерии и скоро разбира, че истинският източник на богатство е в Баку и че петролният бизнес е най-изгоден и перспективен. Робърт веднага телеграфира на брат си за новите възможности, описва своята концепция и настойчиво се опитва да убеди Лудвиг да бъде негов партньор. Брат му му нарежда да инвестира в бакинския нефт наличните у него 2000 рубли - първите вложени пари. И така се ражда Нобеловата нефтена империя.
За кратко време братята стават собственици на находищата Сурахани, Балахани и Биби Ейбат (райони на п-в Абшерон, предградия на Баку). Като вземат на лизинг големи парцели земя, те построяват рафинерия, завод за сярна киселина, медолеярни и чугунолеярни предприятия и яхтени пристанища. Бързо вземат под аренда земята, където се предполага наличие на нефт. Някои площи братята държат в резерв, а в останалите пробиват кладенци и провеждат проучване.
От случайната покупка на Робърт до печалбата на милиони минават по-малко от десет години. През есента на 1876 г. Лудвиг, прекрасен инженер, запознат с организацията на съвременното индустриално производство, се премества в Баку и се заема с модернизацията на петролния бизнес. В началото на 80-те години на XIX в. в Баку се появява цял град за служителите на компанията - с елегантни сгради във византийски стил насред красив парк. Тогавашното му име било "Вила Петролеа", а сега паркът се нарича „Низами". Тази градина, израснала покрай фабрики с димящи комини и петролни цистерни с токсично-зелен цвят и изхвърлящи пара инсталации, е сякаш приказна. В малкото градче имало електричество, библиотека, болница, телефон и чиста вода, която се доставяла ежедневно от река Волга. Тогава е прокарана първата в Баку телефонна линия на компанията "Бел". Братята Нобел работят много всеотдайно, влагайки всичко в нефтения бизнес.
Впоследствие фирмата се превръща в гигантска петролна империя, която монополизира търговията с петрол и концентрира в свои ръце продажбите в най-важните регионални пазари. Интересното е, че заедно с мащабните операции фирмата не подценява и по-дребните работи - производството на бидони, бутилки, цистерни и ремонтни дейности.
В нефтената империя на братята Нобел работят 30 000 души. Братята Нобел живели в Баку в продължение на повече от 30 години Те били социално ориентирани и правели много за своите служители - медицинско обслужване, училища за деца и др. Затова работниците ги обичали и успели да им спасят живота, когато дошли болшевиките.
Още в началото на своята дейност компанията купува акции на многомилионна сума, за да получи достъп до световния пазар на нефт и значително да разшири своите възможности. В началото на XX век вниманието на братя Нобел е насочено към островите около Абшеронския п-в. Без да губят време, те вземат под аренда о. Свети (о. Пиралаххи), а през 1904 г. намират тук богати петролни полета и започват да ги експлоатират. За кратко време малкото рибарско селище се превръща в индустриален град. Още от древни времена хората на остров Свети са черпели нефт ръчно от по-малки кладенци. Тук се намира светилището на огнепоклонниците Атешгях и Пир. Светото място е почитано от вярващите и затова островът е наречен Свети. Тук са идвали на поклонение хора от различни градове и от околните села. Впоследствие местните с право са нарекли острова "Нобеловия Сахалин."
Рафинериите в Баку не били в състояние да обработят всичкия петрол, произведен в нефтените полета, а и нямало къде да го съхраняват. Ето защо, след производството на керосин всичките петролни отпадъци се изхвърляли в морето. Но братята Нобел се оказали благоразумни и след получаване на керосина те събирали останалата част от горивото в големи кръгли резервоари. След това взели под аренда заводите в Черния и Белия град (в миналото райони на град Баку) и преработили нефтените отпадъци.
До края на 70-те години на XIX в. суровият нефт бил превозван в бъчви и мехове с каруци - един много примитивен и скъп начин. Затова през 1878 г. братята Нобел първи започват да строят нефтопровод от Балаханов до Черния град. Нефтопроводът намалил цената на доставките на нефт от находищата до завода 7 пъти. Нобел не пестели пари, за да подобрят технологията и транспорта, знаейки, че това е най-сигурният начин за забогатяване. Като монополизирали пазарите в Русия, те започнали да изнасят петрол и петролни продукти в Европа, Индия, Китай, Иран и други страни.
Когато братя Нобел пристигат в Баку, те се считат за богата фамилия. Но основаната в Баку Асоциация на братята Нобел им позволява да увеличат натрупаното си богатство десетки пъти. Те откриват собствени лаборатории в Германия, Англия, Италия, Франция и Швеция. В края на съществуването си империята на Нобел обхваща около 90 фирми и предприятия в 20 страни. Концернът „Братя Нобел" става известен в целия свят. Той притежава кладенци, рафинерии, танкери, шлепове, ресторанти, хотели, железопътни линии, училища. С Нобел се конкурират Ротшилд и "Стандард Ойл" на Рокфелер.
Но всичко се срива за една нощ. Сред милионите, бягащи от болшевиките, се оказват и братята Нобел. Бакинските източници на нефт преминават последователно от ръка на ръка и се управляват от местните болшевики, меншевики, англичани и турци. В Париж братя Нобел се опитват да продадат каквото е останало. Започват интензивни разговори с американския петролен гигант "Стандард Ойл" в Ню Джърси (сега "Exxon" - една от фирмите, създадени след разделянето на "Стандард Ойл" на Рокфелер. Сделката има смисъл само в случай че болшевиките паднат. През април 1920 г. болшевиките влизат в Баку и национализират всички производства. Британските инженери, работещи там, са обявени за шпиони и незабавно са хвърлени в затвора. В срок до 20 дни, след като Червената армия превзема Баку, братята Нобел продават бизнеса си.
Съдбата на семейство Нобел в Баку след нахлуването на болшевиките от 11-та Червена армия е наистина драматична. Едно от най-богатите семейства в света внезапно губи всичко. Само един от братята - Алфред Нобел, който умира преди революцията, през 1896 г., запазил своето състояние, 20-30% от което са средства, събрани от нефтеното производство в Баку. Той завещава цялото си наследство за учредяването на Нобеловата награда.
Днес в Баку има булевард, наречен на братята Нобел. Създаден е и Бакински фонд на Нобеловото наследство. През 2011 г. правнуците на известния изобретател и меценат Лудвиг Нобел посещават Баку. Mинистърът на културата и туризма на Азербайджан - Абулфас Гараев, посреща Петер Олейникофф, Анна Олейникофф, Нилс Олейникофф, Ирене Олейникофф и Филип Нобел. На срещата присъства и президентът на Бакинския Нобелов фонд Торгул Багиров. Гостите предоставят много исторически документи и фотографии, свързани с Азербайджан. Министър Гараев заявява на срещата, че възстановяването на връзките със семейството има важно значение. Установено е къде е бил "Вила Петролеа", както и къщата, в която са живели. Домът е реставриран и в момента е музей, място за приеми и събития. Съхранени са множество експонати, принадлежали на Нобел.
Министърът благодари на гостите за подарените от тях безценни исторически документи и заяви: "Тези документи ще се съхраняват в музея. Има фотографии от Баку, които липсват в нашия архив, и материали, свързани с развитието на нефтената промишленост".
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
