 |
|
|
стр.5, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
|
Гейдар Алиев - общонационалният лидер на азербайджанския народ |
|
|
| |
|
Гейдар Алирза оглу Алиев е роден на 10 май 1923 г. в град Нахчъван, Азербайджан. През 1939 г. след завършване на Нахчъванското педагогическо училище той постъпва на обучение в Архитектурния департамент на Азербайджанския индустриален институт (сегашната Азербайджанска държавна нефтена академия). Започването на войната възпрепятства завършването му.
През 1941 г. Гейдар Алиев е ръководител на отдел в Народния комисариат на вътрешните работи на Автономната съветска социалистическа република Нахчъван, a през 1944 г. е изпратен на работа в Държавна сигурност. През 1964 г. става заместник-председател, а през 1967 г. - председател на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на Република Азербайджан и е удостоен със званието генерал-лейтенант. През тези години той получава специално висше образование в гр. Ленинград (сегашен Санкт Петербург), а през 1957 г. се дипломира от департамент "История" на Азербайджанския държавен университет.
След като е избран за първи секретар на Централния комитет (ЦК) на Комунистическата партия (КП) в Азербайджан на пленума през юли 1969 г., Гейдар Алиев застава начело на републиката. През декември 1982 г. става член на Политбюро на ЦК на КП на Съветския съюз и е назначен на поста първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР. Така той става един от лидерите на Източния блок. В продължение на двадесет години Гейдар Алиев е член на Върховния съвет на СССР и пет години е негов заместник-председател. През октомври 1987 г., в знак на протест срещу политиката, провеждана от Политбюро на ЦК на КП на Съветския съюз и лично от генералния секретар Михаил Горбачов, Гейдар Алиев подава оставка от поста си.
След навлизането на съветски танкове в Баку на 20 януари 1990 г. Гейдар Алиев се появява в представителството на Азербайджан в Москва, прави изявление и изисква наказание за организаторите на това престъпление, извършено срещу народа на Азербайджан. В знак на протест срещу лицемерната политика на ръководството на СССР и във връзка с критичния конфликт, готвещ се в Нагорни Карабах, през юли 1991 г. той напуска КП на Съветския съюз.
През юли 1990 г. Алиев се завръща в Азербайджан, като първо живее в Баку, а след това в Нахчъван. През същата година е избран за член на Върховния съвет на Азербайджан. В периода 1991-1993 г. той е председател на Върховната асамблея на Нахчъванската автономна република и заместник-председател на Върховния съвет на Република Азербайджан. През 1992 г. на учредителния конгрес на Йени Азербайджан Партиясы (Нова азербайджанска партия) Алиев е избран за председател на партията.
През м. май и м. юни 1993 г., когато поради изключителното напрежение, предизвикано от правителствената криза, страната се озовава на ръба на гражданска война и загуба на независимостта, населението настоява Гейдар Алиев отново да поеме ръководството на страната. По искане на народа тогавашните лидери биват задължени да поканят официално Алиев в Баку. На 15 юни 1993 г. Гейдар Алиев е избран за председател на Върховния съвет на Азербайджан, а на 24 юли същата година, съгласно решение на парламента Милли Меджлиса, той получава правомощията на президент на Република Азербайджан.
На 3 октомври 1993 г. след общонародно гласуване Алиев е избран за президент на Азербайджан. На 11 октомври 1998 г. той печели 76,1% от гласовете на избирателите и е преизбран за държавен глава. Гейдар Алиев дава съгласието си да бъде номиниран за кандидат на президентските избори, насрочени за 15 октомври 2003 г., но се оттегля поради здравословни проблеми. На 12 декември 2003 г. националният лидер на азербайджанския народ - президентът Гейдар Алиев, умира в Кливландската болница на Съединените американски щати.
Алиев е носител на много държавни ордени, медали и международни награди. Избран е за почетен доктор на университетите на редица страни. Награждаван е с ордена "Ленин" четири пъти, с орден "Червена звезда", с множество медали и ордени на чужди държави и два пъти получава званието Герой на социалистическия труд.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
